Омуртаговата могила край Свещари: златно съкровище, скрито повече от 2200 години

Вечерта на 7 ноември 2012 г. археолозите, проучващи Голямата, известна още като Омуртаговата могила, край село Свещари попадат на необикновена находка. В насипа на огромната могила е открито дървено сандъче, в което повече от две хилядолетия са останали скрити над 1,8 килограма златни предмети. Откритието е толкова значимо, че екипът на Траколожката експедиция за могилни проучвания, ръководен от археолога Диана Гергова, продължава работата през цялата нощ. Когато съдържанието на сандъчето е разкрито, пред археолозите се появяват великолепна златна диадема, четири многоспирални гривни, пръстен с образа на Ерос, множество копчета и богата украса за конска сбруя.

Съкровището е предварително датирано в края на IV и началото на III век пр. Хр. и принадлежи към света на гетската аристокрация, процъфтявала в земите на Североизточна Тракия. Но още по-интересно е мястото, на което е намерено. Златото не е открито в гробна камера, а в самия насип на могилата. Според Диана Гергова то вероятно е било положено там като дар за боговете по време на изграждането на монументалното съоръжение.

Огромната могила в Сборяново

Голямата или Омуртагова могила се намира в Националния археологически резерват „Сборяново“ край село Свещари, община Исперих. Районът е един от най-значимите археологически комплекси, свързани с гетите, и включва множество могили, светилища, селищни структури и гробници.

Именно тук се намира и прочутата Свещарска гробница, включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Златното съкровище от 2012 г. обаче не е открито в нея, а при проучването на друга, огромна могила от същия археологически комплекс.

Археологическите изследвания на Сборяново продължават години наред. Когато екипът на Диана Гергова започва работа по Голямата могила, размерите и местоположението ѝ вече подсказват, че тя вероятно е свързана с човек от най-високите слоеве на гетското общество. Откритието от ноември 2012 г. прави тази връзка още по-интригуваща.

Дървеното сандъче със злато

На 7 ноември археолозите попадат на дървено сандъче в могилния насип. Времето на откриването и значението на находката налагат работата да продължи и през нощта. Вътре се намира цяло съкровище от златни предмети с общо тегло над 1,8 килограма.

Сред тях са диадема, четири многоспирални гривни, златен пръстен с изображение на Ерос, множество златни копчета, начелник и апликации за конска сбруя. Към комплекса принадлежи и желязна юзда.

Самото съчетание на лични накити и богата конска украса говори за среда на изключително висок социален статус. Това са предмети, свързани с демонстрацията на богатство и положение в гетското общество, но контекстът на откриването им подсказва, че при поставянето им в могилата те вероятно са получили и друго, ритуално значение.

Великолепната златна диадема

Един от най-впечатляващите предмети е златната диадема. Тя е богато украсена с животински и растителни мотиви и показва изключителното майсторство на древните златари. Централната ѝ част и декоративните елементи превръщат предмета в един от най-разпознаваемите образи на находката от Свещари.

Диадемата не е просто скъпо украшение. Подобен предмет е видим знак за принадлежност към елита. Поставянето му заедно с останалото злато в могилния насип показва мащаба на ритуала, при който предмети с огромна материална и символна стойност са били отделени от света на живите.

Особено впечатляващи са и четирите многоспирални златни гривни. Заедно с диадемата и останалите накити те изграждат образа на общество, в което златото е не само белег на богатство, но и част от сложен език на властта, престижа и ритуала.

Пръстенът с Ерос

Сред предметите е открит и златен пръстен с изображение на Ерос. Присъствието на добре разпознаваем образ от гръцката митология не е необичайно за тракийския свят от този период. Тракийската аристокрация е част от широка система на контакти и художествен обмен, която свързва Балканите с гръцкия и елинистическия свят.

Подобни предмети показват колко условни могат да бъдат съвременните представи за строго разделени древни култури. Мотиви, художествени техники и престижни предмети се разпространяват на огромни разстояния, като в различните общества получават собствен контекст и значение.

Злато и за конската сбруя

Значителна част от съкровището е свързана с конска амуниция. Сред находките има златен начелник и множество апликации, предназначени да украсяват сбруята. Открита е и желязна юзда.

