Стъкленият ритон от Блъсково: рядък рог на изобилието на 1700 години

През 2025 г. археолози проучват античен обект край село Блъсково във Варненско, когато южно от няколко металургични пещи откриват фрагментите на необикновен стъклен съд. След възстановяването му пред тях се появява изящен ритон от цветно стъкло, предмет, какъвто рядко се среща не само по българските земи, но и в Европа. Около 1700 години след създаването си стъкленият ритон от Блъсково се превърна в един от акцентите на изложбата „Българска археология 2025“ в Националния археологически музей.
В музейния каталог находката е представена като стъклена чаша във формата на cornucopia, рог на изобилието, и е датирана в III – началото на IV век, като специалистите оставят въпросителна след датировката. Официалното описание на Националния археологически музей определя откритието като такова с „малко паралели в България и дори в Европа“.
При представянето на годишната археологическа изложба предметът е наречен и стъклен ритон. Доц. д-р Камен Бояджиев обръща внимание именно на неговата рядкост и на необичайно доброто му състояние, съчетано с цветната полихромна украса. Но как подобен предмет се е озовал край днешното село Блъсково?

Стъкленият ритон от Блъсково

Открит не в дворец, а край металургични пещи

Находката не идва от богата римска гробница, монументална обществена сграда или разкопките на известен античен град. До нея се стига благодарение на спасително археологическо проучване. През 2025 г. археолозите работят на обект №27 по трасето на газопровода „Лупинг от Рупча до Ветрино“, в местността Крушко/Олуклуй, югоизточно от Блъсково, община Провадия.
Проучени са общо 33 археологически структури. Сред тях има надземна постройка, металургични пещи, ями от късноелинистическата и римската епоха и вкопани структури, които археолозите предполагат, че може да са свързани с римски култови практики.
В южната част на обекта е разкрита постройка. Археолозите откриват концентрация от натрошени тухли, разпръснати камъни и големи парчета въглени. Сред тях има железни гвоздеи, животински кости, множество керамични фрагменти, части от стъклени съдове, метални предмети и монети. Монетите от този комплекс се отнасят към втората половина на III век. Източно от постройката са открити и пещи за обработка на желязна руда.
И именно южно от тези металургични пещи археолозите попадат на необикновения стъклен ритон. Това уточнение е важно. Ритонът не е намерен вътре в пещ, нито публикуваните данни позволяват да кажем, че е бил положен в култова яма. Следователно не можем да твърдим, че археолозите са открили мястото, на което от него е извършван някакъв ритуал. Загадката остава.

Стъкленият ритон от Блъсково

Ритонът – рог на изобилието

Предметът е изработен от стъкло с двуцветна паста и има формата на cornucopia, прочутия античен рог на изобилието. Символът е много по-древен от самия съд. В гръко-римския свят рогът на изобилието се превръща в олицетворение на плодородието, богатството и благоденствието. Появява се в ръцете на божества и персонификации, върху релефи, статуи и монети.
Една от античните традиции свързва рога на изобилието с Амалтея и детството на Зевс. Според различните версии Амалтея е козата или нимфата, която се грижи за бъдещия върховен бог, след като майка му Рея го скрива от Кронос. С рога на Амалтея постепенно се свързва представата за неизчерпаемо изобилие. Съществуват и други антични предания за произхода на cornucopia, затова митът за Амалтея не трябва да се представя като единственото обяснение за символа.
При находката от Блъсково обаче рогът на изобилието не е просто изображение върху предмет. Самият ритон е оформен като него. Именно необичайната форма, цветното стъкло и сложната изработка превръщат находката в толкова рядък представител на римското стъкларство.

Защо е толкова необичаен?

Стъклото отдавна е познато в античния свят, а през римската епоха производството му достига изключително високо технологично и художествено равнище. Това обаче не означава, че всички стъклени изделия са били еднакви. Сложната форма на ритона, цветното стъкло и изработката превръщат екземпляра от Блъсково в необичаен съд.
Националният археологически музей е категоричен в едно: находката има малко паралели в България и дори в Европа. Това поставя естествения въпрос: съществуват ли други подобни стъклени съдове? Отговорът е да. И някои от тях са открити на хиляди километри от Блъсково.

Стъкленият ритон от Блъсково

Един сходен римски съд стига чак до Швеция

В колекцията на Историческия музей в Швеция се пази забележителен стъклен съд с издължена извита форма, намерен в богат воински гроб в областта Йостергьотланд (Östergötland). Шведският музей го определя като предмет, произведен в Римската империя, но достигнал далеч на север, извън нейните граници. Как точно е станало това, не може да бъде установено. Музеят посочва няколко възможни механизма, чрез които римски вещи са достигали Скандинавия: търговия и размяна, военна плячка, пътувания на хора от север към римските земи или дипломатически подаръци.
Този предмет показва колко далеч са можели да пътуват ценните римски изделия. През римската желязна епоха в Скандинавия общото пиене имало важна социална функция, а вносните стъклени съдове от континента се превръщали в престижни предмети. Шведският музей отбелязва, че подобни вещи били включвани в местните обичаи, независимо че произходът им бил далечен.
Паралелът с Блъсково е особено интересен. Двата предмета са открити в напълно различна среда, единият в богат северен гроб, другият край античен комплекс на Балканите. Но и двата показват как необикновени стъклени изделия са можели да се движат на огромни разстояния.

