„Копривщица – селце като кутийка… и такава паплач от родолюбци“ Част XVIII: Забравените копривщенски въстаници

Днес почти не разполагаме със снимки на забравените копривщенски въстаници. Лицата им са изгубени във времето, а имената им рядко присъстват в учебниците и популярните разкази за Априлското въстание. За мнозина от тях са останали само няколко реда в спомените на съвременници, архивни документи и старите копривщенски летописи.

Но именно тези „неизвестни“ въстаници са гръбнакът на бунта в Копривщица.

След потушаването на Априлското въстание десетки българи са хвърлени в затворите на Пловдив и София, измъчвани и изправени пред вероятна смърт. Тогава в Османската империя пристига Международната европейска комисия, натоварена да разследва жестокостите при потушаването на въстанието. Под натиска на европейски дипломати, консули, журналисти и общественици част от арестуваните българи са освободени. Сред тях са и редица копривщенски въстаници, чиито истории днес почти не се помнят.

Това са хората, без които въстанието в Копривщица не би могло да съществува.

Вельо Бояджиев – бояджията войвода

Вельо Николов Бояджиев е роден около 1850 г. в Копривщица. По професия е вапцар – бояджия. Като много други млади копривщенци, той е привлечен от революционните идеи още преди 1876 година. Докато се намира в Цариград през зимата на 1875 – 1876 г., получава известие от комитетските дейци и незабавно изоставя търговията си, за да се върне в родния град.

Клетвата си за вярност към делото полага в дома на Тодор Каблешков – едно от свещените места на въстанието.

На 20 април Вельо излиза въоръжен още при първия звън на камбаните. По-късно е определен за четоводец на дружина от 45 души и е изпратен на помощ в Клисура. Там участва в тежките боеве при местността „Зли дол“ срещу ордите на Тосун бей. Именно задържането на позициите от неговата чета позволява на част от населението на Клисура да се изтегли живо към Копривщица.

След разгрома на въстанието Вельо Бояджиев е хвърлен в Пловдивския затвор. Прекарва там 125 дни и вероятно би споделил съдбата на много други въстаници, ако не се намесват европейските дипломати и международната комисия, разследваща турските жестокости.

Синът му Кирил Велев Бояджиев е награден с Военен орден „За храброст“, IV ст. за героични прояви във войната срещу сърбите през 1915 г.

Военен орден „За храброст“, IV ст

Гаврил Ганчов – човекът, който организира отбраната

Гаврил Хаджитодоров Ганчов е роден през 1841 г. и се занимава с производство на кашкавал. Макар често да отсъства от Копривщица по търговски дела, той е отлично запознат с подготовката на въстанието.

След избухването му въстаническият съвет му поверява една от най-отговорните задачи – да координира всички чети в Копривщенския район. Именно чрез него се организира изпращането на подкрепления към Стрелча, Паничери, Старо Ново село и Клисура.

Той изпраща четите на Вельо Сиреков към Панагюрище, а четите на Вельо Бояджиев и Кунчо Куйлеков към Клисура. Под негово ръководство Копривщица приема и спасява бежанци от околните села след турските нападения.

След навлизането на войските на Хафъз паша Гаврил Ганчов е арестуван, имуществото му е разграбено, а самият той е хвърлен в Пловдивския затвор. Освободен е след 95 дни благодарение на застъпничеството на Европейската консулска комисия.

Тодор Карапетков – революционерът, който създава българското кашкавалджийство

Тодор Иванов Карапетков е сред най-интересните фигури на копривщенското въстание. Като търговец той постоянно пътува между Копривщица и Филибе, а под прикритието на търговията пренася оръжие за бъдещия бунт.

По време на подготовката лее куршуми и дарява три коня за въстаниците. В самото въстание служи като съгледвач в комитетската стража.

След погрома е арестуван и отведен първо в Пловдив, а после и в София. Освободен е благодарение на Международната комисия.

