През 1907 г. в един двор в Ихтиман от земята е извадено гърне, пълно със сребърни римски монети. Броят им е впечатляващ: около 2000. Находката е достатъчно голяма, за да се нареди сред значимите монетни съкровища, открити по българските земи, но днес можем да изследваме само малка част от нея.
В колекцията на Археологическия музей в София са запазени 113 монети, едва около 5–6 процента от първоначалното количество. Дълго погледнато само през музейната колекция, това оставя очевидния въпрос какво се е случило с останалите близо 1900 монети. Отговор намираме в едно кратко съобщение на големия български нумизмат Никола Мушмов, публикувано само няколко години след откриването: музеят задържал част от находката, а останалите монети били върнати на намервача.
Така Ихтиманското съкровище разказва две истории едновременно. Едната ни отвежда към Римската империя и размирния III век, когато богатство от хиляди сребърни монети е било скрито в земята. Другата започва през 1907 г., когато съкровището е намерено отново, но само малка част от него остава в музейната колекция.
Гърне с 2000 монети в един ихтимански двор
Съвременното описание на Националния археологически институт с музей при БАН посочва, че съкровището е открито случайно през 1907 г. в Ихтиман и се е състояло от около 2000 сребърни римски монети, поставени в гърне.
Публикацията на Никола Мушмов ни дава една важна подробност, която превръща сухата информация за находката в истинска история. В съобщението си той записва, че в двора на Тане Керезов било изкопано гърне с около 2000 сребърни римски монети. Част от тях били задържани за музея, а останалите били върнати на намервача.
Така вече знаем не само града и годината, но и конкретното място, където е излязло съкровището: частен двор в Ихтиман.
Днес в Археологическия музей в София се пазят 113 монети от находката. Какво се е случило с останалите след връщането им на намервача, наличните сведения не разкриват. Не можем да твърдим, че са изгубени, продадени или претопени. Следите им просто се губят.
Само 5–6 процента от първоначалното съкровище
Запазените 113 монети са от два различни римски номинала: денарии и антониниани, като денариите преобладават. Най-ранните са отсечени по времето на император Траян (98–117), а най-късните при Елагабал (218–222).
Това означава, че дори малката част, достигнала до музея, съдържа монети, произведени в период от повече от един век.
Подобен състав не е необичаен. Римските монети не преставали непременно да се използват със смъртта на владетеля, чието изображение носели. Особено сребърните монети можели да останат в обращение дълго време и постепенно да попаднат в спестявания, натрупвани в продължение на години.
Не знаем обаче дали всички около 2000 монети са имали същия хронологичен състав като запазените 113. И точно тук загубата на по-голямата част от находката се превръща в сериозен проблем за нейното разчитане.
Една любопитна разлика в датировката
В ранното си съобщение Мушмов описва находката като съдържаща римски монети от II–IV век. Съвременната информация на НАИМ обаче показва, че сред намиращите се в музея екземпляри най-късните са от управлението на Елагабал, приключило през 222 г.
Разликата е интересна, но трябва да се тълкува предпазливо. Не знаем въз основа на каква част от първоначалната находка Мушмов е направил своята датировка. Също така не можем да приемем автоматично, че сред върнатите на намервача монети със сигурност е имало екземпляри от IV век.
Но едно е ясно: 113 монети представляват само около една двадесета от първоначалното съкровище. Следователно най-късната монета в музейната колекция не е задължително най-късната монета, която някога се е намирала в гърнето.
Това е особено важно за определянето на момента, когато богатството е било скрито.
Защо 2000 сребърни монети са заровени в земята?
Според специалистите от НАИМ Ихтиманската находка вероятно принадлежи към най-голямата група монетни съкровища, откривани на територията на България, чието укриване се отнася към средата и третата четвърт на III век.
Това е един от най-тежките периоди в историята на Римската империя.
През III век императорите се сменят с необичайна бързина, армии провъзгласяват свои претенденти за престола, вътрешните войни отслабват държавата, а границите са подложени на все по-силен натиск. Балканските провинции се оказват непосредствено изложени на нападенията на различни групи, преминаващи на юг от Дунав.
