Панагюрското златно съкровище: девет съда, шест килограма злато и боговете на древността

На 8 декември 1949 г. трима братя работят край тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище, когато от земята се появяват необикновени златни предмети. Павел, Петко и Михаил Дейкови не могат да предполагат, че са попаднали на находка, която ще се превърне в един от най-разпознаваемите символи на тракийското наследство – Панагюрското златно съкровище.

Пред тях лежат девет съда, изработени от злато, с общо тегло 6,164 килограма. Съкровището се датира в края на IV или началото на III век пр. Хр. и включва фиала, амфора ритон и седем ритона.

Но Панагюрското съкровище впечатлява не само с количеството злато. Върху неговите съдове оживяват богове, герои и митологични същества. Хера, Атина, Афродита, Аполон, Артемида, Дионис, Нике, Херакъл и Тезей превръщат деветте предмета в истинска галерия от образи на античния свят.

Случайното откритие на тримата братя Дейкови

Съкровището е открито на 8 декември 1949 г. от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови при изкопни работи край Панагюрище.

Според Историческия музей в Панагюрище братята почистват намерените предмети и ги предават на държавата. Първоначално златните съдове са показани зад витрините на местна фабрика, където в продължение на няколко дни жителите на града могат да видят необикновената находка.

По-късно съкровището е отнесено в Пловдив, а след това и в София. Така едно случайно откритие при обикновени изкопни работи се превръща в археологическа находка със световна известност.

Девет съда от повече от шест килограма злато

Комплектът се състои от девет златни съда: една фиала, една амфора ритон и седем ритона.

Това обаче не е обикновен сервиз за хранене и пиене. Подобни съдове от благороден метал са свързвани с демонстрацията на висок обществен статус и с ритуални практики. Предполага се, че Панагюрското съкровище е принадлежало на представител на тракийския владетелски елит, но името на неговия собственик не е известно.

Съдовете съчетават великолепна металопластика със сложна система от митологични образи. Някои от персонажите дори са означени с надписи, което позволява да бъдат разпознати.

Амфората – ритон и една от загадките на съкровището

Най-тежкият предмет в съкровището е великолепната амфора – ритон. Тя е висока 29 сантиметра и тежи близо 1,7 килограма. Дръжките ѝ са оформени като изправени кентаври, а самият съд е покрит с богата растителна и фигурална украса.

Особено интересна е голямата сцена върху тялото. В центъра четирима въоръжени мъже се устремяват към затворена врата, докато един от тях дава сигнал. На друго място са представени двама мъже, единият от които държи неясен предмет. Сцената е тълкувана по различни начини, включително като гадаене по вътрешности.

Предложени са и различни обяснения за цялата композиция. Сред тях е митологичният сюжет за „Седемте срещу Тива“, но изображенията са интерпретирани и като ритуално действие пред храм или като символично преминаване към отвъдния свят.

И това не е всичко. Върху дъното на амфората са изобразени Силен с двойна флейта и кантарос и малкият Херакъл, който се бори със змиите.

Съдът, върху който оживява съдът на Парис

Един от най-красивите ритони завършва с великолепно моделирана глава на елен. Върху него е представена една от най-прочутите истории на гръцката митология: съдът на Парис.

Парис трябва да избере най-красивата измежду Хера, Атина и Афродита. Трите богини са изобразени около него, а имената им са гравирани върху съда. Любопитен детайл е, че самият Парис е означен не като Парис, а с другото си име „Александър“.

Изборът му на Афродита поставя началото на поредица от събития, които според мита ще доведат до Троянската война. Така върху един тракийски златен съд е пресъздаден сюжет, превърнал се в една от най-разпознаваемите истории на античността.

Тезей и Херакъл върху втория еленов ритон

Друг ритон с глава на елен носи две различни героични сцени. В едната Тезей се бори с бика, а в другата Херакъл е представен с Керинейската кошута.

За разлика от някои от останалите съдове, тук имената на персонажите не са изписани. Самите сюжети обаче са достатъчно характерни, за да позволят тяхното разпознаване.

Хера, Аполон, Артемида и Нике върху един съд

Друг великолепен ритон завършва с протоме на козел. Върху неговия фриз централно място заема Хера, седнала на трон с фиала в ръка.

Около нея са Артемида и Аполон, а зад тях е крилатата Нике. Този път няма съмнение кои са персонажите, защото имената на боговете са гравирани непосредствено до изображенията им.

Дионис и неговият свят

Върху друг от ритоните е изобразен Дионис, богът, неразривно свързан с виното, екстаза и религиозните празненства. До него е нимфата Ериопа, а около тях танцуват менади с тирсове и музикални инструменти. Имената на Дионис и Ериопа също са гравирани върху съда.

Присъствието на Дионис върху съд, предназначен за течности, едва ли е случайно и допълва ритуалния характер, който обикновено се приписва на целия комплект.

Три златни женски лица

Сред най-разпознаваемите предмети от Панагюрското съкровище са трите антропоморфни ритона, оформени като женски глави.

Единият носи богато украсен шлем с грифони. Дръжката му завършва със сфинкс с разперени крила, а женският образ е определян като Атина или амазонка.

Другите две женски лица са изключително близки като изработка. Косите им са прибрани под фино було, а върху дръжките отново се появяват сфинксове. Тълкуванията на образите варират между амазонки, Афродита и Хера.

Съществува и възможност трите женски глави да бъдат разглеждани заедно като Атина, Хера и Афродита, същите три богини, които виждаме в сцената със съда на Парис. Това обаче остава интерпретация, а не сигурно установена идентификация.

Фиалата със 72 човешки лица

На пръв поглед фиалата изглежда по-семпла от фигуралните ритони, но детайлите ѝ са забележителни.

Около централната издатина са разположени малки розети, следвани от 24 жълъда и три концентрични фриза с общо 72 релефни човешки глави.

Още по-любопитни са надписите върху нея. Те отбелязват теглото и стойността на съда според системата на древния град Лампсак на малоазийския бряг на Дарданелите. Посочената стойност е 200 статера, половин драхма и един обол. Анализите показват също, че съставът на златото на фиалата се различава от този на ритоните.

Този детайл е особено важен, защото предупреждава срещу прекалено простото представяне на деветте предмета като комплект, непременно изработен наведнъж от един майстор или в едно ателие.

Кой е притежавал Панагюрското съкровище?

Това остава един от големите въпроси.

Богатството на комплекта и характерът на съдовете ясно насочват към най-високите слоеве на обществото. Съкровището традиционно се свързва с владетелската среда на одрисите и с религиозни церемонии.

Но няма надпис, който да ни даде името на неговия притежател. Не знаем и със сигурност защо деветте съда са били скрити край днешно Панагюрище.

Именно тук се крие една от най-интересните страни на съкровището. Познаваме до най-малките подробности лицата на боговете, героите и животните върху него, но не знаем името на човека, който е държал тези златни съдове преди повече от 2200 години.

Съкровище, превърнало се в символ

Панагюрското съкровище е впечатляващо с повече от шестте килограма злато, от които е изработено. Неговата истинска стойност е в необикновеното съчетание от майсторство, митология, ритуал и власт.

Върху само девет съда са събрани световете на Дионис и Хера, Атина и Афродита, Херакъл и Тезей, кентаври, сфинксове и грифони. Един от съдовете ни отвежда дори към съда на Парис и мита, довел до Троянската война.

Повече от 2200 години след създаването им деветте златни съда продължават да пазят най-голямата си тайна: за кого е било предназначено това великолепие и защо един от най-богатите тракийски комплекти, достигнали до нас, е останал скрит в земята край Панагюрище.