На 15 март 44 г. пр. Хр. Юлий Цезар пристига на заседание на римския Сенат в Курията на Помпей. Там го очаква група заговорници, сред които Марк Юний Брут и Гай Касий Лонгин. Цезар е обкръжен и нападнат с оръжие. Според Светоний по тялото му са нанесени двадесет и три рани, като само една, в областта на гърдите, се оказва смъртоносна. Убийството на една от най-могъщите фигури в римската история обаче не е представено от извършителите му като престъпление. Заговорниците твърдят, че са извършили убийство и са освободили Републиката от човек, натрупал опасно голяма власт. Символът, който използват непосредствено след убийството, е показателен. Апий разказва, че когато заговорниците излезли след смъртта на Цезар, един от тях носел на върха на копие pileus, шапката, давана на освободените роби и превърнала се в разпознаваем символ на свободата. Около две години по-късно същите идеи ще бъдат събрани върху малко парче метал, което ще се превърне в една от най-знаменитите монети на Античността. От едната страна Марк Юний Брут поставя собствения си портрет. От другата два кинжала обграждат шапката на свободата, а под тях са изписани шест букви: EID MAR. Те са съкращение от Eidibus Martiis, Мартенските иди, 15 март, денят на убийството на Цезар.
Монетата не намеква за случилото се чрез сложна митологична сцена, а директно посочва датата и оръжията на убийството и ги съчетава със символа на освобождението. Това не е и съвременно тълкуване, наложено върху изображенията две хилядолетия по-късно. Римският историк Касий Дион, писал векове след събитията, изрично споменава монетите и обяснява, че Брут поставил върху тях своя образ, шапка и два кинжала, показвайки чрез изображенията и надписа, че той и Касий са „освободили отечеството“.
Самият Брут също представя Мартенските иди като повратна точка в живота си. Плутарх предава думите му към Касий, че на Мартенските иди е отдал живота си на отечеството и оттогава живее друг живот, посветен на свободата и славата. Именно затова EID MAR е нещо много повече от средство за разплащане. Тя е политическа декларация, създадена от един от непосредствените участници в събитията, чрез която той представя собствената си версия за убийството на Цезар.
Реалността след 15 март обаче се оказва много по-различна от очакванията на заговорниците. Смъртта на Цезар не възстановява политическото спокойствие и не връща Рим към устойчивия републикански ред. Започва нов етап от гражданските войни. Брут напуска Италия и постепенно изгражда огромна военна сила в източните части на римския свят. За поддържането ѝ са необходими колосални средства. Войниците трябва да бъдат плащани, снабдявани и най-вече задържани лоялни към своите командири в момент, когато срещу тях стои Октавиан, осиновеният син и наследник на Цезар.
Античните автори показват мащаба на тази финансова мобилизация. Според Апий Брут получава огромни средства, включително 16 000 таланта, предназначени за Рим. Същият автор разказва как тракийската владетелка Полемократия поверила на Брут сина си и значително количество злато и сребро от съкровищницата на своя съпруг, а получените благородни метали били превърнати в монети. Когато Брут и Касий обединяват силите си през 42 г. пр. Хр., нуждата от средства става още по-голяма. В Родос Касий изземва злато и сребро от храмовете и обществената съкровищница и нарежда на населението на Азия да плати огромни налози. В Ликия Брут изисква както общественото злато и сребро, така и частните богатства на гражданите.
Когато двете армии се събират, става дума за военна сила от десетки хиляди души. Изворите говорят за деветнадесет легиона, макар не всички да са били в пълен състав, и приблизително 80 000 пехотинци. На войниците са обещавани и изплащани огромни възнаграждения. Касий дори обещава на всеки легионер допълнителни 1500 денария, сума, равняваща се на повече от шест години обичайно войнишко възнаграждение според изчислението в използваното изследване. Парите в този момент са не по-малко важни от оръжията. Част от войниците някога са служили на Цезар и Брут и Касий имат всички основания да се страхуват, че те могат да преминат към неговия наследник Октавиан. Монетите, които се секат за армията, следователно са едновременно средство за плащане и средство за разпространяване на политическо послание.
Именно в този контекст, когато войските се придвижват през западните части на Мала Азия към Македония, през 42 г. пр. Хр. се появява емисията EID MAR. Монетите са свързани с Луций Плеторий Цестиан, чието име L PLAET CEST стои около портрета на Брут. На другата страна са двата кинжала, pileus и датата на убийството. Обикновено кинжалите се свързват с Брут и Касий като двете водещи фигури на заговора. Любопитно е, че дръжките им са различни. Това е породило предположението, че гравьорът може да е имал предвид конкретни оръжия, използвани при убийството, но доказателства за подобно заключение няма и то трябва да остане само хипотеза.
