Златото от Дъбене: повече от 21 000 златни предмета отпреди над 4000 години

През 2004 г. една случайна находка насочва археолозите към място, което постепенно ще се превърне в един от най-забележителните археологически комплекси от бронзовата епоха по българските земи. В земеделски терен край село Дъбене, Карловско, са открити миниатюрни златни предмети. Последвалите системни проучвания под ръководството на археолога Мартин Христов разкриват не просто заровено съкровище, а значително по-сложен археологически обект, включващ селище, некропол и множество ритуални структури.

Комплексът се намира на около 2 км югоизточно от село Дъбене, в Карловското поле. От запад на изток са разположени селището, некрополът и ритуалните структури. В некропола са засвидетелствани както трупополагане, така и трупоизгаряне, докато самите ритуални структури имат различен характер и не съдържат човешки останки.

Именно тук са намерени десетки хиляди миниатюрни златни предмети, сложни нанизи, апликации, спирали и обкови, както и няколко изключителни находки, сред които златен кинжал и малка сребърна кутийка. Дъбене постепенно разкрива свят, в който обработката на благородни метали е достигнала забележително равнище, а контактите на местните общности се простират на огромни разстояния.

Не едно съкровище, а цял археологически комплекс

Тъкмо тук се крие една от особеностите на Дъбене. Популярното определение „съкровището от Дъбене“ създава впечатление за един съд или яма, в които наведнъж е било скрито голямо количество злато. Археологическата картина е различна.

Ритуалните структури са разположени около пет големи могили. Към момента на публикуването на изследването на Мартин Христов са проучени 28 структури, разделени на два основни типа. Едните са кръгли, понякога с каменно ограждане или каменен кожух, като диаметърът на огражданията достига 19,5 м. Другите представляват елипсовидни вкопавания с различна дълбочина, впоследствие запълнени с камъни.

Под каменните покрития и в централните части на някои от структурите са поставяни определени видове керамични съдове: чаши тип „Юнаците“, купи, паници и амфоровидни съдове, част от които богато украсени с врязани орнаменти. Подборът им не изглежда случаен. Не е представен целият набор съдове, използвани във всекидневието, което според изследователите показва връзката им с определени ритуални действия.

Още по-показателно е разположението на находките. При елипсовидните структури керамичните съдове са поставяни в единия край, а в противоположния са откривани животински кости или предмети от бронз и злато. След извършването на действията съдържанието е било покривано и своеобразно „запечатвано“ с речни камъни.

Това не прилича на случайно укриване на богатство в момент на опасност. Става дума за съзнателно и организирано депониране на предмети, чийто точен смисъл повече от четири хилядолетия по-късно остава неизвестен.

Десетки хиляди миниатюрни златни предмети

Най-впечатляващата характеристика на Дъбене е огромното количество златни елементи. Сред тях има апликации, спирали, обкови, различни видове мъниста, разпределители и части от сложни многоредови нанизи. Някои от мънистата са толкова малки, че диаметърът им е около 1,5 мм.

Само ритуална структура №3 съдържа повече от 15 000 малки златни предмета, а от структура №5 произхождат почти още 5000 находки, заедно със сребърната кутийка, стъклени мъниста и бронзови ножове. Като се прибавят находките от останалите структури, общият брой на известните златни елементи от Дъбене надхвърля 21 000.

Но количеството само по себе си не е най-важното. Много от предметите са изключително дребни и изискват прецизна обработка. От хилядите отделни компоненти са могли да бъдат изграждани сложни украшения с няколко успоредни реда, свързвани и разделяни чрез златни пластини. Запазените и реконструирани нанизи показват предварително обмислена конструкция, ритъм и симетрия, които трудно могат да бъдат обяснени с епизодично производство.

Именно големият брой изделия и многократното повтаряне на едни и същи форми карат Мартин Христов да допуска, че част от украшенията са произвеждани на място. Предложена е хипотеза за съществуването на местно ателие, а подобна специализирана дейност вероятно е била упражнявана от ограничен брой хора с необходимите технически умения.

Дъбене следователно не свидетелства само за притежание на голямо количество злато. То насочва към общество, в което вече съществуват специализирани познания за обработката му и хора, способни да превърнат метала в хиляди стандартизирани и понякога почти микроскопични компоненти.

Златният кинжал

Сред множеството мъниста, спирали и апликации се откроява предмет, който няма нищо общо с обикновеното украшение: златният кинжал от Дъбене.

Той има приблизително правоъгълна форма и необичайно равно отрязан край. В разширената му основа са направени два отвора, чрез които към металното тяло е била прикрепена дръжка от нетраен материал. Самата дръжка не е оцеляла.

Предметът е особено важен именно защото златото не е практичен материал за изработването на функционално оръжие. Формата му също се различава от редица бронзови кинжали, познати от Егейско-анатолийския свят. Това позволява да се предполага специална, вероятно символична или церемониална функция, но няма достатъчно доказателства, за да бъде определян категорично като принадлежност на владетел, жрец или друг конкретен носител на власт.

Тъкмо тук трябва да се направи и едно важно разграничение. Сред находките от структура №5 има и бронзови ножове със златни пластини. Те са отделни предмети и не бива да бъдат смесвани със златния кинжал. Един от тези бронзови ножове със златен обков е публикуван от Христов като находка от структура №5.

