Преди около 1800 години в сърцето на древния Одесос се издигала една от най-впечатляващите обществени сгради в Римската империя. Днес нейните внушителни стени продължават да се извисяват сред улиците на съвременна Варна, напомняйки за времето, когато градът бил един от най-богатите и оживени центрове по западното Черноморие. Римските терми не били просто място за къпане – те били символ на богатството, инженерния гений и обществения живот на античния град.
От гръцка колония до процъфтяващ римски град
Историята на Одесос започва около 570 г. пр. Хр., когато заселници от малоазийския град Милет основават гръцка колония върху мястото на по-старо тракийско селище. Благодарение на удобното си пристанище градът бързо се превръща във важен търговски център, свързващ Черноморието с вътрешността на Балканите.
През 15 г. сл. Хр. Одесос става част от Римската империя. Вместо да загуби значението си, градът започва да се развива още по-динамично. Изграждат се нови крепостни стени, храмове, обществени сгради, водопроводи и монументални постройки. Именно през този период възникват и прочутите Римски терми – най-голямата антична обществена сграда, открита досега в България.
Най-големите римски терми на Балканите
Строителството на комплекса започва в края на II и началото на III век, най-вероятно по времето на император Септимий Север. Комплексът заема площ от над 7100 квадратни метра, което го прави най-голямата римска баня на Балканския полуостров и четвъртите по големина терми в европейските провинции на Римската империя.
Самите размери впечатляват и днес. На места стените се издигат на повече от 20 метра височина, което позволява да си представим мащаба на сградата. Изградена в архитектурния стил opus mixtum, тя съчетава редуващи се пояси от обработен камък и тухли – техника, характерна за късноримската архитектура.
Комплексът бил почти напълно симетричен. Двата главни входа отвеждали посетителите към просторни преддверия, откъдето те достигали до съблекалните и различните помещения за къпане.
Повече от обикновена баня
Днес думата „баня“ навежда на мисълта за място, където човек просто се изкъпва. За римляните обаче термите изпълнявали много по-важна функция.
Тук хората спортували, срещали приятели, обсъждали политика, сключвали търговски сделки и прекарвали свободното си време. Богати граждани, военни, търговци и занаятчии ежедневно посещавали комплекса. В определени часове били допускани и жени.
Около самите терми се намирали магазини, гостилници и различни търговски помещения. Целият квартал живеел в ритъма на обществената баня.
Пътят през термите
Посещението следвало установен ред.
След влизането посетителите оставяли дрехите си в съблекалните (apodyterium), след което преминавали през помещения с различна температура.
Обикновено първо се влизало в tepidarium – залата с приятно затоплен въздух. След това следвал caldarium, където горещата вода и парата отпускали тялото. Накрая човек се охлаждал във frigidarium – помещението със студена вода, което освежавало организма след горещата баня.
Освен къпане посетителите можели да спортуват в палестрата, да получат масаж или да се намажат с ароматни масла – обичайна практика в римската култура.
Как е работила отоплителната система?
Едно от най-големите инженерни постижения на комплекса е отоплителната система, известна като хипокауст.
Под подовете били изградени кухи пространства, поддържани от стотици малки тухлени колонки. В специални пещи непрекъснато горял огън, а горещият въздух преминавал под подовете и нагоре през кухини в стените. По този начин помещенията се отоплявали равномерно, а температурата в най-топлите зали достигала впечатляващи стойности.
За функционирането на системата били необходими огромни количества дърва, добре организирано обслужване и постоянен контрол, което показва високото инженерно ниво на римските строители.
Богатството на Одесос
Разкопките разкриват, че вътрешността на термите е била изключително пищна. Подовете били облицовани с мрамор, стените украсени с цветни декоративни елементи, а сградата била изпълнена с гранитни и мраморни колони.
Археолозите откриват множество архитектурни детайли, както и статуи на богове като Херакъл, Меркурий, Виктория, Асклепий и Хигия. Те свидетелстват за богатството на Одесос и високото художествено ниво на украсата.
Как изчезват термите?
Макар че комплексът бил построен с огромни средства, животът му продължил сравнително кратко. Около края на III век той престанал да функционира, вероятно вследствие на икономическата криза и варварските нашествия, които засегнали Балканите по време на т.нар. Криза на III век. Част от строителните материали по-късно били използвани при изграждането на по-малките терми в Одесос.
През следващите векове сградата постепенно била разрушена и затрупана. Над нея израснал съвременният град, а голяма част от комплекса останала скрита под улици и жилищни сгради.
Откриването на един античен гигант
Руините впечатлявали жителите на Варна още в началото на XX век. През 1906 г. австрийският учен Ернст Калинка ги определя като останки от антична сграда, а братята Карел и Херман Шкорпил насочват вниманието на научната общност към тях и полагат първите усилия за тяхното съхраняване.
Истинските археологически разкопки започват през 1959 г. под ръководството на археолога Михаил Мирчев и продължават повече от десетилетие. Именно тогава става ясно, че това са останките на един от най-впечатляващите комплекси от римската епоха на Балканите.
През 1968 г. Римските терми са обявени за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.
Наследството на древния Одесос
Днес Римските терми са сред най-посещаваните исторически забележителности във Варна. Разходката сред внушителните им стени позволява на посетителите да си представят живота в един от най-проспериращите римски градове по Черноморието.
Макар от великолепната украса да са останали само отделни фрагменти, самите мащаби на комплекса и съвършенството на неговата архитектура продължават да впечатляват и днес. Те напомнят, че преди почти две хилядолетия Одесос е бил град, способен да издигне обществена сграда, която и до днес остава най-голямата антична постройка, открита в България, и една от най-величествените римски терми в Европа.
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
Вашият коментар