През лятото на 1799 г. в Банат от земята излиза едно от най-впечатляващите златни съкровища на ранносредновековна Европа. Двадесет и три съда от почти 10 килограма злато, украсени с конници, грифони, фантастични същества, кръстове и загадъчни надписи, поставят началото на спор, който продължава повече от два века. Кой ги е изработил? На кого са принадлежали? Защо са били заровени именно край Над Сент Миклош? И най-интригуващият за нас въпрос – доколко това великолепно съкровище е свързано с ранносредновековните българи?
Днес оригиналите се пазят в Музея за история на изкуството във Виена, но загадката за тяхното минало далеч не е решена. Българската връзка заема важно място сред различните интерпретации – не само заради историята на земите, в които е намерено съкровището, но и заради надписите, титлите и паралелите с паметници от ранносредновековна България. Български изследователи като Стефан Младенов, Никола Мавродинов, Станчо Ваклинов и Стамен Михайлов посвещават сериозни изследвания на тази връзка, а дискусията продължава и днес.
Откритието през 1799 година
Дори историята на откриването е обвита в противоречия. Дълго време в България е разпространен разказът, че съкровището е намерено от братята Христо и Кирил Накови – български преселници в Банат. По-подробното проучване на архивните сведения обаче отвежда към друга история.
Според представянето на Националния археологически институт с музей съдовете са открити от местния земеделец Неза Вуин при работа в лозе. След откриването им започва заплетена история с опити за продажба, търговци, златар и намесата на властите. Не е известно със сигурност дори дали първоначално откритите предмети са били само тези, които познаваме днес. В крайна сметка 23 цели златни съда достигат до императорската колекция във Виена, където се намират и днес.
Други източници конкретизират датата – 3 юли 1799 г. До есента съкровището вече е иззето от властите, а на 1 октомври същата година пристига в императорската сбирка във Виена.
Така една от най-големите загадки на европейското Ранно средновековие започва не в дворец или царска гробница, а от случаен изкоп в земята.
Почти 10 килограма злато
Съкровището се състои от 23 златни съда с общо тегло около 9,9 килограма. Сред тях има седем кани, различни чаши и купи, ритон и необичайни съдове, завършващи с животински глави. Някои са сравнително семпли, докато други са покрити със сложни релефни изображения.
Именно различията между предметите са една от причините съкровището да бъде толкова трудно за интерпретиране. Те не изглеждат непременно като произведени едновременно от един майстор за една-единствена поръчка. Върху тях се откриват различни художествени традиции и влияния, а някои носят следи от продължителна употреба и преработване.
Това поражда една от най-интересните хипотези – че златото е събирано и наследявано в продължение на поколения, докато накрая се превръща в съкровището, което познаваме днес.
Конникът, пленникът и фантастичният свят върху златото
Сред най-забележителните предмети са богато украсените кани. Върху тях оживява свят, който трудно може да бъде сведен до една-единствена културна традиция.
Една от прочутите композиции показва победоносен конник, който води пленник, хванат за косата, а от седлото му виси отсечена човешка глава. Други сцени представят грифон, фантастични животни и необичайна композиция с огромна птица и човешка фигура.
Тук се срещат мотиви, които изследователите сравняват със сасанидското и централноазиатското изкуство, с Византия и художествения свят на степните народи. Именно съчетанието между Средиземноморието и Евразийската степ превръща съкровището в изключителен извор за културните контакти през Ранното средновековие.
Но изображенията не са единствената загадка.
Златните съдове, които „говорят“
Върху част от предметите са оставени надписи. И точно те, вместо да решат загадката, я правят още по-сложна.
Изследователите разграничават различни групи – надписи с гръцки букви и знаци от т.нар. руниформен тип. Съществуват множество опити за тяхното разчитане и различни интерпретации на езика и културната среда, към която принадлежат. Съвременните изследвания продължават да предлагат нови прочити, което показва колко далеч сме от окончателно решение.
И точно тук се появява една от най-силните връзки с ранносредновековна България.
„Боила“ и „жупан“
Най-известен е надписът с гръцки букви върху един от съдовете. Неговият текст е разчитан по различен начин от поколения учени, сред които Вилхелм Томсен, Стефан Младенов, Дюла Немет и Телят Текин.
Особено внимание привличат титлите, интерпретирани като „боила“ и „жупан“ – понятия, познати и от средата на ранносредновековна България.
Приблизителният смисъл, предлаган в част от изследванията, свързва съда с двама високопоставени мъже – Боила и Бутаул – и с неговото използване за пиене.
Точно този надпис е един от сериозните аргументи на изследователите, които търсят връзка между съкровището и българския политически и културен свят.
Но има и още.
„Годината дилом“ – един от най-смелите български прочити
Особено интересна е интерпретацията на българския археолог Стамен Михайлов. При изследването на надписите той предлага разчитане на думи, които свързва с прабългарския календар.
Според него върху съд №9 може да бъде разчетено означението „годината дилом“. „Дилом“ е познато от Именника на българските владетели като календарно обозначение. Михайлов разглежда това като пряко доказателство за прабългарската принадлежност на съкровището и заключава, че то е било притежание на представител на българската аристокрация.
