Днес хората идват в Хисаря заради топлите минерални извори, спокойните паркове и лечебните процедури. Преди близо две хилядолетия причината не била много различна. Край същите води римляните изградили град с мраморни бани, прави улици, представителни сгради и внушителни крепостни стени. Нарекли го Диоклецианопол.
Представете си, че е началото на IV век. След дълго пътуване през Тракия пред вас се издига укрепен град, заобиколен от стени и кули. Преминавате през една от големите порти и попадате сред широки улици, обществени постройки и хора, пристигнали заради прочутите минерални води. Някои търсят лечение, други почивка, а трети са държавни служители, войници, търговци или духовници. Над всичко се издига парата от топлите извори – природното богатство, което определя съдбата на мястото от древността до наши дни.
Живот край лечебните води
Хисарската котловина е населявана хилядолетия преди появата на римляните. Благоприятният климат, плодородната земя и постоянните минерални извори привличали хората още през праисторическата епоха. По-късно в района възникнали тракийски селища, а земите попаднали в пределите на Одриското царство.
След превръщането на Тракия в римска провинция през 46 г. сл. Хр. селището край изворите постепенно започнало да придобива по-голямо значение. Особено важен момент настъпил през 135–136 г., при император Адриан. Латински надпис, открит в Хисаря, показва, че районът около минералните извори бил обособен като императорско владение със специален статут и собствени граници. Това означавало, че територията била свързана пряко с императорската власт и не била просто обикновено провинциално селище.
Още през II век край днешния извор „Момина сълза“ започнало изграждането на голям бански комплекс. Наличието на топла минерална вода позволявало създаването на терми, в които къпането се съчетавало с почивка и процедури, възприемани като полезни за здравето.
Именно водата превърнала мястото в притегателен център. В римския свят баните не служели само за поддържане на чистота. Те били средище на обществения живот – място за разговори, срещи, почивка и делови контакти. В Хисаря към това се добавяла и славата на минералните извори.
Как се появява Диоклецианопол
През 293 г., по времето на император Диоклециан, селището получило градски статут и името Диоклецианопол – „градът на Диоклециан“. Това е важен повратен момент, защото показва, че мястото вече било достатъчно значимо, за да бъде включено сред официалните градски центрове на провинция Тракия.
Популярното предание разказва, че самият Диоклециан се лекувал с местната вода и в знак на благодарност дал името си на града. Историята е красива и отдавна е част от местната традиция, но не е потвърдена от надежден античен извор. Затова по-точно е да кажем, че градът получил името на императора при административното си издигане, без да твърдим като сигурен факт, че Диоклециан лично е пребивавал и се е лекувал тук.
След получаването на градски статут започнало мащабно строителство. Диоклецианопол бил оформен според принципите на римското градоустройство – с прави улици, които се пресичали под прав ъгъл, обществени сгради, бани, жилища и добре развита водоснабдителна и канализационна система.
Крепостта, която и днес определя облика на Хисаря
Най-внушителната следа от античния град са крепостните стени. Те ограждали площ от приблизително 20 хектара и били допълнени от кули, големи порти, по-малки входове, ровове и земни укрепления. Общата им дължина е над два километра, а на места зидовете са запазени на височина повече от десет метра.
Традиционно началото на укрепяването се свързва с края на III и началото на IV век. Археологическата картина обаче показва, че съоръженията били поправяни, надграждани и променяни и през следващите столетия. Значителна част от видимите днес укрепления носи белезите на късноантичните преустройства от V–VI век, когато градът преживявал нов разцвет, но се нуждаел и от по-сериозна защита.
В укрепения град се влизало през четири главни порти. Най-известна е южната, наричана днес „Камилите“ заради двете си високи части, които напомнят силуетите на обърнати една към друга камили. Запазена е и западната порта, край която може да се види оригиналната външна зидария на укреплението.
