„Повелителят на Сакар“ – тракийският воин, погребан със златото и коня си

През лятото на 2024 г. спасителни археологически разкопки край село Капитан Петко войвода, община Тополовград, се превръщат в едно от най-впечатляващите археологически открития в България през последните години. В Могила №1, част от некропол със седем могили в местността „Тумбата“, екипът на археолозите Даниела Агре и д-р Деян Дичев попада на богато погребение от късноелинистическата епоха. В центъра на могилата са разкрити следите от погребалната клада на виден тракийски воин-аристократ. Името му не е достигнало до нас, но предметите, с които е изпратен в отвъдното, говорят за човек с изключително високо обществено положение. Днес той е познат с името, дадено на изложбата, посветена на находките – „Повелителят на Сакар“.

Тракийски боен нож тип „сика“ с характерен извит силует, открит в богатото погребение от късноелинистическата епоха край с. Капитан Петко войвода. Под него са изложени запазеният метален накрайник на канията и допълнително по-малко острие. Снимка: НАИМ-БАН

Воинът и неговият кон

Погребението е съпроводено от впечатляващ ритуал. Тялото на мъжа е кремирано върху клада, а заедно с него в огъня са поставени неговото въоръжение, личните му вещи и скъпи дарове.

До господаря е кремиран и неговият кон. Върху животното са поставени три железни юзди и украшения към три комплекта конска сбруя. Трите комплекта показват колко богата е била конската амуниция на погребания воин.

Огънят обаче се оказва безмилостен към богатството. Високата температура поврежда тежко много от предметите, а част от тях са засегнати необратимо. Именно това превръща последвалата им консервация и реставрация в особено сложна задача.

Масивният златен начелник от конска амуниция с релефно изображение на змия. Емблематичната находка демонстрира изключителното богатство, с което е изпратен конят на тракийския воин. Снимка: НАИМ-БАН

Златото на „Повелителя“

Най-впечатляващото започва с предметите, оцелели от кладата.

Сред тях е златен венец – един от най-ясните знаци за богатството и високия ранг на погребания. Археолозите откриват още златна огърлица и златен пръстен с желязна плочка.

Но една от находките се откроява дори сред това изобилие от злато – великолепна златна гривна с отлети малки фигурки и инкрустации от полускъпоценни камъни. Изключителната изработка на предметите е причината при представянето на изложбата в Националния археологически музей те да бъдат определени като „шедьоври на античното изкуство“.

Уникалната масивна златна гривна – истински шедьовър на античното ювелирно изкуство, украсена с детайлни фигурки и инкрустации от полускъпоценни камъни. Снимка: НАИМ-БАН

И това далеч не е всичко.

Сред останките от въоръжението са открити златни апликации от ризница. Запазен е и железен нож, превърнат в истински предмет на разкоша – украсен със златни апликации и инкрустации от полускъпоценни камъни.

Воинът очевидно не е демонстрирал положението си единствено чрез собственото си облекло и оръжие. Богатството се пренася и върху коня му.

Археолозите намират златни мъниста от конската амуниция, а най-зрелищният елемент от нея е масивен златен начелник с изображение на змия. Именно той се превръща в една от емблематичните находки от погребението.

Пълен изглед към уникалната златна гривна с правоъгълна плочка, инкрустирана с алмандини. Масивният ѝ усукан обръч и изящна изработка я правят един от най-ценните артефакти от Сакар. Снимка: НАИМ-БАН

Един непознат тракийски аристократ

Кой е бил този човек?

Засега археологията не ни дава име. Затова би било прибързано да го превръщаме в конкретен владетел или известна историческа личност.

Сигурното е друго – става дума за виден представител на тракийската аристокрация, живял през късноелинистическата епоха. Погребалният ритуал, въоръжението, конят и необикновеното количество скъпи предмети свидетелстват за изключително високото му обществено положение.

Особено интересен е и художественият свят на предметите. Те показват колко силно местният тракийски елит е бил свързан с културните и художествените традиции на елинистическия свят. Неслучайно изложбата, посветена на откритието, получава името „Блясъкът на елинистическото злато. Повелителят на Сакар“.

Изящната златна огърлица от елинистическата епоха с три висящи конусовидни мъниста, украсени с детайлен филигран и инкрустации от гранати. Снимка: НАИМ-БАН

От погребалната клада до музейния трезор

Близо две хилядолетия и половина след погребението златото отново вижда дневна светлина.

След откриването им предметите преминават през продължителна и сложна консервация и реставрация. Задачата е особено трудна именно заради древния погребален ритуал – голяма част от находките са били изложени директно на високата температура на кладата.

През август 2025 г. най-впечатляващите предмети са представени пред публика в Националния археологически музей в София в специалната изложба „Блясъкът на елинистическото злато. Повелителят на Сакар“. След края ѝ съкровището се завръща там, откъдето произхожда – в Тополовград.

Детайлно изработени златни орнаменти и апликации от гробното съдържание на тракийския воин-аристократ.

Днес посетителите могат да видят находките в специално изградената трезорна зала на Общинския исторически музей – Тополовград.

Зад музейното стъкло вече не стоят просто златна гривна, венец, огърлица или украса за кон. Те са оцелелите следи от последния ритуал за един тракийски аристократ, чието истинско име времето е заличило. Две хилядолетия по-късно неговото злато отново блести в земите на Сакар – а ние го познаваме просто като „Повелителя на Сакар“.