Кастра Мартис – римската крепост, дала името на град Кула

В самия център на днешния град Кула се издига една внушителна каменна кула, оцеляла повече от шестнадесет века. Именно тя дава името на съвременния град и е най-запазената част от древната крепост Кастра Мартис – „Марсовите крепости“. Малцина предполагат, че тези зидове някога са били част от сложната отбранителна система на една от най-могъщите държави в историята – Римската империя.

Историята на Кастра Мартис започва в края на III и началото на IV век. След като римляните изоставят провинция Дакия северно от Дунав, границата на империята отново се установява по голямата европейска река. Император Диоклециан предприема мащабна програма за укрепване на дунавския лимес, изграждайки нови крепости и възстановявайки стари укрепления. Именно към този период археолозите отнасят построяването на Кастра Мартис.

Стражът на Връшка чука

Мястото за крепостта не е избрано случайно. Тя е издигната на стръмния южен склон над дефилето на река Войнишка, където контролира един от най-важните проходи през Западна Стара планина – Връшка чука. През него преминава стратегическият римски път, свързващ Бонония (днешен Видин) със Сингидунум (днешен Белград).

По този път се движат легиони, държавни чиновници, търговци и кервани. Затова защитата му е от решаващо значение за сигурността на северозападните провинции на империята.

През 1870-те години австро-унгарският учен и пътешественик Феликс Каниц идентифицира намиращите се в центъра на град Кула внушителни останки от укрепление като Кастра Мартис.

Археологическите проучвания показват, че още преди изграждането на крепостта тук е съществувало малко трако-римско селище, чиито корени достигат още през първото хилядолетие пр. Хр. Римляните използват това стратегическо място и го превръщат в една от ключовите крепости на провинция Dacia Ripensis (Крайбрежна Дакия).

Крепостта на бог Марс

Името Castra Martis означава „Марсовите крепости“ или „Лагерът на Марс“ – римския бог на войната. Самото име подсказва военното предназначение на укреплението.

Първоначално е изграден т.нар. квадрибургий – почти квадратно укрепление с размери около 40 на 40 метра. В четирите му ъгъла се издигали мощни кръгли кули с диаметър над 12 метра. Археолозите приемат, че там вероятно са се намирали помещенията на коменданта и административната част на гарнизона.

По-късно, вероятно през управлението на Константин Велики и неговите наследници, южно от квадрибургия бил изграден голям укрепен лагер за войската. Новите крепостни стени били дебели повече от четири метра и обграждали площ от около 15 декара, защитена от седем многоъгълни кули.

Императори, варвари и войни

Кастра Мартис неведнъж попада в центъра на големите събития на Късната античност. През 343 година епископът на крепостта участва в Сердикийския събор – едно от най-важните църковни събития на IV век, което показва, че укреплението вече е значим административен и религиозен център.

През 377 година през крепостта преминава император Грациан, отправил се към Тракия по време на войните с готите. Само три десетилетия по-късно, през 408 година, Кастра Мартис е превзета за кратко от хунския владетел Улдис, чиито набези разтърсват Балканите.

Въпреки разрушенията крепостта продължава да изпълнява отбранителната си функция. През VI век византийският историк Прокопий Кесарийски я включва сред крепостите, които император Юстиниан Iвъзстановява в рамките на мащабната програма за укрепване на балканските граници.

Но дори усилията на един от най-великите византийски владетели не успяват да спрат новите нашествия. През 586–587 година аварите нахлуват на Балканите и Кастра Мартис е разрушена. След това животът в крепостта прекъсва за столетия.

Нов живот през българското Средновековие

След аварските нашествия в края на VI век животът в Кастра Мартис постепенно замира. Руините на някогашната римска крепост остават без постоянен гарнизон, а векове наред мястото губи военното си значение. Въпреки това стратегическото му положение никога не е забравено.

През XIII–XIV век, когато Северозападна България се превръща в ядро на Видинското царство, старото укрепление е частично възстановено. Българските строители използват запазените римски стени и кули, които и след толкова столетия продължават да впечатляват със своята здравина. Макар крепостта вече да не достига мащабите си от римската епоха, тя отново се включва в отбранителната система на региона.

Така Кастра Мартис преживява втория си живот – този път като българска крепост, защитаваща западните предели на Видинското царство.

Как е изглеждала крепостта

Археологическите разкопки позволяват сравнително точно да бъде възстановен обликът на Кастра Мартис.

Най-добре запазената част е квадрибургият – почти квадратно укрепление с размери около 40 × 40 метра. В четирите му ъгъла се издигали масивни кръгли кули с диаметър около 12,5 метра. Именно югоизточната кула е оцеляла почти изцяло и днес се извисява на повече от 16 метра, превръщайки се в символ на град Кула.

Влизането в укреплението било възможно единствено през южната порта. По-късно тя била допълнително укрепена с още една защитна стена и надвратна кула. Вътрешният двор разполагал с кладенец, а около него били изградени двуетажни помещения за коменданта, офицерите и гарнизона.

Южно от квадрибургия се намирал големият кастел – лагерът на войската. Ограденият с дебели над четири метра крепостни стени лагер заемал площ от около 15,5 декара и бил защитен от седем многоъгълни кули. Извън крепостта археолозите откриват останките на римска баня – доказателство, че около военния лагер е съществувало и цивилно селище.

Кастра Мартис

Крепостта, дала име на цял град

Една от най-любопитните подробности е, че именно запазената римска кула дава името на съвременния град Кула. През вековете местните жители започват да наричат района просто „Кулата“, а това название постепенно се превръща в официалното име на селището.

През 70-те години на XIX век известният пътешественик и изследовател Феликс Каниц посещава района и пръв убедително доказва, че внушителните руини принадлежат именно на античната крепост Кастра Мартис. По-късните археологически проучвания напълно потвърждават неговото предположение.

Една от най-добре запазените римски кули в България

Днес Кастра Мартис е сред най-значимите паметници на късноримската военна архитектура в България. Запазената кула, масивните крепостни зидове и разкритите основи на сградите позволяват на посетителите да си представят живота в една гранична крепост преди повече от шестнадесет века.

Малко места у нас могат толкова ясно да покажат как римската военна инженерна мисъл е съчетавала естествените дадености на терена с изключително прецизно укрепително строителство.

Живата връзка между Рим и България

Историята на Кастра Мартис е история на приемственост. Построена, за да пази границите на Римската империя, възстановена от Юстиниан I и по-късно използвана от българите за защитата на Видинското царство, крепостта преживява различни епохи и държави.

Днес нейната оцеляла кула продължава да се извисява над центъра на град Кула – безмълвен свидетел на повече от шестнадесет века история. Малко крепости в България могат да се похвалят с толкова дълъг живот и с толкова ясна връзка между античността, Византия и средновековната българска държава.