За древния пътешественик тези порти били първата среща с Диоклецианопол. През тях преминавали каруци със стоки, войници, жители на околните села и посетители, пристигнали заради минералните води. Стените не били само средство за защита. Те показвали и статута на града – зад тях се намирал подреден и заможен център, достатъчно значим, за да бъде защитаван с подобно съоръжение.
Термите – сърцето на лечебния град
В парк „Момина сълза“ се намират останките на големия римски бански комплекс. Той се развивал на площ от няколко хиляди квадратни метра, а част от помещенията му са запазени почти до височината на покрива. Според археологическата информация видимият комплекс е изграден главно през втората половина на III век, макар банската традиция на мястото да започва по-рано.
Когато човек влизал в термите, преминавал през помещения с различна температура и предназначение. Имало зони за преобличане и почивка, топли и горещи помещения, басейни и пространства за процедури. Стените и подовете били облицовани с мрамор, който придавал на сградата представителен вид.
Особеното при Диоклецианопол било използването на минералната вода. Това не били просто обикновени обществени бани, а термален комплекс, който превръщал природния извор в част от градската архитектура. Водата се отвеждала чрез добре развита мрежа, а сградите били организирани така, че да използват постоянното ѝ течение и температура.
Не разполагаме с подробни медицински описания на процедурите, извършвани точно в Хисаря. Със сигурност обаче римляните ценели топлите извори и свързвали къпането с възстановяване на тялото. Именно тази връзка между вода, почивка и здраве обяснява защо градът продължил да привлича посетители и през Късната античност.
Резиденцията и животът на градския елит
В непосредствена близост до термите е разкрита голяма представителна сграда. Запазени са масивни помещения със сводови конструкции и части от втори етаж – рядкост сред античните постройки в Хисаря. Сградата е датирана в началото на IV век и вероятно била свързана с управлението или с настаняването на високопоставени гости.
Не знаем със сигурност кой е живял или работил в нея. Затова названието „резиденция“ трябва да се разбира като определение за представителния ѝ характер, а не като доказателство, че е била императорски дворец. Все пак мащабът ѝ показва, че Диоклецианопол приемал влиятелни посетители и разполагал с обществена архитектура, подходяща за значим провинциален град.
Около тези сгради се простирали жилищни квартали, частни вили, работилници и търговски помещения. По правите улици се движели граждани, слуги, войници, духовници и посетители. Водоснабдяването и канализацията осигурявали удобства, каквито много по-малки селища не притежавали.
Арената и развлеченията
Близо до извора „Момина сълза“ е разкрито съоръжение с арена и обслужващи помещения, традиционно определяно като амфитеатър. То е построено в края на III или началото на IV век и вероятно е използвано за зрелища и състезания. Арената е запазена сравнително добре, което позволява да се проследят формата и устройството ѝ.
В популярните описания често се твърди, че първоначално там се провеждали гладиаторски борби, а след приемането на християнството съоръжението било превърнато в циркус, в който вече не се проливала човешка кръв. Това обяснение е прекалено опростено. Християнизацията на империята не довела до мигновено прекратяване на всички жестоки зрелища, нито 313 г. бележи незабавна и пълна промяна в обществения живот.
По-надеждно е да кажем, че съоръжението вероятно е използвано за различни публични прояви, спортни състезания и зрелища, като функциите му може да са се променяли с времето. Липсата на достатъчно писмени сведения не позволява да възстановим точната му програма.
Военният гарнизон
Диоклецианопол бил не само лечебен и административен център, но и укрепен град със собствен гарнизон. Край южната и част от източната крепостна стена са открити казармени постройки, изградени през втората половина на IV век. В тях вероятно била разположена военна част, която се грижела за защитата на града и важните пътища в района.
Не бива обаче да си представяме Диоклецианопол като обикновена военна крепост. Гарнизонът бил само една част от живота му. Зад стените продължавали да работят баните, обществените сгради и жилищните квартали. Именно съчетанието между укрепление, лечебен център и градска среда прави мястото толкова необичайно.
От езически град до християнски център
През IV век християнството постепенно променило облика на Диоклецианопол. В града и околностите му били построени множество църкви. Днес са известни редица късноантични базилики и параклиси, възникнали между IV и VI век.
