Съкровището на Иван Шишман от Русенско е едно от най-големите известни монетни съкровища от края на средновековна България. Открито е през 1937 г. някъде в Русенско, но точното място и обстоятелствата около находката остават неизвестни. Знае се, че русенски сараф купува около 4000 сребърни аспри от нея, а днес 4455 монети, свързани със съкровището, се пазят в Националния исторически музей. Огромното мнозинство са отсечени при цар Иван Шишман, но сред тях има и осем по-стари монети от времето на неговия баща Иван Александър.
Последните години на Търновското царство обикновено свързваме с османското настъпление, загубата на територии и падането на столицата през 1393 г. Съкровището обаче разкрива и друга страна на тази драматична епоха. Държавата на Иван Шишман не само продължава да сече собствена монета, но именно през последното десетилетие от съществуването си произвежда сребърни пари в изключително големи количества.
Особено впечатляващи са 4320 монети от един късен тип на Иван Шишман, произвеждан вероятно между 1382 и 1393 г. Това означава, че огромната част от съкровището принадлежи именно към последното десетилетие преди падането на Търново. Така находката се превръща в своеобразен документ за икономиката и паричната система на българската държава в един от най-тежките моменти от нейната история.
Осем монети от времето на Иван Александър
Най-старите монети в съкровището са осем екземпляра, отсечени още при цар Иван Александър. Един от тях принадлежи към вариант, датиран приблизително между 1355 и 1365 г., а останалите седем към по-късен вариант от 1365 до 1371 г.
Но те не са останали във вида, в който са напуснали монетарницата.
И осемте са били допълнително орязани по краищата, така че теглото им да бъде намалено и да се доближи до теглото на по-късните монети на Иван Шишман. Това е малък, но много показателен детайл. Старите по-тежки пари са приспособявани към новата, по-лека парична система.
В края на XIV век една сребърна монета вече може да съдържа значително по-малко метал от своите предшественици.
Монетите на Иван Шишман
След смъртта на Иван Александър през 1371 г. Търновското царство преминава под властта на Иван Шишман. Монетите в съкровището позволяват сравнително ясно да бъде проследено развитието на неговото сребърно монетосечене.
От ранния тип на Иван Шишман, продължаващ традицията на монетите на Иван Александър, в находката има 114 екземпляра. Те са били произвеждани приблизително между 1371 и 1380 г., а средното им тегло е около 0,65 грама.
Следващият тип, с изображения на Богородица и царя, е представен само от 12 монети. Производството му вероятно се отнася към краткия период около 1380–1382 г. Средното тегло на тези екземпляри е вече около 0,60 грама.
И след това картината се променя рязко.
4320 монети от последното десетилетие
От най-късния сребърен тип на Иван Шишман в съкровището има 4320 екземпляра.
Това е огромен контраст с предишните типове. Срещу 114 монети от единия и 12 от другия стоят повече от четири хиляди късни монети. Този тип е произвеждан вероятно между 1382 и 1393 г., тоест през последното десетилетие от съществуването на Търновското царство. Именно тогава той изглежда е бил единственото сребърно монетосечене на Шишмановата държава.
Монетите тежат средно около половин грам. Анализът им показва използването на много различни матрици, което означава, че производството не е било краткотрайно или ограничено до малка серия.
Напротив, Търновската монетарница очевидно е работила усилено. И точно тук възниква един от най-интересните въпроси, които поставя съкровището.
Откъде държавата на Иван Шишман е намирала необходимото сребро?
Държава, която губи достъпа до среброто си
След 1371 г. положението на Търновското царство става все по-тежко.
Отношенията между държавите на Иван Шишман и Иван Срацимир остават напрегнати, което затруднява достъпа на Търново до рудните райони на Северозападна България. След битката при Черномен през 1371 г. османското настъпление постепенно отнема и територии на юг. Родопите, които вероятно са били друг важен район за добив на сребро, също излизат от контрола на Търновското царство.
Така се получава привидно противоречие. Държавата разполага с все по-малко сигурни източници на благороден метал, но точно тогава започва да произвежда огромно количество сребърни монети.
