През 1918 г. след проливен дъжд край врачанското село Галиче от земята се показват сребърни предмети, престояли там повече от две хилядолетия. Според запазения разказ местната жителка Ганка Нешкова ги забелязва в местността Гложеца, наричана в някои сведения и Чуката, и събира общо 24 сребърни предмета с позлата. Само 14 от тях обаче достигат до София. Останалите десет са раздадени на роднини и следите им се губят.
Така още в момента на своето откриване Сребърното съкровище от Галиче се превръща в загадка. Днес не знаем как са изглеждали изгубените предмети, дали са били претопени, продадени или са попаднали в частни колекции. Познаваме само оцелялата част от находката, а тя е достатъчна, за да разкрие богатството и сложния свят на тракийската аристокрация през последните столетия преди Христа.
Дъждът, който разкрива съкровището
Историята на откриването е необичайна. Не археолози, а природата първа достига до заровеното сребро. След силни дъждове водата размива земята и на повърхността се появяват предметите, които Ганка Нешкова събира.
По нейния разказ те били 24. Десет били раздадени на роднини, които според по-късни сведения ги продали на търговци или златари, наричани в местните разкази „пръстенари“. Кметът на Галиче успява да изпрати в София останалите 14.
Това се случва през 1918 г., във време, когато България е в последната година на Първата световна война. Археологическото наследство все още не се опазва по начина, по който сме свикнали днес, а случайните находки лесно могат да бъдат разпръснати още преди специалист да ги види.
Няма и последвало системно археологическо проучване на мястото непосредствено след откриването, което допълнително затруднява възстановяването на първоначалния контекст на съкровището.
Затова един от най-интересните въпроси остава без отговор. Какво е имало върху останалите десет предмета?
Четиринадесет сребърни фалери
Запазената част на съкровището се състои от кръгли, леко изпъкнали сребърни апликации, известни като фалери. Те са украсени с позлата, а по края им има възможност за прикрепване към друга повърхност.
Точно за какво са били използвани, не е напълно сигурно. Предлагани са различни обяснения. Според една интерпретация те са украсявали парадното въоръжение на тракийски воин, включително кожен щит. Според други подобни апликации могат да бъдат част от конска амуниция. Каквато и да е била конкретната им функция, изработката от сребро и позлатената украса показват, че не става дума за обикновени предмети.
Те са принадлежали на човек с богатство и висок обществен ранг.
Повечето от оцелелите фалери са украсени с растителни и геометрични мотиви. Подобни декоративни елементи се срещат и върху други произведения на тракийската торевтика, включително предмети от Рогозенското съкровище.
Две от апликациите обаче са различни. Върху тях вместо орнаменти се появяват човешки образи.
Загадъчната жена с птиците
Върху една от най-впечатляващите фалери във висок релеф е представен женски бюст. Жената има дълги коси, разделени над челото и оформени в две спускащи се плитки. Шията ѝ е покрита с множество торкви, а ръцете са отрупани с гривни. От двете страни при раменете са изобразени птици, обърнати към нея.
Необичайната фигура отдавна привлича вниманието на изследователите.
Образът е свързван с женско божество и с религиозните представи за плодородието, природата и Великата богиня майка. Правени са и по-конкретни паралели с Бендида, тракийската богиня, която древните автори свързват с природата и лова.
Категоричното назоваване на фигурата като Бендида обаче би било прекалено смело. Върху фалерата няма надпис, който да посочва името на божеството, а сходни символи могат да имат повече от едно значение.
Особено любопитни са птиците до женската фигура. Те подсилват усещането, че не виждаме обикновен портрет, а образ със сакрално значение.
Конникът от Галиче
Втората фигурална апликация е по-малка, но вероятно още по-интересна.
Върху нея във висок релеф е изобразен конник с развята мантия. Образът е свързван с тракийския конен герой, една от най-дълготрайните и характерни фигури в религиозния свят на древна Тракия.
Именно тук Галичкото съкровище се оказва интересно и в по-широк контекст.
Конният герой присъства в тракийските земи векове преди римското завоевание. По-късно, през римската епоха, неговият образ ще се появи върху хиляди оброчни релефи, познати днес под общото название Тракийски конник или Херос.
