Никополис ад Иструм – римският град на победата

На около 20 километра северно от Велико Търново, край днешното село Никюп, се намират останките на един от най-добре запазените антични градове в България – Никополис ад Иструм. Основан от император Марк Улпий Траян след победите му над даките, градът се превръща в един от най-важните административни, търговски и културни центрове в римските провинции на Балканите. Днес неговите улици, обществени сгради и крепостни стени позволяват да се проследи устройството на един римски град почти така, както е изглеждал преди близо две хилядолетия.

Град, основан в чест на една голяма победа

Името Nicopolis ad Istrum означава „Град на победата при Дунав“. Градът е основан от император Траян след успешното завършване на Дакийските войни през 106 г., които окончателно присъединяват Дакия към Римската империя. Именно тази победа е сред най-значимите военни успехи в управлението на Траян и е увековечена както чрез Траяновата колона в Рим, така и чрез създаването на няколко нови града, сред които Никополис ад Иструм.

Градът е изграден върху плато край река Росица, на кръстопът между два от най-важните пътни маршрути в римската провинция Долна Мизия. Единият свързвал Черноморието и Одесос (днешна Варна) със Сердика и западните провинции, а другият водел от Нове при Свищов към Тракия и Константинопол. Благодарение на това стратегическо положение Никополис бързо се превръща във важен икономически и административен център.

Един от най-добре планираните римски градове

Никополис ад Иструм е изграден по т.нар. ортогонална система – класически модел на римското градоустройство. Правите улици се пресичали под прав ъгъл, оформяйки правилни квартали, наречени инсули. Двете главни улици – кардо максимус (север–юг) и декуманус максимус (изток–запад) – разделяли града и водели към неговия обществен център.

В центъра се намирала агората – просторен площад, заобиколен от монументални йонийски колонади. Тук били разположени булевтерионът, където заседавал градският съвет, гражданската базилика, магазини, обществени сгради и малък театър (одеон). Археологическите разкопки разкриват и уникална обществена сграда, известна с надписа термоперипатос – отопляемо помещение с търговски функции и място за обществени срещи. Подобна сграда досега не е установена в друг град на Римската империя.

Богат и многонационален град

Още от създаването си Никополис привлича преселници от различни части на империята. Сред жителите му има ветерани от римската армия, заселници от Мала Азия, местни траки, търговци и занаятчии. Любопитен факт е, че официалният език на градската администрация е старогръцкият, което е характерно за много градове в източната част на Римската империя.

По време на династията на Северите през II и началото на III век градът достига своя най-голям разцвет. Тук работи собствена монетарница, която изсича над хиляда разновидности бронзови монети. Част от тях изобразяват реални обществени сгради, храмове и крепостни съоръжения на Никополис ад Иструм и днес са ценен източник за възстановяване на неговия първоначален облик.

Една от главните улици

Град без крепостни стени

Любопитно е, че първоначално Никополис ад Иструм нямал крепостни стени. Причината била проста – когато градът е основан, границата на империята се намирала далеч на север отвъд Дунав и местоположението му се считало за напълно безопасно.

Това се променя след нападението на костобоките през 170–172 година. След разрушенията градът е укрепен с масивни крепостни стени, високи около осем метра, подсилени с кули, достигащи приблизително дванадесет метра височина. От този момент Никополис придобива и характера на силно укрепен град.

Забележително инженерство

Римските инженери изграждат сложна система за водоснабдяване, която впечатлява дори днес. Основният акведукт доставял вода от карстови извори на повече от двадесет и пет километра западно от града. Преди да достигне жилищните квартали, водата се събирала в голям резервоар, откъдето се разпределяла към обществените бани, фонтаните, тоалетните и частните домове. Под настилката на улиците била изградена и канализационна система за отвеждане на отпадните води – едно от най-големите инженерни постижения на античността.

Одеонът

Християнски център и последните векове

През късната античност Никополис ад Иструм става седалище на епископия. Именно в района на града през IV век се установява готският епископ Улфила (Вулфила), който създава готската азбука и ръководи първия превод на Библията на готски език – събитие с огромно значение за историята на европейската писменост.

През 447 година градът е тежко опустошен при нашествието на хуните на Атила. По-късно част от него е възстановена в значително по-малки размери, но никога не достига предишния си разцвет. В края на VI и началото на VII век аварските и славянските нашествия довеждат до окончателното му изоставяне. Върху част от руините през Средновековието възниква малко българско селище, просъществувало до XIV век.

Никополис ад Иструм

Един от най-добре запазените антични градове в България

Днес Никополис ад Иструм е сред най-ценните археологически резервати в страната. За разлика от античните Сердика, Филипопол или Августа Траяна, върху неговите руини не възниква голям съвременен град. Именно това позволява значителна част от античния план да бъде проучена и съхранена.

Разкопките продължават и днес, като всяка нова археологическа кампания допълва знанията ни за живота в един от най-впечатляващите градове на Римската империя по българските земи. Почти две хилядолетия след своето основаване Никополис ад Иструм остава едно от местата, където историята на античността може да бъде видяна не само в музейните витрини, а и по самите улици, по които някога са се разхождали жителите на древния град.