Римските терми в България: Повече от място за къпане

Когато говорим за инженерните постижения на римляните, най-често се сещаме за техните пътища, мостове, акведукти и канализационни системи. Малцина обаче осъзнават, че едни от най-впечатляващите обществени сгради в Римската империя били именно римските терми. Те не били просто бани, а огромни комплекси, в които хората се къпели, спортували, почивали, разговаряли и прекарвали свободното си време.

По земите на днешна България също били изградени внушителни римски терми. Останки от тях са открити в Одесос (Варна), Сердика, Улпия Ескус, Филипопол и Пауталия, а археологическите проучвания показват, че те не отстъпвали по своето устройство на банските комплекси в останалите части на империята. Благодарение на развитото водоснабдяване, сложните канализационни системи и изключителните инженерни решения, термите се превърнали в неизменна част от живота на всеки голям римски град.

От минералните извори до обществените терми

Според археологическите данни първите бани по българските земи били свързани предимно с използването на минералните извори. Един от най-ранните примери е Aquae Calidae край днешен Бургас, където още в началото на XX век Богдан Филов проучва останките на древния балнеоложки център.

Откритите при разкопките хиляди монети показват, че минералните извори били посещавани още през IV век пр. Хр., а традицията продължила и през римската епоха. Хората идвали тук не само заради топлата вода, но и с надеждата да облекчат различни заболявания. Подобно използване на минералните извори съществувало и на много други места по българските земи.

След присъединяването на Мизия и Тракия към Римската империя римляните постепенно започнали да изграждат по-организирани бански съоръжения. Първоначално те били сравнително малки постройки, приспособени към естествените извори. По-късно, с развитието на градовете и повишаването на жизнения стандарт, се появили внушителните обществени терми, които се превърнали в едни от най-представителните обществени сгради.

Как римляните превърнали къпането в ежедневие

Любопитен факт, посочен в изследването, е че ранните римляни не се къпели толкова често, колкото обикновено си представяме днес. Според античните автори те ежедневно миели само ръцете и краката си, а цялостното къпане било значително по-рядко.

Промяната настъпила през II век пр. Хр., когато под силното влияние на гръцката култура започнало масовото строителство на обществени бани. Постепенно посещението на термите се превърнало в част от ежедневието на римските граждани.

До началото на II век сл. Хр. вече съществували няколко основни типа обществени бани. Освен по-малките квартални балнеуми били изграждани лечебни бани около минералните извори, както и огромните императорски терми, които впечатлявали със своите размери и разкош.

Тепидариум, Римски терми (Варна)

Не просто баня, а обществен център

За съвременния човек банята е място, където прекарва няколко минути. За римляните обаче термите били сърцето на обществения живот.

Тук се срещали приятели, обсъждали се политически новини, водели се философски разговори и се сключвали търговски сделки. В просторните дворове младежите спортували, а в различните помещения посетителите можели да се отпуснат след дългия работен ден.

Императорите отделяли огромни средства за строителството на подобни комплекси. Причината не била само стремежът към разкош. Добре устроените терми осигурявали условия за поддържане на личната хигиена, физическата активност и обществените контакти на населението.

Неслучайно античните автори описват сградите като пищно украсени с мрамор, мозайки, статуи и бронзови декоративни елементи. Вътрешните помещения били проектирани така, че във всяко от тях да се поддържа различна температура според предназначението му.

Как протичало едно посещение в термите

Посещението на термите не започвало направо с къпане.

Според античните сведения първо следвали физически упражнения или участие в различни игри. След това посетителят свалял дрехите си и измивал тялото си с топла вода, като използвал бронзов стригил – специален инструмент за почистване на кожата.

Следвал престой в горещото помещение – лаконикумът, където високата температура предизвиквала обилно изпотяване. По този начин организмът се освобождавал от замърсяванията, след което посетителят преминавал към басейн с топла вода.

След къпането идвало време за почивка. Масажи с ароматни масла, разговори с приятели и кратък престой в помещения с умерена температура били неизменна част от цялата процедура.

Лекарите дори препоръчвали определена последователност при преминаването през различните помещения, за да не се натоварва излишно организмът при резките температурни промени.

Римски терми (Варна)

Устройството на римските терми

Въпреки че отделните бански комплекси се различавали по своите размери, тяхното устройство следвало утвърдени принципи. Архитектите внимателно подреждали помещенията така, че посетителите постепенно да преминават през различни температурни зони. Това не било случайно решение, а част от цялостната организация на къпането.