Фалерата от Галиче принадлежи към по-ранния свят, в който тази иконография вече съществува и се развива. Подобни предримски изображения са особено ценни, защото ни позволяват да проследим историята на образа назад във времето, преди огромното му разпространение през римската епоха.
Любопитно е, че подобна нишка открихме и при Якимовското съкровище. Там върху сребърна купа от късния елинизъм също е представен конник. Двете находки показват колко дълбоки са корените на този образ в земите на Северозападна Тракия.
Земя, осеяна с тракийски могили
Самото място, където съкровището е намерено, също заслужава внимание.
Районът на Галиче е обитаван хилядолетия преди появата на съвременното село. Археологическите проучвания регистрират следи от селища още от халколита и бронзовата епоха. Особено богати обаче са останките от тракийския период.
В района са установени множество тракийски селища и около 40 надгробни могили. Най-голямото известно селище е заемало значителна част от територията на днешното Галиче и вероятно е съществувало с прекъсвания от бронзовата чак до късноримската епоха.
Открити са също некрополи, погребения на воини с тяхното въоръжение и следи от религиозен живот. От по-късната римска епоха произхождат бронзова статуетка на Силен и фрагмент от оброчен релеф с Дионис.
Тази концентрация на селища, некрополи и могили показва, че съкровището не се появява в археологически празно пространство. Районът е бил важен и гъсто населен в древността, а в околността очевидно е съществувал и заможен местен елит.
На кого е принадлежало?
Среброто, позлатата и сложната фигурална украса трудно могат да бъдат свързани с обикновен човек. Най-вероятно фалерите са били собственост на представител на тракийската аристокрация.
Но дали са украсявали неговия щит, конската амуниция или друг престижен предмет, остава предмет на интерпретация.
Същото важи и за причината съкровището да бъде скрито.
Датировката му обикновено се поставя около II в. пр. Хр., бурна епоха за тази част на Балканите. През предходните и следващите десетилетия през региона преминават различни групи, възникват военни конфликти, а римското влияние постепенно се приближава към тракийските земи.
Предполага се, че собственикът може да е укрил ценните предмети в момент на опасност. В по-старата литература това дори е свързвано с конкретни нашествия и е допускано, че притежателят е бил убит или пленен.
Археологическите данни обаче не ни позволяват да стигнем толкова далеч.
Не знаем кой е заровил съкровището. Не знаем какво се е случило с него. Знаем само, че предметите остават в земята, докато един проливен дъжд не ги разкрива повече от две хилядолетия по-късно.
Десетте изгубени предмета
Историята на Галичкото съкровище има още една страна, която го прави особено интересно.
От предполагаемите 24 предмета днес познаваме само 14.
Какво се е случило с останалите десет, не е известно. Ако сведенията за продажбата им са точни, възможно е да са били претопени заради благородния метал. Но е възможно и някои да са били препродадени като антични предмети и впоследствие да са попаднали в частни колекции.
Това не е невероятен сценарий. В края на XIX и началото на XX век интересът на европейските колекционери към античните произведения е огромен, докато контролът върху случайните археологически находки в България е несравним с днешния.
Затова изгубените фалери може никога да не бъдат намерени.
Но остава и по-интригуващата възможност. Някоя от тях може все още да съществува някъде, отделена от своя контекст и без вече да знаем, че някога е била част от съкровището от Галиче.
Съкровище, от което познаваме само част
Днес оцелелите фалери от Галиче са много повече от красиви предмети от сребро и злато. Те ни показват един свят на воини и аристократи, на религиозни образи и престиж, в който богатството е било едновременно демонстрация на положение и носител на символи.
Женската фигура с птиците и конникът с развята мантия остават най-загадъчните лица на този свят. Не знаем със сигурност имената на божествата, които хората от онова време са виждали в тях, нито на кого са принадлежали апликациите.
Но най-голямата загадка на Галичкото съкровище може би са предметите, които вече не можем да видим.
През 1918 г. дъждът изважда от земята 24 сребърни находки. До нас достигат само 14. А какво са изобразявали останалите десет и къде са днес, вероятно е тайна, която Сребърното съкровище от Галиче все още пази.
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
Вашият коментар