Ролан Гарос: героят от небето, чието име днес принадлежи на тениса

Днес милиони зрители по света ще проследят финала на Откритото първенство на Франция – един от най-престижните турнири в световния тенис. За повечето хора името „Ролан Гарос“ е символ на червените кортове в Париж, на велики шампиони и незабравими спортни битки.

Малцина обаче знаят, че човекът, чието име носи турнирът, никога не е печелил тенис титла. Той дори не е бил професионален спортист. Ролан Гарос е един от пионерите на авиацията, национален герой на Франция и смел летец, оставил следа в историята много преди първата тенис топка да бъде разиграна на кортовете, които днес носят неговото име.

Роден на края на света

Ролан Адриен Жорж Гарос е роден на 6 октомври 1888 г. в Сен Дьони на остров Реюнион – френска колония в Индийския океан. Детството му преминава далеч от Европа, но още като младеж той се установява във Франция, където завършва Висшето търговско училище в Париж.

Съдбата обаче му е подготвила съвсем различен път. В началото на XX век авиацията прави първите си стъпки. Самолетите са несигурни, двигателите често отказват, а всяко излитане крие смъртна опасност. Именно тази нова и непозната сфера привлича младия Гарос.

През 1909 г. той започва да лети със самолет „Демоазел“, конструиран от бразилския авиатор Алберто Сантос-Дюмон. За кратко време показва изключителни умения и се превръща в една от най-обещаващите фигури на френската авиация.

Времето на въздушните пионери

Днес самолетите са част от ежедневието ни, но преди повече от век летенето е било приключение, сравнимо с първите космически полети през XX век. Пилотите са възприемани като смелчаци, които доброволно се изправят срещу неизвестното.

Гарос бързо печели популярност чрез участията си в авиационни състезания и демонстрационни полети. Неговата смелост и увереност му носят репутацията на човек, готов да поеме рискове, които мнозина смятат за безумни.

Именно тази готовност да прекрачва границите на възможното ще го превърне в легенда.

Полетът, който удивява света

На 23 септември 1913 г. Ролан Гарос предприема полет, който по онова време изглежда почти невъзможен.

Той излита от Фрежюс в Южна Франция и се отправя към Бизерта в Тунис. Между двете точки се простират стотици километри открито море. Ако двигателят откаже, шансът за оцеляване е минимален.

В продължение на близо осем часа Гарос лети над Средиземно море, разчитайки единствено на своя самолет, уменията си и собствената си смелост.

Когато каца в Бизерта, той става първият човек в историята, прелетял Средиземно море със самолет.

Новината обикаля света. Френският авиатор се превръща в международна знаменитост и символ на новата епоха, в която небето вече принадлежи на човека.

Войната променя всичко

По-малко от година след знаменития полет Европа потъва в Първата световна война.

Гарос незабавно постъпва във френската армия като военен пилот. По това време въздушните боеве са все още нещо ново и авиацията тепърва открива своята роля на бойното поле.

Един от най-сериозните проблеми пред първите изтребители е как пилотът да стреля право напред, без да унищожи собственото си витло. Гарос участва в разработването на система, която позволява картечен огън през въртящия се витлов кръг чрез специални метални пластини, монтирани върху лопатките.

Макар решението да не е съвършено, то се оказва революционно и дава важно предимство на френските пилоти.

Пленник зад германските линии

През април 1915 г. по време на бойна мисия двигателят на самолета му отказва.

Гарос е принуден да кацне зад германските линии и попада в плен. Опитва се да унищожи самолета си, но германците успяват да изследват част от технологията, която използва.

По-късно германският авиоконструктор Антони Фокер разработва усъвършенствана система за синхронизация между картечницата и витлото, която играе важна роля във въздушната война.

Самият Гарос остава военнопленник близо три години.

Бягството на един герой

След множество опити за бягство той успява да се измъкне от плен през 1918 г. заедно с друг френски офицер. След опасно пътуване през Германия двамата достигат до неутрална Холандия и оттам се завръщат във Франция.

Мнозина смятат, че преживяното е достатъчно основание да остане далеч от фронта. Гарос мисли различно.

Въпреки влошеното си здравословно състояние той настоява отново да бъде включен в бойните ескадрили.

Последният полет

На 5 октомври 1918 г., само ден преди да навърши 30 години, Ролан Гарос излита за поредната си мисия над Ардените.

Самолетът му е свален край град Вузие.

До края на войната остават едва няколко седмици.

Франция губи един от най-известните си авиатори – човек, който е помогнал както за развитието на авиацията, така и за превръщането ѝ в решаваща сила на бойното поле.

Как един авиатор дава името си на най-известния турнир на клей

Най-необикновената част от историята на Ролан Гарос започва след неговата смърт.

През 1927 г. френският национален отбор по тенис, известен като „Четиримата мускетари“ – Рене Лакост, Жан Боротра, Анри Коше и Жак Брюньон – побеждава Съединените щати и печели Купа Дейвис.

Съгласно правилата следващото издание на турнира трябва да се проведе във Франция. За целта е необходимо изграждането на нов голям тенис стадион в Париж.

Земята за строежа е предоставена от спортния клуб „Стад Франсез“, но при условие, че новият комплекс носи името на виден член на клуба. Тогава президентът на „Стад Франсез“ Емил Лесиер предлага стадионът да бъде кръстен на неговия приятел и състудент Ролан Гарос – героя авиатор, загинал за Франция през Първата световна война.

Предложението е прието.

През 1928 г. новият стадион отваря врати под името „Стад Ролан Гарос“. С времето той се превръща в дом на Откритото първенство на Франция, а името на стадиона постепенно започва да се използва и за самия турнир.

Така се ражда една от най-известните спортни марки в света.

Наследство, по-голямо от спорта

Днес името на Ролан Гарос е познато на милиони хора на всички континенти. Повечето от тях го свързват единствено с тениса.

Но зад това име стои историята на човек, който рискува живота си в зората на авиацията, прекосява Средиземно море, оцелява в плен и се завръща на фронта въпреки всички опасности.

Съдбата му е едно от онези напомняния, че историята понякога има странно чувство за ирония. Един от най-известните авиационни герои на Франция не е увековечен с летище или авиационна академия, а с тенис турнир.

И може би точно в това се крие красотата на неговото наследство – повече от век след смъртта си Ролан Гарос продължава да бъде помнен от света, макар и по начин, който едва ли би могъл да си представи приживе.