Животът му след въстанието е почти романен. По пътя към Сърбия попада сред овчари, стига чак до Мала Азия и след дълги премеждия се завръща в Копривщица. По-късно създава мандри в местностите Азан, Чумина и Климаш и се превръща в един от създателите на българската млекопреработвателна промишленост. Неговият кашкавал печели златен медал на международно изложение.

Така един въстаник, минал през турските затвори, става и строител на модерната българска икономика.

Цанчо Биволаров – човекът от военната комисия

Цанчо Христов Биволаров се завръща от Цариград малко преди въстанието и веднага се включва в комитетската дейност. Освен организационна помощ, той дава и собствени средства за делото.

На 20 април е зачислен към военната комисия и участва в четата на Найден Попстоянов. Изпратен е към Стрелча, където въстаниците водят тежки сражения с редовен аскер и башибозук.

След разгрома е арестуван и подложен на жестоки разпити и изтезания в Пловдивския затвор. Освободен е едва след идването на международната комисия.

Костадин Ерчев – синът на свещеника заклинател

Костадин Попиванов Ерчев е син на поп Иван Ерчев – един от свещениците, заклевали въстаниците в Копривщица.

Първоначално не е член на революционния комитет, но е посветен в тайната от собствения си баща. По време на въстанието преминава през няколко чети – тази на Йове Стефлеков, после на Тодор Каблешков, а накрая сам е назначен за четоводец.

Участва в тежките боеве край Стрелча. След това е тежко ранен и остава да се лекува у дома си, където по-късно е арестуван. Прекарва 95 дни във Филибе и е освободен под гаранция благодарение на европейското застъпничество.

Баща му поп Иван Ерчев е осъден на заточение.

Храм „Свети Николай“, в който е служил Поп Ерчо

Найден Попстоянов – даскалът, който превръща училището в огнище на революция

Сред най-уважаваните личности в Копривщица през Възраждането е даскал Найден Попстоянов – човек, посветил живота си едновременно на просветата и на националното освобождение.

Роден през 1830 г. в Копривщица, той учи при Неофит Рилски и при Найден Геров в Пловдив. Учителства в Панагюрище, Свищов, Плевен и родния си град, където се превръща в един от най-обичаните и уважавани даскали.

Именно по негова инициатива през 1869 г. е основано читалище „Неофит Рилски“ – едно от духовните средища на Копривщица. Найден Попстоянов е и автор на читалищния устав. За своите ученици той не е просто учител, а възпитател в родолюбие и българско самосъзнание.

По време на Априлското въстание Найден Попстоянов е сред най-дейните организатори и е определен за хилядник на въстаниците. Под негово ръководство действат чети, изпращани към Стрелча и околните села. За мнозина въстаници именно „даскал Найден“ е човекът, който вдъхва увереност и ред в най-тежките дни на бунта.

След разгрома на въстанието е арестуван от османските власти. Изправен пред съд и преследване, той не успява да дочака свободата, за която работи цял живот. Умира през юни 1876 г. в Търново.

Днес името му остава в сянката на по-известните революционери, но за Копривщица Найден Попстоянов е символ на възрожденския учител – човек, който с книга, слово и личен пример подготвя пътя към свободата.

В памет на Найден и Петко Попстоянови

Историята на „обикновените“ герои

Тези мъже не са генерали, нито големи политически фигури. Те са хора от народа – бояджия, кашкавалджия, търговец, воденичар. Но именно такива хора правят възможно въстанието.

Още по-важно е, че техните съдби показват нещо често забравяно – след Априлското въстание България не оцелява само със сабя и пушка. Оцеляването на много въстаници идва и чрез огромния международен отзвук след турските жестокости. Европейските комисии, дипломати и кореспонденти оказват натиск върху Османската власт и спасяват десетки българи от сигурна смърт.

Днес имената на Вельо Бояджиев, Гаврил Ганчов, Тодор Карапетков, Цанчо Биволаров, даскал Найден Попстоянов и Костадин Ерчев рядко се срещат в учебниците. Но паметта за Копривщица не е само памет за големите герои. Тя е памет и за онези тихи, непрославени хора, които дават всичко за свободата – и после успяват да се върнат към живота, за да изграждат България наново.