Маркели – крепостта на Кардам, Крум и последния поход на император Никифор I Част 2

След разгрома на византийската армия през 811 година политическата карта на Балканите се променя чувствително. Победите на хан Крум довеждат до разширяването на българските владения на юг, а границата между България и Византия се измества далеч от района на Маркели. Крепостта постепенно губи ролята си на пограничен аванпост, но не и своето значение. Напротив – тя се превръща във важен административен, военен и стопански център във вътрешността на българската държава.

За това свидетелстват както археологическите находки, така и Хамбарлийският надпис, от който става ясно, че в Маркели е пребивавал братът на хан Крум. Това показва, че градът е имал достатъчно висок статут, за да бъде поверен на член на владетелската династия. Подобно доверие не се оказва на обикновени крепости, а само на укрепления с важно военно и административно значение.

През следващите столетия Маркели продължава да бъде значим център в Източна България. Разположението му край важните пътища между Дунавската равнина, Тракия и Черноморието благоприятства развитието на търговията, а сигурната защита зад крепостните стени привлича население и занаятчии.

Град на вярата

Военното значение на Маркели е добре известно, но далеч по-малко хора знаят, че крепостта е и един от важните раннохристиянски центрове в региона.

Археологическите проучвания разкриват впечатляваща приемственост в развитието на култовия комплекс. Най-ранната известна постройка е малък мартирий, изграден в края на IV или началото на V век. В него вероятно са се съхранявали мощи на християнски мъченик или са се извършвали богослужения в негова памет.

През VI век върху неговите основи е изградена внушителна трикорабна базилика – една от представителните църковни сгради в района. След разрушенията през VII–VIII век религиозният живот не прекъсва. През IX век на същото място е построена по-малка кръстокуполна църква, която продължава традицията на християнското поклонение.

Тази последователност е изключително ценна за археолозите, защото позволява да бъде проследено развитието на християнската архитектура в продължение на няколко столетия. Малко обекти в България съхраняват толкова ясно доказателство за непрекъснатостта на духовния живот от късната античност до зрелото Средновековие.

Археологическите разкопки

Макар Маркели да е известна още на възрожденските учени, системните археологически проучвания започват едва през 1986 година. Те постепенно разкриват истинските размери на укреплението.

Оградената с крепостни стени вътрешна крепост заема площ от близо 15 декара, а източното ѝ разширение добавя още почти четири декара. Още по-впечатляваща е цялата отбранителна система, ограничена от валове, ровове и естествени препятствия, която достига приблизително 460 декара.

Запазени са части от крепостната стена, изградена от добре обработени каменни блокове, както и останки от няколко църковни сгради. Археолозите откриват множество предмети от ежедневието – керамични съдове, метални изделия, монети и оръжия, които позволяват да бъде възстановен животът на населението през различните исторически периоди.

Особено впечатляващи са мощните земни валове. Те са изградени така, че да използват максимално естествения релеф. На някои места височината им надхвърля десет метра, а рововете пред тях значително затруднявали достъпа на нападателите. Дори днес тези съоръжения внушават респект и показват колко сериозно значение е имала крепостта за своите строители.

Сред археологическите находки особено ценни са монетите от времето на цар Светослав Тертер и цар Иван Александър. Те доказват, че Маркели продължава да съществува и през XIV век, когато Второто българско царство вече е изправено пред нарастващата османска заплаха.

Последните години на крепостта

Както много други български средновековни градове, и Маркели постепенно губи значението си през втората половина на XIV век. Османското настъпление на Балканите променя политическата карта на региона и води до упадъка на редица стари крепости.

Не съществуват категорични писмени сведения за точния момент, в който Маркели престава да функционира. Най-вероятно това става в хода на османските завоевания в края на XIV век. Постепенно градът е изоставен, а животът се съсредоточава в по-удобни за новите условия селища.

Според част от изследователите населението на Маркели има принос за развитието на близкия Карнобат, който през османската епоха постепенно се утвърждава като важен административен и търговски център.

Маркели днес

Днес археологическият резерват Маркели предлага различно преживяване от това, което човек получава при посещение на крепости като Баба Вида или Царевец. Тук няма високи възстановени стени или реконструирани дворци. Вместо това посетителят се изправя пред автентичен археологически обект, чието значение се крие не толкова във внушителните руини, колкото в историческите събития, на които е бил свидетел.

Разходката сред останките от базиликите, крепостните стени и земните валове позволява човек да си представи живота в един от най-важните отбранителни центрове на Балканите. От възвишението Хисар и днес се открива широка панорама към околните равнини и проходите, чието значение е било толкова важно за византийските и българските владетели преди повече от хиляда години.

Наследството на Маркели

Макар да остава в сянката на по-известни крепости, Маркели заема особено място в българската история. Тук се срещат интересите на две велики средновековни държави. Тук България преживява както тежки поражения, така и знаменити победи. Именно край тази крепост започват събитията, които водят до една от най-великите победи на хан Крум и до гибелта на византийския император Никифор I.

Днес Маркели е не само ценен археологически паметник, но и символ на епоха, в която съдбата на Балканите често се е решавала по крепостните стени и бойните полета на пограничните градове. Макар от величието ѝ да са останали предимно руини, значението на крепостта не е намаляло. Всеки открит камък, всяка монета и всяка основа на древна църква напомнят, че тук историята на България е оставила една от най-ярките си следи.

Маркели е доказателство, че истинската стойност на една крепост не се измерва единствено с височината на нейните стени, а с мястото, което заема в паметта на един народ. В продължение на векове тя е била щит, убежище и символ на държавната мощ, а днес остава безценен свидетел на едни от най-драматичните и съдбоносни моменти от българското Средновековие.