Първото либе на Ботев

Историята на сестрите Горанови, роднинската връзка с Евлоги и Христо Георгиеви и забравената семейна нишка в живота на Ботев

В предишните две статии от нашата поредица разгледахме родството между Христо Ботев и братята Евлоги и Христо Георгиеви, както и драматичната съдебна битка за милионите на карловските милионери с участието на Иван Е. Гешов. Днес продължаваме със следващата нишка в тази изключителна семейна история – любовта.

Родът Пулиеви – връзката между Ботев, Георгиеви и Горанови

Историята на първата любов на Христо Ботев често се разказва като романтична загадка, но истината стои на много по-дълбоко място. Тя е част от сложна родова мрежа, която свързва няколко от най-значимите възрожденски фамилии. Мария и Елисавета Горанови не са просто красиви и образовани момичета от Карлово. Те произлизат от рода Пулиеви – рода, който стои в основата на възрожденската интелигенция и търговски елит.

Техният баща, Иван Тодоров Пулиев, е син на Мария Недева Пулиева. Тази жена е едновременно баба на братята Евлоги и Христо Георгиеви и сестра на Ана Недева Атанасова – бабата на Христо Ботев по бащина линия. Така Мария и Елисавета Горанови са втори братовчедки на Христо Ботев и първи братовчедки на Евлоги и Христо Георгиеви. Именно тази семейна връзка обяснява и естествената близост между тях и поета, както и защо неговите посещения в дома на Горанови не са били случайни.

Красиви, образовани и различни – сестрите Горанови в Прага

Мария и Елисавета растат в заможно и образовано семейство. Те учат в Прага, където получават европейско възпитание и общуват с чешката културна среда. И двете са известни с красотата си, с интелекта си и с живия си интерес към литературата и изкуството. Това съчетание ги прави въздействащи фигури в средата, в която попадат по-късно.

Не е трудно да се приеме, че точно такава жена може да вдъхнови младия, буен и страстен Христо Ботев.

Мария Горанова – вероятната муза на „До моето първо либе“

Повечето биографи приемат, че Мария Горанова е първото либе на Ботев. Под стихотворението „До моето първо либе“ стои посвещение „на г-ца М. Г-ва“, което подсказва именно нейното име. Смята се, че и стихотворенията „Ней“ и „Пристанала“ също са свързани с Мария. В биографиите й я наричат Мина – галено име, което се среща в някои спомени.

Историята мълчи за подробностите около техните срещи. Но съществуват сведения, че Ботев е посещавал дома на Горанови и е общувал с брат им Богдан, на когото посвещава стихотворението „Борба“. Тези посещения естествено го доближават и до сестрите.

Другата версия – Елисавета Горанова като възможната муза

Някои изследователи, сред които Борис Йоцов, смятат, че вдъхновителката може да е Елисавета. Причината е времето, през което Ботев е в Галац и поддържа връзка с братята Георгиеви. Според тези сведения Елисавета се намира в града именно в този период, докато Мария още е в Прага. Дъщерята на Елисавета съобщава, че майка й е водила дневник през целия си живот, който така и не е публикуван. Това засилва мистерията и оставя въпроса без категоричен отговор.

Строгият баща и прекъснатата любов

Макар чувствата между Ботев и Мария да са били истински, баща й, Иван Пулиев Горанов, не одобрява поета. Описван е като строг, практичен и целеустремен човек, който държи дъщерите му да се омъжат за заможни и сигурни мъже. Той нарича Ботев „нехранимайко“ и прави всичко възможно да ги раздели.

Мария е сгодена за котленския търговец Петър Огнянов, но три години не определя дата за сватбата. Тя се решава да го направи едва когато научава, че Ботев се е оженил за Венета. Разликата във възрастта между децата им е едва месец – Иванка Ботева се ражда през декември 1876 година, а Сава Огнянов, бъдещият голям български актьор, се ражда през януари 1877 година.

Съдбата продължава връзката между двата рода

Години по-късно Сава Огнянов и Иванка Ботева се срещат като млади хора. Между тях се появява симпатия, но съдбата не ги свързва в общ път. Това обаче показва, че нишките между тези семейства продължават да се преплитат през поколенията.

Сестри, братовчеди и вдъхновители – мястото на Горанови и Ботев в голямата картина

Историята на Мария и Елисавета Горанови не е само романтична. Тя е част от по-голяма картина. Двете жени стоят на пресечната точка между три големи възрожденски рода: Пулиеви, Георгиеви и Ботеви. Техните избори, чувства и житейски пътища показват, че личното и националното винаги са вървели ръка за ръка.

Ботев превръща тази любовна болка в стихове, които и днес говорят за вечната борба между свободата и саможертвата. А сестрите Горанови остават като тихи сенки зад една от най-известните български поеми.