Това е силна и изключително интересна българска интерпретация, макар че тя не е общоприета от всички изследователи.
И именно тук се вижда защо съкровището продължава да поражда толкова разгорещени спорове.
Знаците, които още не са разкрили тайната си
Освен надписите с гръцки букви върху някои съдове са врязани и загадъчни руниформени знаци.
Предлагани са множество прочити. Те са свързвани с различни тюркски езици, с аварите, с българите и с други общности от Карпатския басейн. Част от знаците намират паралели и сред писмени паметници от Долния Дунав, включително Плиска и Мурфатлар. Един от съвременните български опити за дешифриране също именно върху тези паралели изгражда своята интерпретация.
Но окончателен и общоприет прочит няма.
Повече от 1200 години след изписването им и над два века след откриването на съдовете част от посланията върху златото продължават да мълчат.
Защо българската връзка е толкова важна?
Тя не се основава единствено на надписите.
През VIII и IX век политическата карта на региона се променя драматично. След разгрома на Аварския хаганат България на Крум разширява влиянието си на северозапад. При неговите наследници българската държава е сред големите политически сили по Средния и Долния Дунав.
Следователно районът, в който векове по-късно е намерено съкровището, не е някаква далечна и несвързана с България територия.
Затова съчетанието между мястото на откриване, предполагаемата датировка, титлите в надписа, паралелите със знаци от българските земи и историческото присъствие на България в региона дава основание на редица български учени да търсят именно българска връзка.
Това обаче не означава, че научният спор е приключил.
Българско, аварско или наследство на един много по-сложен свят?
През повече от два века изследвания съкровището е свързвано с различни народи и политически образувания.
Предлагани са аварска, българска, тюркска, маджарска и други интерпретации. Самите съдове носят художествени влияния от различни културни пространства. Дори датировката не е сведена до една безспорна година или десетилетие.
И може би точно тук се крие част от отговора.
Ранносредновековният Дунав не е свят на изолирани култури. В него се срещат Византия, степните народи, наследството на Сасанидски Иран, аварите, славяните и българите. Предметите могат да бъдат изработени на едно място, подарени на друго, наследени от следващ владетел и преработени поколения по-късно.
Затова художественото влияние само по себе си не определя непременно етническата принадлежност на последния собственик.
Глад, Охтум и още една българска хипотеза
Съществува и друга интригуваща линия.
Недалеч от мястото на откриването се намира Ченад – средновековната Морисена. С района са свързвани владетелите Глад и Охтум, чието място в политическата история на региона също е предмет на спорове.
Поради това е изказвана хипотезата, че съкровището може да е достигнало до Охтум като наследство на по-ранни владетели.
Доказателства, които да позволят да кажем „това е съкровището на Охтум“, няма. Но хипотезата показва колко естествено златото от Над Сент Миклош се вписва в сложната история на властта по Средния Дунав.
Оригиналното злато пристига в София
През 2017 г. се случва нещо изключително.
За първи път българската публика получава възможност да види в София оригиналното съкровище от Над Сент Миклош, предоставено от Музея за история на изкуството във Виена.
На 6 април в Националния археологически музей е открита изложбата „Златното съкровище от Надсентмиклош“. Тя е резултат от сътрудничеството между НАИМ-БАН, австрийски научни институции и Kunsthistorisches Museum. Издаден е и специален двуезичен каталог, в който са представени историята на откриването, значението на съкровището за археологията на езическа България и всичките 23 съда.
Особено символично е какво се случва едновременно с това.
В същия музей е открита изложбата „Езическа България: власт и общество“, посветена на българския елит през първите два века от съществуването на Дунавска България.
Така за няколко месеца загадъчното злато и археологическият свят на ранносредновековна България застават буквално един до друг.
Злато, което все още пази имената на своите господари
Днес 23-те съда отново се намират във Виена, където са изложени в зала XVII на Музея за история на изкуството. Повече от два века след откриването им те остават сред шедьоврите на музейната колекция.
Знаем колко тежат. Знаем от какво са направени. Можем да разгледаме до най-малкия детайл конниците, грифоните, кръстовете и фантастичните същества върху тях.
Но все още не знаем със сигурност кой е заповядал да бъдат изработени, през колко ръце са преминали, кой ги е събрал и кой накрая е решил да зарови почти десет килограма злато в земята край Над Сент Миклош.
Българската следа в тази история е твърде значима, за да бъде пренебрегната – от историческата съдба на региона до титлите в надписите и паралелите със света на ранносредновековна България. Някои български изследователи отиват още по-далеч и виждат в самите надписи доказателство за прабългарската принадлежност на съкровището.
Но може би най-вълнуващата част от историята остава написана върху самото злато.
Защото част от знаците върху съдовете все още нямат общоприето разчитане. И докато те не проговорят, съкровището от Над Сент Миклош ще продължава да пази най-голямата си тайна – имената на хората, на които някога е принадлежало.
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
Вашият коментар