Много по-сигурно е значението на шапката между тях. Pileus е свързан с освобождаването от робство, а след убийството на Цезар този символ вече е бил използван публично от самите заговорници. Така композицията върху монетата може да бъде прочетена почти като изречение. Кинжалите представят действието, шапката представя свободата, която Брут и неговите съмишленици твърдят, че са постигнали, а EID MAR назовава деня, в който това според тях се е случило. В този смисъл монетата не просто отбелязва смъртта на Цезар. Тя я оправдава.
Но лицевата страна на EID MAR съдържа забележителен парадокс. Върху нея е самият Брут. В Римската република поставянето на портрета на жив човек върху официалната монетна система е било изключително чувствителен политически жест. В началото на 44 г. пр. Хр. Цезар е обявен за dictator perpetuo, пожизнен диктатор, а неговият образ започва да се появява върху монети. За републикански настроените му противници това е още един белег, че той се отдалечава от старите традиции и се приближава към форма на еднолична власт. Само две години след убийството му обаче Брут, човекът, който се представя като освободител на Републиката, също поставя собствения си портрет върху монетите си. До него стои BRVT IMP, като IMP е съкращение от Imperator, военна титла, която в този период още не носи по-късното значение на „император“.
Това противоречие прави монетата още по-интересна. Брут претендира да защитава републиканския ред, но вече действа като могъщ военачалник, командващ собствена армия, контролиращ огромни средства и използващ портрета си като средство за политическа легитимация. Още по-любопитно е, че Брут има семейна традиция, върху която изгражда републиканския си образ. Когато самият той е монетен магистрат през 54 г. пр. Хр., върху монетите му се появяват негови предци, свързвани с борбата срещу тиранията. Той претендира за произход от Луций Юний Брут, легендарния водач на въстанието, довело до прогонването на последния римски цар Тарквиний Горди и установяването на Републиката. За Марк Юний Брут следователно борбата срещу предполагаемия тиранин е не само политическа позиция, но и част от начина, по който представя собствената си фамилна идентичност.
Съдбата обаче оставя на EID MAR съвсем различен исторически смисъл. Само месеци след отсичането ѝ армиите на Брут и Касий достигат Македония и се изправят край Филипи срещу силите на Марк Антоний и Октавиан. През октомври 42 г. пр. Хр. се водят две големи сражения. След първото Касий се самоубива, след като погрешно смята положението за безнадеждно. Брут поема командването на останалите сили, но няколко седмици по-късно претърпява окончателно поражение и също слага край на живота си. Емисията, която обявява убийството на Цезар за освобождение на Рим, се оказва създадена в последните месеци от живота на човека, чието лице носи.
След поражението победителите нямат причина да съхраняват политическата пропаганда на своите врагове. Според нумизматичния обзор EID MAR са изтегляни и претопявани след победата на Октавиан и Антоний, което вероятно допринася за изключителната им рядкост. Когато Херберт Кан публикува основното си изследване през 1989 г., той работи с 58 монети, а по-късен обзор добавя още 30. Анализът показва осем известни лицеви и двадесет и шест обратни матрици. Разликата не е случайна. При ръчното отсичане обратната матрица понася по-силен удар и се износва по-бързо, затова една лицева матрица може да бъде използвана последователно с няколко обратни.
Сред оцелелите монети има и древни посребрени имитации, известни като fourrées, при които сърцевина от неблагороден метал е покрита със слой сребро. В научната литература дълго се обсъжда дали някои от тях не са били официално произведени поради недостиг на благороден метал. Майкъл Крауфорд отхвърля подобна теза и посочва липсата на антични свидетелства, че Римската република официално е сякла подобни посребрени монети. По-късният обзор на Андрю Маккейб също приема, че известните посребрени EID MAR най-вероятно са антични фалшификати, а не официална емисия на Брут. Парадоксално, днес дори такива антични фалшификати могат да бъдат изключително ценни именно заради рядкостта и историческата известност на типа.
Истинската сензация обаче са златните EID MAR. Основната емисия е от сребърни денарии, но същият тип е отсечен и като златен ауреус. До наши дни са известни само три автентични златни екземпляра, всеки със собствена необикновена история.
Единият е пробит, което поражда предположението, че в някакъв момент е бил носен като украшение или медальон. Херберт Кан публикува този ауреус през 1953 г., но още през май 1932 г. той е бил показан в British Museum. По-късно попада в прочутата колекция Biaggi. През 2004 г. Numismatica Ars Classica го продава за 120 000 швейцарски франка, два пъти над предварителната оценка. Само четири години по-късно същият екземпляр вече достига 230 000 франка. След повече от десетилетие на публично показване монетата отново излиза на пазара. На 30 май 2022 г. Numismatica Ars Classica я продава за 2 200 000 швейцарски франка, без премията на купувача.