Обикновено посещението започвало в аподитериума – помещението за преобличане, където посетителите оставяли дрехите си. След това преминавали през тепидариума, който подготвял организма с приятна умерена температура. Оттам следвал калдариумът – най-топлото помещение в комплекса, оборудвано с басейни с гореща вода. Накрая къпането завършвало във фригидариума, където студената вода освежавала тялото след престоя в горещите помещения.

Към големите терми обикновено били изграждани още палестри за физически упражнения, открити басейни, дворове, портици и просторни помещения за почивка. По този начин банският комплекс се превръщал в място, където човек можел да прекара значителна част от деня.

Хипокаустът – инженерно чудо под пода

Една от най-впечатляващите технологии, използвани в римските терми, била хипокаустът – система за подово отопление, която осигурявала необходимата температура в различните помещения.

Според описанието в книгата идеята възникнала през I век пр. Хр., когато римският инженер Кай Сергий Ората усъвършенствал начините за отопление на баните. Вместо огънят да затопля директно помещенията, той започнал да нагрява въздуха под пода.

За тази цел под настилката се изграждала суспензура – пространство, образувано от десетки малки тухлени колонки. Върху тях лягала масивната подова конструкция, покрита с дебел пласт хоросан и често украсена с красиви мозайки.

Горещият въздух, идващ от специалните пещи, преминавал свободно между колонките и нагрявал пода. След това се издигал нагоре по кухини, оформени в стените, като постепенно затоплял цялото помещение. По този начин не се отоплявал само подът, а и самите стени започвали да излъчват топлина.

Археологическите проучвания показват, че римските инженери непрекъснато усъвършенствали тази система. Освен тухлените колонки използвали кухи глинени тръби, специални кухи тухли и различни видове керамични елементи, които подобрявали циркулацията на горещия въздух.

Как работела отоплителната система

В основата на хипокауста стояли специални пещи, разположени до най-топлите помещения. Именно от тях започвал пътят на нагорещения въздух.

След изгарянето на дървата горещият въздух преминавал под подовете на калдариума и съседните помещения, след което се изкачвал по кухите стени и накрая се отвеждал през комините над покрива. За да не се губи излишно топлина, комините можели да бъдат затваряни с метални клапи, което позволявало топлината да се задържа по-дълго в помещенията.

Интересно е, че температурата не била еднаква навсякъде. Помещенията, разположени непосредствено до пещите, били най-горещи, а колкото по-далеч се намирали от източника на топлина, толкова по-умерена ставала температурата. Така архитектите успявали да създадат естествен преход между различните части на комплекса.

Императорските терми в Одесос

Сред най-впечатляващите римски бани по българските земи са императорските терми в Одесос – днешна Варна. Те са и едни от най-добре запазените подобни съоръжения на Балканите.

Според изследването термите били внимателно вписани в градоустройствения план на древния град. Разположението им било съобразено с наклона на терена, което улеснявало както водоснабдяването, така и отвеждането на използваната вода.

Археологическите проучвания показват, че комплексът заемал огромна площ и бил организиран около централна ос, като помещенията били разположени симетрично. В северната част се намирали представителните помещения и входовете, а към юг били разположени отопляемите помещения и пещите.

Особено внимание заслужава начинът, по който били организирани отоплителната система и каналите за отвеждане на водата. Всички тези инженерни решения показват колко прецизно било планирано изграждането на комплекса.

Римски терми (Варна)

Повече от място за къпане

Римските терми не били просто обществени бани. Те били символ на начина на живот в Римската империя и съчетавали инженерство, архитектура, медицина и обществен живот в една обща система.

Археологическите останки в Одесос, Сердика, Улпия Ескус, Филипопол и Пауталия показват, че и по земите на днешна България тези комплекси достигнали високо ниво на развитие. Благодарение на сложните отоплителни системи, развитото водоснабдяване и прецизното градоустройство римските терми се превърнали в едни от най-впечатляващите обществени сгради на своето време.

Днес техните останки ни позволяват да надникнем в ежедневието на хората отпреди близо две хилядолетия и показват, че римската цивилизация е впечатлявала не само със своите армии и завоевания, но и със способността си да създава удобна и добре организирана градска среда. Именно затова термите остават едно от най-ярките свидетелства за инженерния гений на античността.

Статията е подготвена въз основа на главата „Римски терми“ от изданието „Археология на българските земи“, том II, под съставителството и редакцията на проф. Румен Т. Иванов (автор на главата: доц. д-р Стефан Бояджиев).