Съкровището от Мала Перешчепина или златото на патриция Кубрат

През лятото на 1912 г. край село Мала Перешчепина, недалеч от Полтава в днешна Украйна, кракът на пастирче пропада в земята и попада в гърлото на скрит под пясъка позлатен сребърен съд. Случайността разкрива една от най-сензационните археологически находки на XX век. От земята започват да излизат златни и сребърни съдове, оръжия, накити, коланни гарнитури, скъпоценни камъни и монети. В крайна сметка комплексът се оказва огромен. Около 800 предмета, близо 25 килограма злато и около 50 килограма сребро. Две години след откриването основната част от находката постъпва в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург. Там днес се съхраняват над 650 златни предмета, около 50 сребърни предмета и 69 златни монети от комплекса. Самите числа трудно могат да предадат съкровището от Мала Перешчепина. Сред находките има 16 златни и 19 сребърни съда, златен ритон и части от втори, златна облицовка на дървен съд, жезъл със златна украса, мечове и кинжали, великолепни коланни гарнитури и конска амуниция. Открити са гривни, обеца и седем пръстена със скъпоценни камъни, сред които аметисти, сапфири, гранати, планински кристал и изумруди. Има и огърлица от византийски златни монети.

Това очевидно не е богатството на обикновен човек. Количеството благороден метал, оръжията, жезълът и предметите, свързани с церемониалното представяне на властта, сочат към човек от самия връх на политическата йерархия.

Но сред десетките килограми злато и сребро се намират няколко много по-малки предмета, които постепенно се превръщат в най-важната част от историческия пъзел.

Съкровището от Мала Перешчепина

Пръстените и името Кубрат

Сред находките има няколко златни пръстена. Върху два от тях са изработени гръцки монограми, чието разчитане дълго време остава неясно. Решаваща промяна настъпва, когато византинистът Вернер Зайбт предлага те да бъдат прочетени като ΧΟΒΡΑΤΟΥ и ΧΟΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ, тоест „на Кубрат“ и „на патриция Кубрат“.

Това променя начина, по който може да бъде разглеждан целият комплекс.

Кубрат не е име, което археолозите просто свързват с находката заради мястото или приблизителната ѝ датировка. Името се появява върху предмет, открит сред самото съкровище. Още по-важен е вторият монограм, защото към името е прибавена титлата „патриций“.

Тя съответства на онова, което знаем от писмените извори за отношенията на Кубрат с Византия и император Ираклий. Така в един и същи археологически комплекс се събират името Кубрат, титлата, свързана с неговите отношения с империята, необходимата датировка и територията, върху която през VII век се развива Стара Велика България.

През 2019 г. един от оригиналните пръстени беше показан в София заедно с великолепния меч от Мала Перешчепина. Националната галерия представи предметите като меча на Кубрат и пръстена с монограм „на патриция Кубрат“.

Как е представяно съкровището преди и как се представя днес

Тук се намира и една от най-интересните страни в историята на Перешчепинското съкровище. В по-старото си официално представяне самият Държавен Ермитаж използва изключително категорична формулировка. Находката е определена като богат погребален инвентар на владетеля на Велика България Кубрат. Именно по този начин са представени златната чаша, комплектът от сребърна кана и съд, великолепният меч с пръстеновиден завършек и останалите предмети от комплекса.

С други думи, за посетителя връзката е била ясна и непосредствена. Това е съкровището от погребението на Кубрат. С развитието на изследванията и под влияние на определени политически събития формулировката става по-предпазлива. Именно тук трябва да направим важно разграничение. Научният спор за това дали Мала Перешчепина представлява действително погребение или укрит владетелски комплекс е един въпрос. Начинът, по който находката се представя публично в различни исторически и политически периоди, е друг.

Предметите не са се променили. Променил се е начинът, по който музеят ги представя.

Пръстените са същите. Монограмите върху тях са същите. Мечът е същият. Византийските монети са същите. Датировката на комплекса остава в VII век. Мястото, на което е открит, също не се е променило. Не са изчезнали и онези археологически свидетелства, въз основа на които самият Ермитаж по-рано го е представял като богат погребален инвентар на владетеля на Велика България Кубрат.

Променил се е разказът около тях.

И тази промяна не може да бъде разглеждана напълно извън политическия контекст на нашето време. Мала Перешчепина се намира на територията на днешна Украйна. Основната част от съкровището се съхранява в руския Държавен Ермитаж. Същевременно комплексът е едно от най-значимите археологически свидетелства, свързани със Стара Велика България и Кубрат. Следователно начинът, по който тази находка се назовава, описва и представя пред публиката, неизбежно се намира на пресечната точка между археология, национална история и съвременна политика.

Това не променя предметите. То може да промени начина, по който обществото ги вижда.

Затова е важно да разграничаваме археологическото свидетелство от съвременния разказ за него. Музеят съхранява предмета, но чрез надписите, каталозите и описанията определя и контекста, в който посетителят ще го разбере.

При Мала Перешчепина тази разлика се вижда особено ясно. В един период същата институция представя комплекса пряко като погребален инвентар на Кубрат. В друг период формулировката става значително по-предпазлива. Междувременно пръстените не са получили други монограми, мечът не е станал друг меч и съкровището не е било открито на друго място.

Променил се е историческият и политическият контекст, в който за тях се разказва.