Възможно е да са били открити или използвани нови рудни източници. Съществува обаче и друга хипотеза: в условията на крайна необходимост държавата може да е прибягнала до събиране и претопяване на сребърни предмети, включително ценности на заможни хора и на Църквата, а част от необходимия метал вероятно е доставян и отвън. Това остава предположение, но показва мащаба на финансовото напрежение, в което се намира държавата.
Пари за война
Причината Търново да се нуждае от толкова много средства не е трудно да бъде разбрана.
През последните десетилетия на XIV век Иван Шишман управлява държава, която трябва постоянно да поддържа военна сила в условията на османско настъпление. Армията трябва да бъде снабдявана, крепостите поддържани, а политическите и военните задължения плащани.
Именно нуждата от значителни парични средства за поддържането на голяма и боеспособна армия е посочена като едно от възможните обяснения за огромния обем на късното Шишманово монетосечене.
Това прави 4320-те монети особено интересни. Те не са просто купчина средновековно сребро. В тях може да се види материалната следа от последните усилия на една държава да продължи да функционира, когато пространството около нея непрекъснато се свива.
Монети, изработвани все по-бързо
Огромното производство оставя следи и върху качеството на самите монети.
Сред късните екземпляри се наблюдават две основни стилови групи. Едната включва 122 монети, а другата цели 4197 екземпляра. Последната група е изключително еднородна и почти сигурно е свързана с Търновската монетарница. Средното тегло на монетите в нея е около 0,50 грама.
При част от тези монети качеството на изображенията постепенно се влошава. Матриците изглеждат изработвани все по-грубо, а надписите понякога стават толкова небрежни, че трудно могат да бъдат прочетени.
Това вероятно не е случайно.
Когато трябва бързо да се произведат огромни количества пари, изработката очевидно започва да страда. Изследването дори разглежда възможността в Търновската монетарница да са били привлечени нови гравьори или да е създадена допълнителна работилница за производството на матрици. По-вероятното обяснение остава разширяване на самото производство в Търново, а не съществуването на отделна втора монетарница.
Така върху самите монети сякаш се вижда бързането на една епоха.
Когато дори дефектните монети остават в обращение
Сред находката има и още един любопитен знак за натиска върху паричната система.
Някои екземпляри са толкова лошо отсечени, че при нормални условия не би трябвало изобщо да бъдат допускани в обращение. В съкровището обаче присъстват 70 подобни дефектни монети.
Това е важна подробност. Държавата очевидно не може да си позволи лукса да отхвърля всяка лошо произведена монета.
Количеството постепенно започва да има по-голямо значение от качеството.
Последното десетилетие на Търново
Между 1382 и 1393 г. Иван Шишман все още носи титлата български цар, Търново остава столица, монетарницата продължава да работи и хиляди нови сребърни монети напускат нейните работилници. Но това е и последното десетилетие.
На 17 юли 1393 г. Търново пада след османска обсада. Самият Иван Шишман продължава да владее от Никопол още кратко време, преди държавата му окончателно да бъде унищожена.
Затова огромното количество късни монети в съкровището е толкова впечатляващо. Те са произведени буквално в навечерието на края.
Не виждаме държава, която просто е спряла да функционира. Напротив, виждаме монетарница, която работи с изключителна интензивност, намалява теглото на монетите, използва множество матрици и допуска в обращение дори грубо изработени екземпляри.
Всичко това говори за огромна нужда от пари.
Съкровище от края на една държава
Съкровището от Русенско съдържа повече от четири хиляди монети, но най-важното в него не е само броят им.
Осемте стари монети на Иван Александър са орязани, за да бъдат пригодени към новия стандарт. Следващите емисии постепенно стават по-леки. А през последното десетилетие на Търновското царство производството достига невиждани размери, въпреки че държавата изпитва сериозен недостиг на сребро.
В тези малки монети може да се прочете една много по-голяма история: за държава, която губи територии и ресурси, но все още трябва да плаща войници, да поддържа армия и да защитава останалото от своите земи.
Само няколко години след отсичането на най-късните от тези монети Търновското царство престава да съществува. Среброто остава като едно от последните материални свидетелства за усилието му да оцелее.
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
Вашият коментар