Конят за тракийската и гетската аристокрация има особено място. Той е свързан с войната, лова, властта и високия обществен статус. Затова не е изненадващо, че конската амуниция на представителите на елита може да бъде покрита с благороден метал и превърната в истинско произведение на изкуството.

Тези предмети са още едно свидетелство за огромното богатство, концентрирано около владетелските среди на гетите в периода, към който принадлежи съкровището.

Златна тъкан, изчезнала преди векове

Една от най-любопитните подробности се появява при внимателното пресяване на пръстта от могилния насип. Археолозите откриват множество миниатюрни златни нишки.

Според Диана Гергова те вероятно са останки от изключително фина златотъкана материя, с която накитите са били покрити. Самият плат отдавна е изчезнал, но златните нишки са оцелели.

Ако тази интерпретация е правилна, картината на ритуала става още по-впечатляваща. Златните накити не просто са били поставени в дървено сандъче. Те вероятно са били внимателно покрити със скъпа тъкан, в която също е било вплетено злато, преди да бъдат оставени в могилата.

Дар за боговете

Мястото на откриването е ключът към разбирането на съкровището. То не се намира в погребална камера, а в насипа на могилата. Именно затова Диана Гергова предлага интерпретацията, че предметите са били положени като дар за боговете по време на насипването на могилата.

Според тази хипотеза златото е част от ритуалите, извършвани около смъртта и погребението на владетел. Поставянето на толкова ценни предмети в земята може да е било част от действия, чрез които гетите са осмисляли прехода на своя владетел към отвъдното и неговото обезсмъртяване.

Това е особено важно, защото променя начина, по който гледаме на находката. Тя не е просто скрито богатство и вероятно не е съкровище, заровено с намерението някой ден да бъде извадено. Ако интерпретацията на археолозите е правилна, предметите са били съзнателно отдадени и оставени завинаги в могилата.

Могилата на гетския владетел Котела?

Най-интригуващият въпрос е свързан със самоличността на човека, за когото може да е била изградена огромната могила. Диана Гергова допуска, че комплексът вероятно е свързан с гетския владетел Котела.

Котела е известен от античните извори като владетел на гетите през IV век пр. Хр. и е свързан династически с македонския цар Филип II. Неговата дъщеря Меда става съпруга на Филип II, бащата на Александър Велики. Това поставя гетския владетел в политическия свят на една от най-могъщите династии на епохата.

Тук обаче трябва да се направи важно разграничение. Не е доказано, че Голямата могила е гробът на Котела.Това е археологическа хипотеза, предложена въз основа на датировката, мащаба на комплекса и историческия контекст. Затова популярните твърдения, че е открито „съкровището на Котела“ или находка, пряко принадлежаща на семейството на Александър Велики, отиват по-далеч от онова, което археологическите данни позволяват да кажем със сигурност.

Светът на гетските владетели

Съкровището е датирано предварително в края на IV и началото на III век пр. Хр. Това е период на големи политически промени на Балканите след възхода на Македония и походите на Александър Велики.

Гетите обаче не са периферно и бедно население, стоящо извън тези процеси. Монументалните гробни комплекси в Сборяново и великолепните предмети от благородни метали показват съществуването на силен местен елит със собствени политически, религиозни и художествени традиции.

Именно затова находката от Омуртаговата могила е толкова важна. Тя ни позволява да надникнем не просто в богатството на един човек, а в света на гетската владетелска култура в един от най-динамичните периоди от историята на древните Балкани.

Злато, оставено под земята повече от 2200 години

Само седмица след откриването, на 14 ноември 2012 г., съкровището е официално представено в Националния археологически музей в София. Огромният интерес налага пресконференцията да се проведе в голямата централна зала на музея пред археолози, историци, журналисти и посетители.

По данни на НАИМ това е първото новооткрито златно съкровище от десет години, постъпило във фонда на Националния археологически музей. Предметите са включени в неговата експозиция.

Но най-впечатляващ остава моментът на самото откритие. В една ноемврийска вечер през 2012 г. от насипа на огромна тракийска могила се появява дървено сандъче. В него лежат повече от 1,8 килограма злато, вероятно покрити някога със златотъкана материя и оставени там като дар преди повече от две хилядолетия. Дали могилата действително е свързана с Котела, остава въпрос без окончателен отговор, но съкровището от Свещари е изключително свидетелство за богатството, властта и ритуалния свят на древните гети.