Това не означава, че научният спор трябва да бъде пренебрегван. Напротив. Въпросът дали мястото е действително гробът на Кубрат остава дискусионен. Но спорът дали Мала Перешчепина е гроб и въпросът дали самият комплекс е свързан с Кубрат не са едно и също нещо. Връзката с Кубрат се опира на съвкупност от конкретни свидетелства. Находката е от необходимата епоха. Открита е в пространството на Стара Велика България. Съдържа владетелски предмети с изключително богатство. В нея присъстват византийски монети, позволяващи по-точно датиране. И най-вече сред предметите има пръстени с монограми, разчетени като „Кубрат“ и „патриций Кубрат“.

Историята на Мала Перешчепина затова има и още един интересен пласт. Тя показва не само как археологията може да промени представата ни за миналото, но и как настоящето може да промени начина, по който това минало се представя. Предметите остават. Разказът за тях може да се променя.

Мечът на Кубрат

Сред най-зрелищните предмети от Мала Перешчепина е почти изцяло запазен железен меч с характерен пръстеновиден завършек на дръжката. Дръжката и ножницата му са били богато покрити със златна украса. Мечът е датиран в VII век и се е превърнал в един от най-разпознаваемите предмети, свързвани с Кубрат.

През 2019 г. именно той пристига в София заедно със златния пръстен с монограма. За българската публика това е рядка възможност два от най-емблематичните предмети от Перешчепинския комплекс да бъдат видени заедно.

Съществува популярно твърдение, че мечът е бил личен подарък от император Ираклий на Кубрат. Към него обаче трябва да се подхожда внимателно. Принадлежността на меча към комплекса и неговата датировка в VII век са установени, но конкретната история за подаряването му не може да бъде доказана само чрез археологическия предмет.

И без тази легенда мечът е достатъчно впечатляващ. Той принадлежи към владетелски комплекс, чието богатство почти няма аналог за времето си.

Мечът на Кубрат

Злато от различни светове

Перешчепинското съкровище разказва не само за богатството на един владетел. Предметите в него идват от различни художествени и културни традиции. В комплекса се срещат византийски изделия, предмети, свързани със степния свят, и вещи с източен произход.

Някои са значително по-стари от момента, когато съкровището е било положено в земята. Особено показателен е сребърният комплект от кана и съд, датиран между 582 и 602 г. Това означава, че подобни скъпоценни вещи са били пазени в продължение на десетилетия. Те могат да са били дипломатически дарове, наследявани ценности или предмети, придобивани чрез политически и търговски контакти.

Така Мала Перешчепина се превръща в своеобразна карта на света, в който живее българската владетелска аристокрация през VII век.

В този свят Византия заема особено място. Самата титла „патриций“, засвидетелствана върху пръстена, принадлежи на римско-византийската политическа система. В комплекса присъстват и десетки византийски златни монети. Най-късните достигат до управлението на Констанс II и показват, че предметите не могат да бъдат положени в земята преди средата на VII век.

Това е именно времето на последните десетилетия от живота и управлението на Кубрат.

Получава се забележително съвпадение на независими един от друг елементи. Имаме владетелски комплекс от територията на Стара Велика България, правилната хронология, византийски предмети и монети, свидетелства за най-висок обществен ранг и пръстени, носещи името Кубрат и титлата „патриций“.

Затова връзката между Мала Перешчепина и Кубрат не произлиза от модерна национална легенда. Тя е изградена чрез съчетаването на археология, хронология, епиграфика и писмени извори.

Гривна от съкровището от Мала Перешчепина

Преди Аспарух

За българската история значението на Мала Перешчепина надхвърля дори личността на Кубрат.

Съкровището принадлежи на света непосредствено преди появата на Дунавска България. През VII век политическият център на българите не се намира на Долния Дунав, а в огромните пространства северно от Черно и Азовско море. Именно там Кубрат изгражда политическото обединение, известно във византийските извори като Велика България.

Затова няма нищо странно в това, че едно от най-значимите материални свидетелства за ранната българска история е открито далеч извън границите на днешна България.

След смъртта на Кубрат политическото равновесие се разпада. Хазарският натиск предизвиква движение на различните български групи. Синовете на Кубрат поемат в различни посоки, а един от тях, Аспарух, достига до Долния Дунав. След събитията от 680 и 681 г. Византия признава новата българска държава.

Така между степите около Полтава и бъдещата Плиска съществува пряка историческа нишка. Мала Перешчепина принадлежи към света, от който ще произлезе Дунавска България.

Най-ценните предмети тежат само няколко грама

Повече от век след откриването си съкровището от Мала Перешчепина остава една от най-впечатляващите находки от Ранното средновековие. В него има близо 25 килограма злато и около 50 килограма сребро. Има великолепни съдове, скъпоценни камъни, оръжия, жезъл, златни колани и десетки византийски монети. И все пак предметите с най-голяма историческа стойност вероятно са сред най-малките. Няколко златни пръстена. Защото именно върху тях се появява следата, която позволява огромното богатство да бъде свързано не просто с някакъв неизвестен владетел от VII век, а с конкретно име.

Кубрат.

Затова Мала Перешчепина е много повече от едно от най-богатите съкровища на своето време. Тя ни връща към епохата преди Аспарух и преди Дунавска България, когато центърът на българския политически свят се намира далеч на североизток. И сред огромното богатство на този изчезнал свят до нас е достигнало нещо необикновено рядко.

Името на неговия владетел.