Вторият известен златен EID MAR се намира в нумизматичната колекция на Deutsche Bundesbank във Франкфурт. Когато Кан го описва през 1989 г., монетата дотогава не е била публикувана. Тя е била придобита от калифорнийски колекционер, а впоследствие се появява на аукционния пазар през 1990 и 1993 г. Днес се съхранява в колекцията на германската централна банка.
Най-необикновена обаче е съдбата на третия екземпляр. Той е непознат на науката до появата си на търг на Roma Numismatics през октомври 2020 г. Монетата е впечатляващо запазена и NGC Ancients я определя като Mint State, Fine Style. Наддаването достига 2,7 милиона британски лири. След прибавянето на 20 процента премия на купувача крайната сума става 3,24 милиона британски лири, или 4 188 393 долара, повече от пет пъти над предварителната оценка. По това време това е най-високата цена, плащана на аукцион за антична монета.
Зад впечатляващата продажба обаче стои проблем, който няколко години по-късно ще превърне древната монета в център на международно криминално разследване. При продажбата е представена история, според която ауреусът е принадлежал още през XIX век на колекцията на барон Gustave von Bonstetten и след това е останал у неговите наследници. Впоследствие този произход е установен като фалшифициран. През януари 2023 г. основателят и управляващ директор на Roma Numismatics е арестуван и обвинен в измама, заговор, кражба и притежание на крадени ценности. Самият EID MAR е конфискуван и заедно с още 28 незаконно изнесени антични предмета е върнат на Гърция.
Предполага се, че златната монета е била открита около десетилетие по-рано на територията на днешна Гърция, вероятно в район, свързан с лагер на Брут и Касий преди битката при Филипи. Това обаче не е археологически документирана находка и точното място и обстоятелствата на откриването ѝ не могат да бъдат приемани като сигурно установени. Именно загубата на археологическия контекст показва защо незаконното изваждане на подобни предмети е толкова разрушително за историческото познание. Ако монетата действително е намерена край лагер на войските на Брут и Касий, нейният археологически контекст би могъл да даде информация, която никаква аукционна цена не може да възстанови.
И сребърните EID MAR достигат забележителни суми. Един денарий е продаден през 2008 г. за 350 000 швейцарски франка, друг през 2016 г. за 325 000 франка. Екземпляр на Goldberg Auctioneers достига 517 000 долара през 2014 г., а продадена от Heritage през 2011 г. монета достига 546 250 долара, тогава рекордна цена за сребърна римска монета. Но стойността на EID MAR не произтича просто от количеството сребро или злато, нито дори само от нейната рядкост. Малко антични предмети са толкова непосредствено свързани с конкретно историческо събитие и едновременно с това носят толкова ясно послание от един от неговите главни участници.
Брут не оставя бъдещите поколения да гадаят как самият той иска да бъде разбирано убийството на Цезар. Отговорът е върху монетата. Двата кинжала показват насилието, pileus превръща това насилие в освобождение, а EID MAR назовава деня. От другата страна стои самият човек, който претендира, че е извършил всичко това в името на Републиката.
И точно тук историята превръща EID MAR в нещо повече от пропагандна монета. Когато Брут я отсича, той все още разполага с огромна армия, богатства и политическа кауза. Представя 15 март 44 г. пр. Хр. като деня, в който Рим е освободен. Само месеци по-късно Касий е мъртъв, Брут е мъртъв, армията им е разбита, а монетите им започват да бъдат претопявани. Убийството, извършено в името на Републиката, не успява да спре концентрацията на власт. След Филипи победителите също се обръщат един срещу друг. През 31 г. пр. Хр. Октавиан разгромява Марк Антоний и Клеопатра при Акциум, а няколко години по-късно, вече като Август, се превръща в централната фигура на нов политически ред.
Брут е искал EID MAR да бъде паметник на спасената Република. Историята ѝ придава почти противоположен смисъл. Днес тя е едно от най-силните материални свидетелства за последните граждански войни на Римската република и за времето, в което хората, опитали се да спрат появата на еднолична власт чрез убийството на Цезар, неволно ускоряват политическата криза, от която ще се роди режимът на Август.
Повече от две хилядолетия след събитията върху малкото парче сребро или злато продължават да стоят портретът на Брут, шапката на свободата, двата кинжала и шестте букви, чрез които един от убийците на Цезар е поискал да остави собствената си присъда за извършеното:
EID MAR. Мартенските иди. 15 март 44 г. пр. Хр.
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
- Патриарх Йосиф II: българинът начело на Константинополската патриаршия
- В сянката на двама царе: Кой е чъргубилят Мостич?
- Фритьоф Нансен – човекът, който даде паспорт на хората без родина
Вашият коментар