Пауталия – древният град под днешен Кюстендил

Когато стане дума за големите римски градове по българските земи, най-често се сещаме за Сердика, Филипопол или Никополис ад Иструм. Малцина обаче знаят, че под улиците на днешния Кюстендил се крият останките на един от най-богатите и най-значимите градове в провинция Тракия – Улпия Пауталия. Неговата слава не се дължала на огромна армия или на морско пристанище, а на нещо много по-ценно – лековитите минерални извори, които и днес продължават да бликат в центъра на града.

Римските терми на Пауталия

От тракийско селище до римски град

Историята на Пауталия започва много преди римляните да стъпят по тези земи. Още през V–IV век пр. Хр. тук живеело тракийското племе дентелети, което основало свое селище край топлите извори. За древните народи подобни места били свещени. Минералната вода се смятала за дар от боговете и неслучайно около нея възниквали светилища и култови центрове. Именно природата поставила основите на бъдещия град.

През 45 г. сл. Хр. Тракия окончателно станала част от Римската империя. Новите владетели бързо осъзнали значението на селището. То се намирало на важен път между Сердика, долината на Струма и Македония, разполагало с плодородни земи и почти неизчерпаем източник на топла минерална вода. Всичко това създало отлични условия за развитие и скоро малкото тракийско селище започнало да се превръща в истински град.

Най-важният момент настъпил около 106 година, когато император Траян предоставил на Пауталия градски статут. Това било голяма чест, която се давала само на селища с важно икономическо и административно значение. В знак на признателност жителите добавили към името му родовото име на императора – Улпия, откъдето идва и пълното название Улпия Пауталия.

Гранитен постамент за слънчев часовник от Пауталия, II в. Открит лапидариум на Регионален исторически музей Кюстендил

Минералните извори – богатството на Пауталия

Смята се, че името Пауталия е с тракийски произход и означава „град на изворите“ или „бликащи извори“. Трудно може да се намери по-подходящо название. Именно минералната вода определяла живота на града в продължение на векове. Тя захранвала обществените бани, използвала се за лечение и превърнала Пауталия в един от най-известните балнеоложки центрове на Балканите.

Неслучайно най-почитаното божество в града бил Асклепий – богът на медицината и лечението. Смята се, че край минералните извори е съществувал голям култов и лечебен комплекс, посветен на него. Именно той привличал хора от различни части на провинцията, които търсели изцеление чрез лечебните води и религиозните ритуали. Макар археолозите все още да спорят за точния му облик и размери, няма съмнение, че култът към Асклепий бил сред най-важните в Пауталия.

Разцветът на Улпия Пауталия

През II и III век градът достигнал своя разцвет. Пауталия била не само административен център, но и оживено средище на търговията, занаятите и културата. Разположението ѝ на важни пътища улеснявало обмена на стоки, а плодородното Кюстендилско поле осигурявало отлични условия за земеделие, овощарство и лозарство.

Богатството на града личи и от още един любопитен факт. По времето на император Антонин Пий Пауталия получила правото да сече собствени монети – привилегия, която не била достъпна за всеки град в Римската империя. Монетосеченето продължило до управлението на Каракала и днес тези монети представляват безценен източник на информация за древния град.

Върху тях могат да се видят изображения на храмове, обществени сгради и различни божества. Срещат се Асклепий, Зевс, Хера, Аполон, Хермес, Херакъл и Сабазий, а някои емисии показват копия на прочути гръцки статуи. Това не било случайно. През римската епоха било престижно богатите градове да украсяват обществените си пространства с копия на известни произведения на гръцкото изкуство. Жителите на Пауталия очевидно можели да си позволят подобен разкош.

Археологическа експозиция – уредена е в зала “Асклепий”. Тя включва експонати от целия Кюстендилски регион. Представените материали и техния широк хронологически диапазон дават възможност на посетителя да се информира за културно-историческото развитие на района и да се потопи в многовековните пластове на времето от VII-VI хил. пр.хр. до XVII в./Източник: Община Кюстендил

Един добре устроен римски град

Подобно на останалите големи градове в империята, Пауталия била изградена по ортогонален градоустройствен план. Правите улици оформяли правилни квартали, а обществените сгради били разположени около градския център. Археологическите разкопки са разкрили останки от внушителни обществени бани, храмове, крепостни стени, жилищни квартали и раннохристиянски базилики. Всичко това показва, че Пауталия се нареждала сред най-значимите градски центрове на провинция Тракия.

Крепостните стени и Хисарлъка

Още през II век около града били изградени крепостни стени. След готските нашествия през III век те били подсилени, а през втората половина на IV век на близкия хълм Хисарлъка била построена нова крепост. От нея се контролирало цялото Кюстендилско поле и важните пътища към Сердика и Македония.

Хисарлъка надживяла самата Пауталия. Крепостта продължила да се използва през ранновизантийската епоха, както и през Първата и Втората българска държава. Едва след османското завоевание през XV век тя изгубила военното си значение и постепенно била изоставена.

Пауталия приема християнството

След Миланския едикт от 313 година християнството започнало бързо да се разпространява и в Пауталия. През следващите столетия били изградени няколко църкви и базилики, а градът се превърнал в седалище на епископ. Археологическите проучвания разкриват останките на внушителни храмове с красиви подови мозайки, а писмените извори пазят имената на двама пауталийски епископи – Евангел и Фока, участвали в църковния живот на Източната Римска империя.

От Пауталия към Велбъжд

През VI век Балканите били разтърсени от нашествия на славяни и авари. Както много други антични градове, така и Пауталия постепенно изгубила предишното си значение. Името ѝ изчезва от писмените извори през VI век, но животът в района продължил. Постепенно античният град бил наследен от средновековния Велбъжд, който по-късно се превърнал в един от важните градове на Българското царство.

Векове по-късно градът получил днешното си име – Кюстендил, но никога не прекъснал връзката си с богатото антично минало.

Какво е останало от Пауталия днес?

Голяма част от древния град все още лежи под улиците на съвременния Кюстендил. Повече от век археологически проучвания разкриват крепостни стени, обществени сгради, римски терми, раннохристиянски базилики и части от античната улична мрежа. Над града продължава да се извисява крепостта Хисарлъка, а минералните извори и днес напомнят защо именно тук преди близо две хиляди години възникнал един от най-проспериращите градове в тази част на Римската империя.

Наследството на един древен град

Макар днес да остава в сянката на по-известни антични центрове като Сердика и Филипопол, Пауталия заслужава своето място сред най-значимите римски градове по българските земи. Нейният възход е неразривно свързан с богатството на минералните извори, благоприятното ѝ разположение и умението на римляните да превърнат природните дадености в процъфтяващ градски център.

Под улиците на Кюстендил все още лежат следите от този някогашен град. А топлата минерална вода, която непрекъснато извира вече повече от две хилядолетия, остава най-живото свидетелство за историята на Пауталия – град, чието наследство продължава да бъде откривано и днес.