Сред прочутите тракийски съкровища, открити по българските земи, Равногорското съкровище остава сравнително малко познато на широката публика. То не се състои от тежки златни съдове или огромен брой предмети. Неговата ценност е различна. Това е изключително фина гарнитура за конска амуниция от сребро с частична позлата, върху която са представени антични божества и загадъчен крилат образ. Съкровището е открито в Родопите, в района на село Равногор, в археологически контекст, който подсказва, че тези великолепни предмети не са били просто украшения, а вероятно са участвали в ритуал с особено значение. Регионалният исторически музей в Пазарджик датира съкровището във II в. пр. Хр., макар в различни публикации да се срещат и по-широки датировки. Тук се придържаме към датировката II в. пр. Хр., посочвана от музея.
Случайното откритие край Равногор
Историята започва през есента на 1986 г. При земеделска работа в местността „Чемериката“ край село Равногор случайно са разкрити следи от тракийски археологически комплекс. Откритието става повод районът да привлече вниманието на археолозите, а през август 1987 г. започват археологически проучвания под ръководството на Георги Китов. Мястото се оказва част от значителен тракийски могилен некропол, разположен високо в Родопите, на около 1300 метра надморска височина. Това прави комплекса край Равногор особено интересен, защото показва присъствието и ритуалната дейност на тракийското население във високите части на планината. Именно при проучването на една от могилите през 1987 г. са открити предметите, които днес познаваме като Равногорското съкровище.

Двете загадъчни ями под могилата
Особено интересен е начинът, по който са намерени предметите. При проучването на могилата археолозите попадат на две ями, вкопани в скалната основа. В едната е горял силен огън, който почти напълно е унищожил комплект за конска сбруя със сребърни и бронзови декоративни елементи. Във втората яма обаче е открита добре запазена гарнитура за конска амуниция. Именно нейните сребърни и позлатени елементи днес ни позволяват да си представим великолепието на тази украса. Този археологически контекст е изключително важен. Предметите не изглеждат като ценности, скрити набързо от собственик, който е възнамерявал един ден да се върне за тях. Самото им полагане в специално оформени ями, както и наличието на следи от силен огън в едната, дават основания находката да бъде свързвана с ритуални действия. Какъв точно е бил смисълът на този ритуал обаче, не може да бъде установено със сигурност.
Великолепна украса за кон
Добре запазената гарнитура съдържа осем сребърни апликации с частична позлата, около сто сребърни мъниста и желязна юзда. Седем от апликациите са кръгли, а осмата е продълговат начелник. Това уточнение е важно, защото Равногорското съкровище често се представя по-опростено само като начелник и седем кръгли апликации, докато целият археологически комплект включва и останалите елементи на конската амуниция. Не става дума за обикновена конска сбруя. Среброто, позлатата и високото качество на изображенията говорят за предмети, свързани с представителна аристократична среда. Конят заема важно място в света на тракийския елит като средство за придвижване, лов и война, но същевременно е и знак за висок обществен престиж. Богато украсеният кон е демонстрирал положението на своя ездач. При Равногор обаче археологическият контекст показва, че в определен момент тези предмети са престанали да изпълняват само практическа или представителна функция и са били положени в земята.

Уникалният начелник
Един от най-забележителните предмети в съкровището е продълговатият начелник. Той е бил част от украсата на главата на коня и се отличава със своята необичайна форма и художествено оформление. Начелникът е определян като уникален сред находките от българските земи, макар да е известен интересен паралел сред предметите от изгубеното Каварненско съкровище. Затова най-прецизно е да бъде определян като изключително рядък и уникален сред запазените подобни находки. Той е важен и по друга причина. Позволява ни да си представим как целият комплект е преобразявал външния вид на животното. Това не е украса, предназначена да остане незабелязана. Тя е създадена, за да впечатлява и да показва високия статус на своя притежател.

Три богини върху сребърните апликации
Шест от седемте кръгли апликации образуват три двойки. Те са изпълнявали функцията на набузници, разположени симетрично от двете страни на конската глава. Върху тях са представени три добре познати божества от античната митология: Атина, Нике и Артемида. Първата двойка представя Атина. Богинята е изобразена с характерните си атрибути, сред които шлем с гребен, щит и копие. Образът ѝ е свързан с войната, защитата и мъдростта и е широко разпространен в античното изкуство. Изображението върху Равногорските апликации показва колко силно тракийският художествен свят е включен в общата културна среда на античността. Траките не живеят изолирано, а поддържат политически, търговски и културни контакти с гръцкия свят, Македония и други региони и възприемат широко разпространени художествени образи, които вписват в собствената си културна среда.

Крилатата Нике и Артемида
Втората двойка апликации е украсена с бюстове на Нике, богинята на победата. В косите ѝ има диадема, а зад раменете се издигат характерните двуделни крила. Особено впечатляващо е вниманието към детайла. Крилата са внимателно разработени, а изображенията се отличават с висока художествена стойност. Образът на победата върху представителна конска амуниция естествено се вписва в среда, в която конят и воинът са тясно свързани, макар да не можем със сигурност да знаем какво конкретно религиозно значение е имала Нике за притежателя на амуницията. Третата двойка представя Артемида. Богинята е изобразена с презгръден ремък, а зад гърба ѝ се подава дръжка на оръжие. Артемида е свързана с дивата природа и лова, а присъствието ѝ върху аристократична конска амуниция е особено интересно. В тракийския аристократичен свят ловът е не само практическа дейност, но и начин за демонстриране на сила, храброст и висок социален статус. Така трите двойки апликации създават впечатляваща образна система, в която върху конската амуниция се появяват войнствената Атина, крилатата Нике и свързаната с дивата природа Артемида.

