Българската история рядко ни поднася подобни изненади, но когато ги открием, те променят представите ни за добре познати личности. Такъв е случаят с Христо Ботев и братята Евлоги и Христо Георгиеви – трима мъже, тръгнали по различни пътища, но свързани чрез обща кръвна линия. Оказва се, че поетът революционер е втори братовчед на най-богатите български дарители от XIX век. Тази роднинска връзка разкрива как няколко възрожденски фамилии оформят духовния, стопанския и просветния облик на България.
Две сестри поставят началото
Всичко започва с две сестри от рода Нектариеви – Ана и Мария.
Ана Нектариева е баба на Христо Ботев по бащина линия, а Мария Нектариева, омъжена в уважаваната фамилия Пулиеви, е баба на братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Децата на Ана и Мария са първи братовчеди и техните внуци – Христо Ботев и братята Георгиеви – се оказват втори братовчеди. Така една на пръв поглед далечна родова връзка свързва революционера с двамата най-големи български дарители от епохата.
Родът Пулиеви – мостът между Ботев и Георгиеви
Фамилията Пулиеви е сред най-уважаваните в Карлово през Възраждането. Именно тук попада Мария Нектариева чрез брака си. Нейният син Никола Пулев е баща на Мария Николова Пулиева – бъдещата Мария Гешова, съпруга на министър-председателя Иван Евстратиев Гешов.
От същата Мария Нектариева произлизат и Евлоги и Христо Георгиеви, което прави Мария Гешова тяхна първа братовчедка, а Христо Ботев – техен втори братовчед. По този начин Пулиеви се превръщат в естествен мост между революционери, филантропи и държавници.
Три съдби, един общ корен
Въпреки роднинството си, Христо Ботев и братята Георгиеви извървяват напълно различни житейски пътища.
Ботев избира борбата за свобода и живее в лишения, изгнание и непрекъснат риск, като никога не търси материална подкрепа от богатите си роднини.
Братята Георгиеви, от своя страна, развиват търговия и банкиране в мащаб, непостижим за повечето българи от онова време, натрупват значително богатство и го влагат в просвета, култура и национални каузи. Най-големият им принос остава дарението за построяването на Софийския университет – фундаментален акт, променил бъдещето на българското образование.

Защо тази история има значение?
Родословната връзка между Ботев и братята Георгиеви показва, че българското Възраждане не е история на отделни личности, а на цели фамилии, в които духът на просветата, предприемчивостта и саможертвата се предава като ценност. Един род дава на България борец за свобода, щедри дарители, влиятелни държавници и просветители, а тази смесица от характери и усилия изгражда основите на модерната българска нация.
Ако пътищата на Ботев и Георгиеви изглеждат противоположни, общото им родословие напомня, че революцията, благотворителността и държавното строителство произлизат от една и съща духовна почва.
И това е само началото…
Родовата история на България крие още много изненади. Много други видни личности се оказват свързани чрез малко известни, но важни семейни връзки. В следващите статии ще откриваме още от тези скрити родови линии, които променят начина, по който гледаме на българската история.
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата

- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах

- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море

- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи

- Патриарх Йосиф II: българинът начело на Константинополската патриаршия

- В сянката на двама царе: Кой е чъргубилят Мостич?


Вашият коментар