В шведския Historiska museet (Исторически музей) се пази изключителен стъклен рог за пиене, датиран от римската желязна епоха (около 400 г. сл. Хр.)

Стъклените съдове от Химлингойе

Още по-впечатляващ материал за сравнение идва от Дания. В района на Химлингойе (Himlingøje) са открити няколко редки стъклени съда от римската желязна епоха, сред които и съдове с характерна издължена и извита форма. Националният музей на Дания пази сред тях впечатляващ екземпляр от пурпурно-червено стъкло, открит през 1977 г.
Той не е единственият. Музейният каталог показва цяла група висококачествени стъклени съдове от Химлингойе, включително полихромно стъкло и други престижни изделия от по-късната римска желязна епоха. Един от гробните комплекси включва подобен стъклен съд, зелен стъклен съд, посребрено бронзово блюдо и златни накити.
Това е съвсем различен археологически контекст от Блъсково, но показва нещо важно: подобни сложни стъклени съдове са били редки и престижни предмети в света около Римската империя.

От Кьолн до Блъсково?

Тук историята става още по-интересна. Археологът доц. д-р Гергана Кабакчиева допуска, че ритонът от Блъсково е внесен в Тракия. Според нея една от възможностите е той да произхожда от стъкларските работилници в Кьолн, които са сред големите центрове на римското стъклопроизводство в Западна Европа. Това обаче трябва да остане формулирано именно като хипотеза.
В официалното описание на Националния археологически музей конкретен производствен център не е посочен. Там предметът е описан според мястото на откриването, формата, материала и археологическия контекст. Следователно засега не можем да кажем: „Ритонът е произведен в Кьолн.“ Можем да кажем нещо много по-интересно и напълно коректно: Една от водещите български специалисти по римска археология допуска, че ритонът може да е внесен от западните части на империята и вероятно да е свързан с прочутите кьолнски стъкларски работилници. Ако бъде доказан подобен произход, предметът ще се окаже свидетелство за пътя на една изключително рядка вещ през значителна част от Римската империя.

Но защо точно Блъсково?

Това остава най-любопитният въпрос. Около мястото на находката има следи от постройка и обработване на желязна руда. В същия археологически обект има и структури, които вероятно са свързани с римски култови практики. Самият ритон обаче е намерен южно от металургичните пещи.
Нямаме доказателство кой го е притежавал. Не знаем дали е бил използван за пиене, за церемония или е имал друга функция. Не знаем как е придобит и защо е останал на това място. Изкушаващо е да си представим вино, изливано от ритона в чест на някое божество. Но това вече би било наш разказ, а не заключение на археолозите.
Затова находката е по-интересна именно без да запълваме неизвестното с измислени подробности. Някой е притежавал този предмет. Някой го е донесъл край днешното Блъсково. А след това той е останал там приблизително седемнадесет века.

Стъкленият ритон от Блъсково

Един предмет от огромния римски свят

Сравнението със Скандинавия ни помага да погледнем по различен начин и към находката от България. Римският свят е свързан от мрежи за търговия и движение на хора и стоки, по които предмети могат да достигнат на стотици и дори хиляди километри от мястото на производството си. Шведският пример е особено показателен, защото подобен римски стъклен съд достига чак до Скандинавия, отвъд границите на империята.
Затова евентуалното далечно пътуване на ритона от Блъсково не би било невъзможно. Въпросът е дали бъдещите изследвания ще успеят да установят откъде действително произхожда неговото стъкло и къде е бил изработен.

Около 1700 години по-късно

Днес ритонът може да бъде видян във вид, който трудно подсказва колко работа стои зад възстановяването му. Предметът е открит на фрагменти, а възстановяването му е дело на реставратора Чавдар Чомаков. Работата по подобен стъклен предмет изисква изключителна прецизност, за да могат отделните части отново да оформят сложната извивка на съда.
Резултатът е предмет, който трудно може да бъде подминат: необичайна извита форма, цветно стъкло и сложна изработка, която го отличава дори сред богатството на римските стъклени изделия. И точно затова ритонът се превърна в един от акцентите на „Българска археология 2025“.

Тайните на ритона от Блъсково тепърва предстои да бъдат разкрити

ЗЗнаем кога приблизително е създаден. Знаем къде е намерен. Знаем археологическия контекст около него. Знаем и че подобни стъклени съдове са толкова редки, че аналозите им трябва да бъдат търсени из различни части на Европа.
Но най-интересните въпроси остават. Къде точно е произведен? Как е достигнал до тази част на Балканите? Кой е можел да си позволи подобен предмет? За какво го е използвал? И как се е озовал до място, където около 1700 години по-късно археолозите ще открият металургични пещи?
Засега ритонът не дава тези отговори. Но дава нещо друго: малък поглед към свят, в който един изящен стъклен предмет е можел да измине огромно разстояние и да попадне на място, където никой не би очаквал да го намери.
През 2025 г. строителството на газопровод отвежда археолозите до него. И след приблизително седемнадесет века под земята стъкленият ритон от Блъсково отново излиза на светло.

Основен научен източник: Стилиян Иванов, Д. Драгоев, С. Йорданов, „Античен обект в м. Крушко / Олуклуй при с. Блъсково, община Провадия“, в: К. Бояджиев, Н. Иванова (ред.), Българска археология 2025, Национален археологически музей, Каталози, том XLIII, серия „Българска археология“, 2026, с. 28–29.