Марцианопол – великолепният град под улиците на Девня

Само на двадесетина километра западно от Варна, под улиците и сградите на днешна Девня, се крият останките на един от най-значимите римски градове по българските земи. Марцианопол не е просто още един град от времето на Римската империя. В продължение на няколко века той е сред най-важните военни, административни и християнски центрове в провинция Долна Мизия, а по време на император Валент се превръща в негова резиденция по време на войната с готите. Днес най-известното богатство на древния град са великолепните мозайки, които разкриват разкоша, в който са живели неговите заможни жители.

От тракийско селище до римски град

Историята на Марцианопол започва след Втората дакийска война на император Траян, приключила през 106 година. В близост до богатите девненски карстови извори върху мястото на по-старо тракийско селище възниква нов град, който получава името на сестрата на императора – Улпия Марциана. В надписите градът се среща като Marcianopolis или Ulpia Marcianopolis и още от самото си основаване заема важно стратегическо място по пътищата между Дунава, Черноморието и вътрешността на Балканите.

Около основаването му съществува и красива легенда. Разказва се, че слугиня на Марциана изпуснала златен съд в един от девненските извори, а по-късно той изплувал във водите на реката. Римляните възприели случилото се като знак от боговете и Траян решил именно тук да изгради нов град. Макар историята да е останала в сферата на преданието, тя показва колко силно впечатление са правели девненските извори още в древността.

Един от най-важните градове в Долна Мизия

Благодарение на стратегическото си разположение Марцианопол бързо се превръща в един от водещите градове на римската провинция. През II и III век той преживява истински разцвет. Изградени са масивни крепостни стени, обществени сгради, храмове, бани, библиотека и амфитеатър. Правите улици, ориентирани по посоките на света, оформят добре планиран град, изграден според принципите на римското градоустройство.

По време на династията на Северите Марцианопол достига своя икономически връх. Градът получава правото да сече собствени бронзови монети – привилегия, която се предоставя само на най-значимите градски центрове в империята. Археологическите находки показват, че местните жители поддържат оживени търговски връзки и се радват на висок жизнен стандарт.

Античните автори също подчертават значението на Марцианопол. Историкът Зосим го определя като един от най-големите градове в Тракия, а редица римски и византийски извори го описват като важен административен и военен център. Той е и главен град на провинция Долна Мизия през късната античност, което още повече засилва неговото влияние.

Градът срещу варварските нашествия

Разцветът на Марцианопол многократно е прекъсван от варварските нашествия. Още през III век готите, карпите и други племена неколкократно нападат района. През 248 година градът успешно издържа тежка обсада, но две години по-късно, по време на голямото нашествие на готите под предводителството на Книва, крепостните му стени са преодолени и Марцианопол е превзет и опожарен.

Въпреки тежките разрушения римските власти възстановяват града. Издигнати са нови обществени сгради, укрепленията са ремонтирани, а животът постепенно се нормализира. Именно през IV век Марцианопол преживява втори голям разцвет и отново се превръща в един от най-важните центрове на Балканите.

Император Валент и новият разцвет на Марцианопол

Сред най-важните личности, свързани с историята на Марцианопол, е император Валент. По време на войната срещу готите през 367–369 година той избира града за своя резиденция и военен щаб. Именно оттук ръководи военните действия по северната граница на империята, което показва колко голямо стратегическо значение има Марцианопол през IV век.

По същото време градът се утвърждава и като важен духовен център. Още през IV век тук съществува епископска катедра, а епископът на Марцианопол участва в Сердикийския събор през 343 година. През следващите векове са изградени няколко големи християнски храма, което превръща града в едно от водещите средища на християнството в Долна Мизия.

Но спокойствието не продължава дълго. През 447 година армията на Атила достига Марцианопол и нанася тежки разрушения. Впоследствие градът е възстановен по заповед на император Юстиниан I, който укрепва неговите крепостни стени като част от мащабната отбранителна програма на Източната Римска империя. Последният удар идва в началото на VII век, когато аварските нашествия довеждат до окончателното унищожаване на града. След заселването на славяни и прабългари Марцианопол постепенно изчезва от историческите извори.

Макет на амфитеатъра на Марцианопол (II – III в.), Музей на мозайките – гр. Девня

Великолепните мозайки на Марцианопол

Ако има нещо, което превръща Марцианопол в един от най-ценните археологически обекти в България, това безспорно са неговите мозайки. Те са открити през 1976 година при строителни работи в Девня, когато археолозите попадат на останките от голяма градска вила от края на III и началото на IV век. Вместо да бъдат преместени, върху самите разкопки е изграден специален музей, който и днес пази мозайките на мястото, където са били положени преди повече от шестнадесет века.

Подовите композиции са изработени от мрамор, варовик, керамика и цветна стъклена паста в шестнадесет различни цвята. Богатството на материалите и прецизността на изпълнението показват, че собственикът на вилата е бил изключително заможен човек, вероятно представител на местната аристокрация с гръцки произход.