Особено тежки са десетилетията около средата на века, когато нашествията засягат Мизия и Тракия. Градове и селища са нападани, комуникациите са нарушавани, а за населението несигурността се превръща в част от ежедневието.
Именно с тази обстановка НАИМ свързва укриването на Ихтиманското съкровище.
Не можем да кажем кое конкретно нападение е накарало собственика му да постави парите в гърне и да ги зарови. Не знаем дори дали непосредствената причина е била нашествие. Но съкровището се вписва в значително по-широка картина на монетни находки, укривани в период на военна и политическа нестабилност.
Ихтиман и пътят през Тракия
Мястото, където е намерено съкровището, също е интересно. Ихтиманската котловина се намира на естественото направление между Софийското поле и Тракия, по което хора, стоки и армии преминават още от Античността.
В римската епоха тази част от Балканите се намира в пространство с важни комуникации между Сердика и вътрешността на Тракия. Движението по големите пътища носи търговия и богатство, но във времена на война същите направления могат да се превърнат в маршрути за армии и нападатели.
Това прави намирането на голямо монетно съкровище в района напълно разбираемо в исторически план. Все пак без точен археологически контекст не можем да го свържем с конкретно антично селище, стопанство или човек.
Чие е било богатството?
Около 2000 сребърни монети несъмнено представляват значителна сума, но от самата находка не можем да установим кой ги е притежавал.
Възможно е това да са били натрупани лични или семейни спестявания. Възможно е средствата да са били свързани с търговия или друга стопанска дейност. Без допълнителни археологически данни всяко по-конкретно определяне на собственика би било предположение.
Самият начин на съхранение обаче е красноречив. Някой е събрал голямо количество сребърни монети, поставил ги е в гърне и ги е скрил в земята. Най-вероятната цел на подобно действие е ценностите да бъдат защитени и по-късно прибрани.
Това очевидно не се случва.
Причината може да е била смъртта на собственика, принудително напускане на района или просто невъзможност да се върне до мястото. Нито една от тези възможности обаче не може да бъде доказана.
Съкровище, разделено след откриването си
Историята на Ихтиманското съкровище не приключва с неговото заравяне през Античността. Вторият необичаен момент настъпва след откриването му през 1907 г.
Днес сме свикнали археологическите находки да се разглеждат като цялостни комплекси, при които всеки предмет може да носи информация за останалите. В началото на XX век обаче практиките и законовата среда са различни. Свидетелството на Мушмов показва как само част от приблизително 2000-те монети е задържана за музея, докато останалите са върнати на намервача.
Така още след откриването си съкровището е разделено.
За нумизматиката това е особено голяма загуба на информация. При една монетна находка не е важен само броят на монетите. От значение са владетелите, номиналите, монетарниците, съотношението между отделните емисии, степента на износване и най-вече най-късните монети в комплекса. Именно те могат да помогнат да се определи кога приблизително е било укрито съкровището.
При Ихтиман разполагаме само с малка част от тази картина.
113 монети от една история, започнала с 2000
Ихтиманското съкровище няма великолепните златни съдове на Панагюрското или Вълчитрънското съкровище. Неговата история впечатлява по друг начин.
Около 2000 сребърни римски монети са били скрити в едно гърне.
То остава в земята вероятно повече от шестнадесет века, докато през 1907 г. не е изкопано в двора на Тане Керезов в Ихтиман. Част от монетите са задържани за музея, останалите са върнати на намервача, а днес музейната колекция съдържа само 113 екземпляра.
Те са достатъчни, за да ни покажат богатство, натрупвано от монети, сечени в продължение на повече от столетие, и да свържат находката с неспокойния свят на Римската империя през III век. Но не са достатъчни, за да отговорят на всички въпроси.
Кой е събрал това огромно количество сребро, кога точно го е скрил и какво се е случило с близо 1900-те монети, след като през 1907 г. са върнати на намервача, остава неизвестно.
И може би именно в тях се е намирала частта от историята, която днес ни липсва.
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
Вашият коментар