Какво свързва първия български академик в строителството Лукан Хашнов и едно революционно семейство от времето на Левски?

Историята на България често показва как съдбите на отделни личности и цели семейства се преплитат с големите събития на епохата. Такъв е и случаят с ловешкия род Хашнови – семейство, което участва както в борбата за освобождението на България, така и в изграждането на модерната българска държава след Освобождението. Именно от това семейство произлиза първият български академик в областта на строителството – инженер Лукан Хашнов. Неговият живот и дело са пряко свързани с революционното минало на родителите му – Гечо Хашнов и Величка Хашнова, доверени съратници и укриватели на Васил Левски.

Революционните корени на семейство Хашнови

Родът Хашнови е свързан с град Ловеч – един от най-важните центрове на българското националноосвободително движение през XIX век. Бащата на бъдещия академик, Гечо Хашнов, е занаятчия кафтанджия. Освен че упражнява своя занаят, той се включва активно в революционната дейност и става член на Ловешкия частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация.

Неговата съпруга Величка Поплуканова Хашнова също е дълбоко свързана с революционното движение. Тя произхожда от известния ловешки род Поплуканови – семейство, което дава редица дейци на националноосвободителната борба. Братята ѝ Марин Поплуканов, Илия Луканов и Христо Луканов също участват активно в комитетската дейност.

Домът на Гечо и Величка Хашнови в старинния ловешки квартал „Вароша“ се превръща в една от най-сигурните квартири на Васил Левски. Там Апостолът намира убежище и провежда срещи със свои съратници. Семейството е сред най-доверените му помощници и съдейства за укриването на документи, за предаването на сведения и за осигуряването на безопасни контакти между революционерите.

След обира на турската поща, извършен от Димитър Общи, османските власти започват масови арести. Величка Хашнова също е задържана и разпитвана от ловчанския каймакам. Въпреки натиска тя не издава тайните на революционната организация. След освобождаването си тя посещава брат си Марин Поплуканов, който е сред обвиняемите по делото срещу Вътрешната революционна организация.

Величка Хашнова

Тежката семейна трагедия

Съдбата на семейството е белязана от трагедия по време на Руско-турската война. През юли 1877 година турските войски на Рифат паша превземат Ловеч след ожесточени боеве. В тези драматични събития загиват Гечо Хашнов и неговият син Никола.

Тази загуба оставя Величка Хашнова вдовица и лишава семейството от неговия глава. Въпреки тежките удари, тя продължава да бъде уважавана и влиятелна личност в Ловеч. След Освобождението получава поборническа пенсия за участието си в революционното движение.

През годините тя живее последователно при свои близки – при брат си Илия Луканов, при сина си Лукан Хашнов и при дъщеря си Марийка Краева. До края на живота си разказва спомени за революционните години и за срещите си с Левски, които се превръщат в ценни свидетелства за историята на българската освободителна борба.

Детството на бъдещия академик

В това революционно семейство израства Лукан Хашнов – бъдещият първи български академик в областта на строителството. Роден е на 7 март 1862 година в Ловеч. Детството му преминава в години на национални борби и политическа несигурност. Съдбата му е белязана от трагедията на войната, когато губи баща си и брат си.

След Освобождението младият Лукан поема по пътя на знанието. Първоначалното си образование получава в Ловеч, а по-късно заминава за Чехия, където завършва гимназия в град Пардубице с отличен успех. След това продължава обучението си по строително инженерство в Прага.

От студент доброволец до строител на модерна България

Когато през 1885 година избухва Сръбско-българската война, Лукан Хашнов прекъсва обучението си и се включва като доброволец в студентския батальон. За участието си във войната е награден с Орден за храброст.

След края на войната той продължава образованието си във Виенската политехника – едно от най-престижните технически учебни заведения в Европа. Завършва през 1887 година и се завръща в България, която в този период започва активно да изгражда своята инфраструктура.

Кариерата му започва като окръжен инженер в Ловеч, а по-късно работи като помощник на главния инженер и инспектор по мостове и шосета в Дирекцията на обществените сгради в София. Той участва в проектирането на някои от първите железопътни линии след Освобождението – сред тях са линиите Ямбол–Бургас, София–Перник, участъци от трасето през прохода Хаинбоаз и линията София–Варна.

Освен железопътното строителство Лукан Хашнов има голям принос и за развитието на градската инфраструктура. Под негово ръководство се изграждат канализационните системи на София, Варна, Стара Загора и Ихтиман. Той е и автор на проекта за Централна гара София от 1903 година – едно от най-значимите транспортни съоръжения в страната.

Големите идеи на един български инженер

Инженерната мисъл на Лукан Хашнов се проявява и в неговите стратегически проекти. В началото на XX век той разработва идея за мащабна железопътна магистрала Дунав – Балкана – Бяло море. Проектът предвижда изграждането на железопътна линия, която да преминава през тунел под Стара планина при Троян и да свързва Северна Европа със Средиземноморието.

Макар тази идея да не е реализирана, тя показва далновидността на инженера и стремежа му да мисли за развитието на България в европейски мащаб.

Първият академик в строителството

Освен практикуващ инженер Лукан Хашнов е и учен. Той е автор на едно от първите технически ръководства на български език – „Тахиметрия“, публикувано през 1895 година. Трудът му има голямо значение за развитието на инженерното образование в България.

През 1898 година е избран за дописен член на Българското книжовно дружество – днешната Българска академия на науките. Само две години по-късно става действителен член, което го превръща в първия български академик в областта на строителното инженерство и първия представител на техническите науки в академията.

Наследството на едно изключително семейство

Историята на семейство Хашнови показва как в рамките на едно поколение българите преминават от борбата за свобода към съзидателния труд на изграждането на държавата. Бащата Гечо Хашнов участва в революционното движение и загива в борбата за освобождение. Майката Величка Хашнова е сред най-смелите сподвижници на Левски и остава пример за женска доблест и вярност към националната кауза. Синът им Лукан Хашнов посвещава живота си на развитието на науката, инженерството и инфраструктурата на свободна България.

Така едно ловешко семейство се превръща в символ на прехода от революционната борба към съзиданието – от делото на Левски към изграждането на модерната българска държава.