Малката сребърна кутийка

Сред най-необичайните предмети от структура №5 е и малка сребърна кутийка с отделен капак. На пръв поглед тя е далеч по-семпла от сложните златни украшения. Тялото е приблизително правоъгълно, със заоблени ъгли, а капакът е изработен като отделна част.

Находката е особено интересна, защото подобни предмети са рядкост. В сравнителния материал са известни кутии от други райони на древния Изток и Егейския свят, но тяхната форма и материал се различават. Затова екземплярът от Дъбене трудно може да бъде поставен в позната серия от напълно аналогични предмети.

Самото ѝ присъствие сред хилядите златни елементи е още едно доказателство, че структура №5 не представлява просто място, в което е натрупано злато. Там са събрани предмети от различни материали и с различна функция: златни украшения, стъклени мъниста, сребро, бронзови ножове и керамика. Научната публикация изрично посочва сребърната кутийка сред находките от тази структура.

Дъбене, Троя и един много по-голям свят

Златните изделия от Дъбене не съществуват в културна изолация. Паралели на част от формите се откриват на огромна територия, простираща се от Мала Азия до Средна Европа. Сред най-важните сравнителни комплекси Мартин Христов посочва Троя, Полиохни на остров Лемнос и Ескиапар в Анатолия.

Това обаче не означава, че златото от Троя е произведено в Дъбене, нито че Дъбене е било някакъв огромен център, снабдяващ целия Егейски свят с благороден метал. Подобни твърдения се срещат в популярни публикации, особено непосредствено след откриването на комплекса, но археологическите данни позволяват по-внимателно заключение.

Сходствата свидетелстват за свят, в който технологии, форми, идеи и престижни предмети могат да се разпространяват на значителни разстояния. Наред със сходствата обаче Дъбене демонстрира и собствена традиция. Огромното количество повтарящи се елементи и особеностите на част от изделията подкрепят предположението за местно производство.

Така картината е по-интересна от простото твърдение, че едната област е копирала другата. Общностите от Карловското поле са били част от широката система на контакти през бронзовата епоха, но едновременно с това са притежавали собствени технически умения и вероятно собствено специализирано производство.

Кога е съществувал комплексът?

Датирането на Дъбене също е по-сложно от една единствена година или тесен период. Анализът на керамиката, металните предмети и радиовъглеродните дати показва, че комплексите от ритуалните структури принадлежат към ранната бронзова епоха III и началните етапи на средната бронзова епоха.

Мартин Христов ги поставя най-общо във втората половина на III хилядолетие пр. Хр. и първите векове на II хилядолетие пр. Хр.

Това е важно уточнение, защото Дъбене не трябва да бъде представяно като богатство, натрупано и заровено при еднократно събитие. Самият археологически комплекс има развитие във времето, а различията между отделните структури могат поне отчасти да са резултат именно от тяхната различна датировка.

Защо златото е било оставено под камъните?

Това остава най-трудният въпрос.

Анализът на костите от ритуалните структури показва, че те са животински. В други структури изобщо няма костен материал. Отсъствието на човешки останки е една от причините тези съоръжения да не бъдат определяни просто като човешки гробове. Предметите и животинските останки са поставяни в тях, след което са покривани с речни камъни. Христов описва това действие като своеобразно символично „погребване“ или депониране.

Но защо?

Археологическите данни все още не позволяват един-единствен отговор. Сред разглежданите възможности са обреди с постмортален характер, различия във времето между структурите, различно икономическо положение на хората, извършвали ритуалите, различни видове церемонии, индивидуални или колективни обреди, както и дарове към божество или божества. Възможно е обяснението да представлява комбинация от няколко от тези фактори.

Затова не можем да твърдим, че златото е било принесено на „Великата богиня майка“, както понякога се среща в популярни текстове. Не можем да знаем и дали отделните структури са свързани с конкретни владетели или жреци. Археологията показва съзнателно извършвани ритуални действия, но не е запазила имената и вярванията на хората, които са ги извършвали.

Какво всъщност промени Дъбене

При първите съобщения за находките около Дъбене се появяват гръмки определения за „непозната цивилизация“, „царски съкровища“ и дори за център, от който златото достигало до Троя и Микена. Подобни формулировки звучат впечатляващо, но истинското значение на комплекса няма нужда от тях.

Дъбене показва нещо много по-съществено. През втората половина на III хилядолетие пр. Хр. общностите в тази част на Балканите разполагат със специализирани познания за обработката на благородни метали, произвеждат сложни украшения от хиляди миниатюрни компоненти и участват в система от контакти, чиито паралели достигат от Анатолия и Егейския свят до Централна Европа. Самият Христов подчертава, че находките налагат преосмисляне на въпроси като развитието на металургията на благородните метали, ювелирството, обществената организация, разпространението на металите и далечината на контактите през ранната бронзова епоха.

И въпреки хилядите намерени предмети най-важната част от историята все още ни убягва.

Знаем какво е било положено под камъните. Знаем приблизително кога е станало. Виждаме колко изключителни умения са били необходими за създаването на тези предмети. Но не знаем защо хората край днешното Дъбене са се разделили с толкова голямо количество злато и са го „запечатали“ в земята.

И може би именно тази неизвестност превръща Дъбене от впечатляващо златно съкровище в един от най-интересните археологически въпроси на българската бронзова епоха.