В София има улица с необичайно и силно звучащо име – „Червена стена“. За мнозина то е просто част от градската карта, но всъщност носи паметта за една от най-епичните битки в българската история – Битката при Червената стена, водена по време на Първата световна война.
Планината, която се превръща в бойно поле
През пролетта на 1917 г. в Баба планина (Пелистер), днес в Северна Македония, се разиграват ожесточени сражения. Върхът Червена стена и кота 1248 са ключови позиции над Битоля. Срещу българските части настъпват сили на Антантата със значително – до седемкратно – числено превъзходство.
Огън и желязо
На 12 март 1917 г. започва мощен артилерийски обстрел, продължил цяло денонощие. Благодарение на отлично изградени укрепления и бетонни бункери, българските войници устояват почти без загуби. Скоро след това започват непрекъснати щурмове. Окопите преминават от ръце в ръце, а боевете често се водят лице в лице.
Особено ожесточени са сраженията при Червената стена. Бойците от Бдинската дивизия проявяват изключителен героизъм – когато боеприпасите свършват, те използват камъни и дървета срещу настъпващия противник. Заради тази непреклонност битката получава името „Македонската Шипка“.
Обратът
В началото на май французите успяват временно да превземат върха. Българските части се изтеглят на съседни позиции, но продължават да държат района под артилерийски контрол. Решението е категорично – Червената стена трябва да бъде върната.
На 18 май започва решителната контраатака. След ураганен артилерийски огън и използване на огнепръскачки българските войници преминават в щикова атака. Окопите се превръщат в огнен ад, а малкото оцелели защитници се предават. Върхът отново е в български ръце.

Съглашенска пощенска картичка с Френското военно гробище в Зейтинлъка в Солун с Червената стена
Памет и символ
Победата проваля плановете за настъпление по Солунския фронт и остава като едно от най-ярките доказателства за българския боен дух.
Епичната битка при Битката при Червената стена е наречена „Македонската Шипка“ и се превръща в една от кулминациите на българското военно майсторство през Първата световна война. Героизмът на защитниците е увековечен в марша „Бдинци, лъвове, титани“, който и днес е химн на Видин.
Името „Червена стена“ в София не е просто географско обозначение. То е жива връзка с едно време, когато на стръмните склонове над Битоля българските войници показват какво означава да се сражаваш докрай – въпреки всичко.
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир

- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“

- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата

- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах

- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море

- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи


Вашият коментар