Когато се говори за средновековната столица Търновград, вниманието почти винаги е насочено към Царевец – хълма на българските царе, патриарси и държавници. Малцина обаче осъзнават, че срещу него, отвъд извивките на река Янтра, се издига друга крепост, не по-малко важна за живота на столицата. Това е Трапезица – укрепеният хълм, който векове наред е бил неразделна част от сърцето на Второто българско царство.
Днес посетителите на Велико Търново често се впечатляват от възстановените стени на Царевец, докато Трапезица остава по-тиха, по-загадъчна и в известен смисъл по-слабо позната. Именно това я прави толкова интересна. Под нейната земя все още се крият тайни, които археолозите постепенно разкриват. Всяка нова находка допълва картината на един град, който през Средновековието е бил сред най-значимите политически, културни и духовни центрове на Балканите.
Трапезица не е просто съсед на Царевец. Тя е самостоятелен укрепен комплекс с богата история, множество църкви и стратегическо значение. През вековете тук са живели хора, които са участвали в изграждането на българската държава, а между нейните стени известно време са се съхранявали и мощите на най-почитания български светец – свети Иван Рилски.
Хълмът над Янтра
Трапезица се намира на десния бряг на река Янтра, северозападно от Царевец. Подобно на своя по-известен съсед, тя представлява естествено укрепена височина, защитена от стръмни склонове и извивките на реката. Общата площ на хълма е около 80 декара, което го превръща в едно от най-значимите укрепени пространства в средновековен Търновград.
Още при първи поглед става ясно защо мястото е било избрано за изграждане на крепост. От върха се открива широка гледка към долината на Янтра и околните хълмове. Контролът върху реката и подстъпите към града е бил от решаващо значение за сигурността на столицата.
Природата е осигурила надеждна защита, но средновековните строители допълнително укрепват хълма с масивни крепостни стени, порти и кули. Те превръщат Трапезица в един от най-добре защитените райони на средновековния град.
Произходът на името
Един от въпросите, които продължават да предизвикват интерес сред историците, е произходът на името Трапезица. През годините са предложени различни обяснения.
Според една от най-популярните теории названието произлиза от думата „трапеза“. Друга хипотеза го свързва с трапецовидната форма на платото. Съществува и по-нова теория, според която името идва от трапезитите – местни пазители на проходите и пътищата, които охранявали важните комуникации около Търново.
Към днешна дата няма единно становище по въпроса и произходът на името остава предмет на научни дискусии. Именно това допринася за мистиката, която продължава да обгръща хълма.
Следите от древността
Историята на Трапезица започва много преди възникването на Второто българско царство. Археологическите проучвания показват, че районът е бил обитаван още през късната бронзова епоха. Открити са следи от тракийско присъствие, а находките свидетелстват за продължителен живот на хълма в продължение на векове.
Особено интересни са откритите материали от ранножелязната епоха, които показват, че мястото е било населявано още във времената, когато древните траки са господствали по тези земи. Археолозите не откриват сериозно прекъсване в обитаването на района, което означава, че стратегическото значение на хълма е било оценявано от различни народи през различни исторически периоди.
По време на византийското управление значението на мястото нараства още повече. В навечерието на въстанието на Асен и Петър укрепленията са обновени и разширени, а Трапезица постепенно се превръща в ключов елемент от отбранителната система на бъдещата българска столица.

Втората крепост на Търновград
След възстановяването на българската държава през 1185 година Търновград бързо се развива като политически център на новото царство. Заедно с Царевец, Трапезица оформя ядрото на укрепения вътрешен град.
Двете крепости работят като единна система. Между тях съществува постоянна връзка, а стратегическото им разположение позволява контрол върху подстъпите към столицата от различни посоки. Главният вход на Трапезица е бил свързан с Царевец посредством мост над Янтра, което улеснявало придвижването между двата хълма.
Високите крепостни стени, издигащи се над реката, правели впечатление на всеки пътешественик, който приближавал средновековния град. Войници патрулирали по укрепленията, а наблюдателите следели всяко движение по околните пътища.
Крепостта на църквите
Ако Царевец е известен като крепостта на царете, Трапезица може да бъде определена като крепостта на църквите. Археологическите проучвания разкриват основите на най-малко седемнадесет средновековни храма – впечатляващ брой дори за голям средновековен град.
Останките показват, че тези църкви са били богато украсени. Стените им били покрити със стенописи, а фасадите – с декоративни елементи, цветни керамични плочи и глазирани орнаменти. Подовете били постлани с красиви керамични настилки, свидетелстващи за високото майсторство на строителите и художниците.
Този необичайно голям брой храмове подсказва, че Трапезица е имала важно религиозно значение. Някои учени дори предполагат, че през XIV век тя постепенно се превръща в своеобразен поклоннически център, привличащ вярващи от различни части на държавата.

Свети Иван Рилски и най-ценната реликва на България
Най-знаменитото събитие в историята на Трапезица е свързано с мощите на свети Иван Рилски. През 1195 година цар Иван Асен I пренася мощите на светеца от Средец в столицата Търновград.
За тях е изградена специална църква на Трапезица, известна днес като църква номер осем. Тя е най-големият открит храм на хълма и се смята за един от най-значимите религиозни центрове в средновековна България.
В продължение на близо три века мощите на небесния покровител на българския народ се съхраняват именно тук. Поклонници пристигат от различни краища на страната, за да се помолят пред светинята. Едва през 1469 година мощите са върнати в Рилския манастир, където се намират и днес.
Този факт превръща Трапезица в едно от най-свещените места в средновековна България.

Археологическите открития
Разкопките на Трапезица започват още през XIX век и продължават до наши дни. Сред откритите находки има кръстове, накити, монети, керамика, съдове и множество предмети от ежедневието на средновековните жители.
Особено ценни са архитектурните останки, които позволяват на учените да възстановят част от облика на крепостта. Откритите стени, порти и жилищни постройки показват високо ниво на строително майсторство и добре организирана градска среда.
Съвременните археологически проучвания продължават да разкриват нови данни за живота на хълма. Всяка година изследователите намират нови артефакти, които допълват познанията ни за средновековния Търновград.
Трапезица днес
Днес Трапезица е една от най-значимите исторически забележителности на Велико Търново. Макар да остава в сянката на Царевец, тя предлага уникален поглед към живота в столицата на Второто българско царство.
Разходката по хълма позволява на посетителите да се докоснат до място, където историята все още се разкрива пред очите на археолозите. Възстановените участъци от крепостните стени и църквите създават усещането за пътуване назад във времето.
Трапезица продължава да пази своите тайни, но едно е сигурно – без нея историята на средновековен Търновград никога не би могла да бъде разказана докрай.
Заключение
Трапезица е много повече от втория хълм на старата столица. Тя е свидетел на възхода на Второто българско царство, пазител на едни от най-свещените реликви на България и място, където археологията все още открива нови страници от миналото.
Сред крепостните стени, древните храмове и останките от средновековния град продължава да живее паметта за вековете, когато Търновград е бил сред най-влиятелните столици на Европа. Именно затова Трапезица остава една от най-ценните исторически съкровищници на България – загадъчна, величествена и все още неразкрила всички свои тайни.

- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир

- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“

- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата

- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах

- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море

- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи


Вашият коментар