Загадъчното крилато божество
Най-необикновена е седмата кръгла апликация. Тя е приблизително два пъти по-голяма от останалите и е украсявала гърдите на коня, което я превръща в своеобразен център на цялата композиция. Върху нея е представено крилато божество, загърнато в животинска кожа с копита. На гърдите му има бръшлянови клонки, а върху главата венец. Кой точно е този персонаж, археологията не може да каже еднозначно. Според музейното описание вероятно става дума за синкретичен образ, който съчетава атрибути на Аполон, Нике и Дионис и едновременно с това показва тракийската традиция. Именно думата „вероятно“ е важна. Не можем категорично да наречем фигурата Дионис, Аполон или друго конкретно божество. Съчетаването на различни характеристики е една от най-интересните загадки на Равногорското съкровище.


Гръцки образи в тракийска среда
Присъствието на Атина, Нике и Артемида не означава, че съкровището трябва автоматично да бъде определено като гръцко. Античният свят е пространство на непрекъснат обмен на изображения, технологии и идеи. Тракийската аристокрация използва предмети и художествени модели, които принадлежат към широкия визуален език на епохата. Един познат гръцки образ може да бъде използван в тракийска среда и да придобие значение, което не е задължително напълно идентично с това в гръцкия свят. Равногорското съкровище е прекрасен пример за подобно преплитане. Познати антични богини се появяват върху конска амуниция, положена в специфичен тракийски археологически и вероятно ритуален контекст високо в Родопите, а редом с тях стои крилато божество, което дори днес не може да бъде идентифицирано еднозначно.

Защо ценната амуниция е останала под земята
Един от най-интересните въпроси е защо толкова ценни предмети са били положени в земята. Археологическият контекст позволява да се предположи, че това не е обикновено укриване на богатство. Наличието на две ями с две гарнитури и следите от силен огън при едната от тях насочват към ритуално действие. Съществуват различни интерпретации. Предметите са разглеждани като ритуални дарове и свещени атрибути, използвани при религиозен обред, който според някои изследователи може да е свързан с култа към мъртвите. Друга хипотеза търси символично противопоставяне между соларното и хтоничното начало, тоест между света на слънчевите сили и света на земята и подземните божества. Тук обаче трябва да поставим ясна граница между факт и интерпретация. Археологията показва начина, по който предметите са били положени, и следите от извършените действия, но не разполагаме с писмено свидетелство, което да обяснява конкретния смисъл на ритуала. Затова неговото значение остава предмет на научни хипотези.

Конят в света на тракийската аристокрация
Не е без значение, че става дума именно за конска амуниция. Конят има особено място в живота и образния свят на траките. Той е свързан с войната, придвижването, лова и аристократичния престиж. В различни паметници от тракийските земи конникът се превръща в един от най-силните образи на висок социален статус. Равногорската гарнитура ни позволява да видим колко внушително е можело да изглежда животното на представител на елита. Сребърните апликации са блестели върху сбруята, позлатените части са подчертавали релефните изображения, а върху главата и гърдите на коня са се появявали образите на божества. Това е било много повече от практическо конско снаряжение. То е било демонстрация на богатство, положение и принадлежност към свят, в който властта, престижът и религиозната символика са били тясно преплетени.

От Родопите до световните музеи
Въпреки че Равногорското съкровище е далеч по-малко известно от Панагюрското или Рогозенското, неговата художествена стойност отдавна е призната. През годините находката е представяна в международни изложби извън България и е пътувала до редица държави в Европа, Азия и Америка. Така малката по брой предмети находка от Родопите се превръща в един от посланиците на тракийското културно наследство по света. Особено впечатляващото при нея е, че не разчита на огромно количество благороден метал, за да въздейства. Самите изображения, изработката и необичайният археологически контекст я превръщат в един от интересните паметници на тракийската култура.

Днес оригиналът може да бъде видян в Пазарджик
Днес оригиналът на Равногорското съкровище се намира в Регионалния исторически музей в Пазарджик, където е изложен в обновената зала „Археология“. След модернизирането на експозицията съкровището е включено в постоянната експозиция на музея. Новото представяне използва и съвременни технологии, чрез които посетителите могат по-лесно да разберат как отделните елементи са били разположени върху конската амуниция. Това е особено важно, защото разгледани поотделно във витрина, апликациите впечатляват преди всичко с майсторството на изработката си, но поставени в контекста на първоначалното им предназначение, те разкриват истинската пищност на целия комплект. Те не са създадени като самостоятелни медальони, а като части от единна и впечатляваща украса върху жив кон.

Една от по-малко познатите тракийски находки
Равногорското съкровище не разказва историята си толкова лесно, колкото някои други прочути тракийски находки. Няма надпис с името на владетел, който да ни каже на кого е принадлежало, нито писмено свидетелство, което да обясни защо предметите са били положени в земята. Не знаем името на човека, чийто кон е носил тази великолепна украса. Имаме обаче самите предмети и археологическия контекст, в който са открити. Имаме две гарнитури за конска амуниция, едната почти унищожена от огън, а другата оцеляла. Имаме сребро и позлата, образите на Атина, Нике и Артемида и загадъчно крилато божество, което съчетава различни антични и тракийски характеристики. Имаме и могила, под която тези ценности са били оставени преди повече от две хилядолетия. Днес можем отново да видим тяхното великолепие в Пазарджик, но причината някой съзнателно да остави тази скъпоценна конска амуниция в земята високо в Родопите остава една от най-интригуващите загадки на Равногорското съкровище.
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир

- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“

- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата

- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах

- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море

- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи


Вашият коментар