Мозайка вътрешен коридор

1/1

Мозайката е фрагмент от запазена част от коридора на късноримска сграда с мозайки Villa Urbana. Коридорът, чийто под е бил покрит с мозайката, е свързвал помещенията на долното ниво на постройката

Сред най-впечатляващите произведения е мозайката с Медуза Горгона. В древността нейният образ не е възприеман само като митологичен персонаж, а и като защитен символ, който трябвало да пази дома и неговите обитатели от злото. Главата на Горгоната е поставена в центъра на композицията, а около нея са изобразени различни животни и декоративни орнаменти.

С не по-малка художествена стойност е мозайката със Зевс и Антиопа. Тя пресъздава един от най-популярните сюжети от древногръцката митология – срещата между Зевс, преобразен като млад сатир, и красивата Антиопа. Специалистите я определят като една от най-качествено изпълнените антични мозайки, откривани по българските земи.

Особено интересна е и мозайката с Ганимед – красивият троянски младеж, отвлечен от Зевс, превърнал се в орел. Това е единствената известна подова мозайка в България с този митологичен сюжет. До нея посетителите могат да видят композицията, представяща четирите сезона – символ на вечния кръговрат на природата, плодородието и благоденствието.

Освен фигурните композиции в сградата са запазени и великолепни геометрични мозайки. Макар на пръв поглед да изглеждат по-семпли, именно те демонстрират изключителното майсторство на античните мозайкаджии чрез сложни преплетени орнаменти, изпълнени с удивителна прецизност.

Какво може да се види в Марцианопол днес

Макар голяма част от древния град да остава скрита под съвременна Девня, Марцианопол продължава да разкрива своето богатство пред археолозите. Най-добре запазената част от античното наследство може да бъде видяна в Музея на мозайките – единствения музей в България, изграден върху автентичните останки на късноримска градска вила. Посетителите се разхождат буквално върху мястото, където преди повече от шестнадесет века са живели едни от най-богатите жители на Марцианопол.

Освен мозайките археологическите проучвания разкриват части от крепостните стени, обществени сгради, раннохристиянски базилики, жилищни квартали и амфитеатъра на древния град. Всяко ново археологическо проучване допълва представата за живота в един от най-значимите градове на късната Римска империя по българските земи.

Разкопките продължават и днес. През последните години археолозите откриват нови монети, архитектурни елементи и части от обществени сгради, които постепенно разкриват истинските размери и богатството на древния Марцианопол. Все още значителна част от античния град остава под съвременната градска среда, което означава, че много от неговите тайни вероятно тепърва предстои да бъдат разкрити.

Наследството на Марцианопол

Главата на Медуза-Горгона е често срещано изображение върху подовите мозайки от римската епоха, но се среща и във фрески, релефи и скулптури. В тази мозайка тя е представена като емблема. За подсилване на ефекта, щитът е изпълнен в черно-бяло. В ъглите на мозайката са изобразени различни екзотични животни. За направата ѝ са използвани мраморни, варовикови, керамични и смалтови камъчета.

Марцианопол е сред най-ярките свидетелства за величието на римската цивилизация по българските земи. Само за няколко века той изминава пътя от новооснован град след Дакийските войни до един от най-важните административни, военни и духовни центрове на Долна Мизия. През неговите улици са преминавали императори, легионери, търговци и поклонници, а богатите му обществени сгради и великолепни домове са показвали силата и просперитета на Римската империя.

Днес именно мозайките на Марцианопол пазят спомена за това величие. Те не са просто произведения на античното изкуство, а своеобразен прозорец към живота на хората, населявали града преди повече от шестнадесет века. Изобразените върху тях богове, митологични герои, животни и орнаменти разказват за вкуса, вярванията и богатството на своите собственици.

Мозайка със сезони

https://www.devnyamuseum.com

Макар голяма част от Марцианопол все още да остава скрит под улиците на Девня, разкритите останки са достатъчни, за да покажат защо градът е заемал толкова важно място в историята на Римската империя. Всяко ново археологическо откритие добавя още една частица към неговата история и доказва, че под съвременния град продължава да лежи един от най-впечатляващите антични центрове на Балканите.

Мозайката с геометрични мотиви е открита през 1949 г. при разкопки в източната част на Марцианопол. Тя е била част от антична сграда с мозаечни подове. Украсата ѝ се състои от повтарящи се геометрични мотиви в няколко цвята, изработени от сравнително големи каменни и глинени кубчета. Въз основа на находките се счита, че сградата, в която е открита, датира от IV век.

Марцианопол е известен и с едно от най-големите монетни съкровища от римската епоха. През 1929 година случайно са открити около 100 000 сребърни денара с общо тегло близо 350 килограма, сечени от времето на Марк Антоний до император Деций. Смята се, че съкровището е било укрито по време на готското нашествие през 250 година. През 2019 година археолозите откриват и 19 златни солида от времето на Теодосий II и Валентиниан III, които вероятно са били скрити по време на хунското нашествие през 447 година.

Монети на император Теодосий II, съпругата му Елия Евдокия

За всеки, който иска да се докосне до истинското величие на римската епоха в България, Марцианопол е място, което заслужава да бъде посетено. Сред великолепните мозайки, останките от древните сгради и хилядолетната история оживява един град, който и днес продължава да впечатлява със своята красота и значение.