Някои езически или обществени сгради били преустройвани за християнски нужди. Така например близо до южната порта част от по-ранен казармен комплекс била превърната в църква. Други храмове били изградени извън градските стени, край некрополите и важните пътища.
Писмените сведения показват, че Диоклецианопол се превърнал и в епископски център, подчинен на митрополията във Филипопол. Известни са имената на негови епископи от V век, което потвърждава значението на града в църковната организация на провинция Тракия.
Тази промяна не унищожила изведнъж по-стария градски живот. В продължение на десетилетия старите традиции, римската архитектура и новата християнска култура съществували едновременно. Постепенно обаче базиликите и епископските сгради се превърнали в нови средища на обществения живот.
Най-големият разцвет на града
Парадоксално е, че Диоклецианопол достигнал един от най-силните си периоди не през ранната Римска империя, а през V–VI век. Тогава селището се разраснало и извън крепостните стени, били строени и преустройвани църкви, укрепления и обществени сгради.
В „Синекдем“ на Хиерокъл от VI век Диоклецианопол е включен сред градовете на провинция Тракия. В местната и част от съвременната литература често се среща твърдението, че бил третият по големина град след Филипопол и Берое. Подреждането в античния списък обаче не е непременно статистическа класация по население. Затова по-точно е да го определим като един от значимите градски и епископски центрове на провинцията, без да настояваме за точно трето място.
Римската гробница
Извън крепостните стени се намирали некрополите на града. На около 300 метра южно от укрепената зона е открита добре запазена гробница от IV век. До нея води дълъг засводен коридор, който достига до гробна камера, украсена със стенописи и цветна подова мозайка.
Погребението е свързвано с раннохристиянската среда и вероятно принадлежало на заможни жители на града. Гробницата разкрива не само погребалните обичаи, но и общественото положение на хората, които можели да си позволят подобно съоръжение.
Тя напомня, че зад монументалните стени и обществени бани стоят реални човешки съдби. Ние не знаем имената на повечето жители на Диоклецианопол, но техните домове, храмове и гробници продължават да разказват за живота им.
Разрушенията и краят на античния град
През V век градът пострадал при нашествията на хуните, а части от укрепленията и постройките били разрушени. Животът обаче продължил, последвали ремонти и ново строителство.
Много по-тежки били събитията в края на VI и началото на VII век, когато Балканите били разтърсени от нападенията на авари и славяни. Градската система постепенно се разпаднала, а голяма част от античните сгради била изоставена или разрушена.
Това не означава, че районът обезлюдял завинаги. През Средновековието върху и около останките възниквали нови поселения, използвали се части от старите сгради, а минералните извори продължили да привличат хората.
По-късно малкото селище сред развалините получило името Хисаря, произлязло от думата „хисар“ – крепост. Новото име не пазело спомена за Диоклециан, но пазело най-видимото наследство на античния град – огромните му стени.
Диоклецианопол днес
Днес античният град не е отделен от Хисаря. Неговите останки са част от парковете, улиците и ежедневния живот на съвременния курорт. Крепостните стени обграждат централната част, термите се намират край минералния извор, а между тях са разположени останки от обществени сгради, църкви, казарми и жилища.
Точно тази близост прави Хисаря толкова необикновена. На много археологически места посетителят разглежда руините от разстояние. Тук човек преминава през тях, разхожда се покрай стените и достига до минералните извори по пътища, които следват древната градска среда.
Най-силната връзка между миналото и настоящето обаче остава водата. Римският град израснал благодарение на минералните извори, а съвременна Хисаря продължава да живее от тях. Хората идват за лечение и почивка почти по същата причина, поради която са пристигали и посетителите на Диоклецианопол преди близо две хилядолетия.
Крепостните стени, мраморните терми и раннохристиянските базилики разказват за възхода и падението на един античен град. Минералните извори разказват нещо още по-старо – че цивилизациите се сменят, имената се забравят, но някои места продължават да привличат хората по една и съща причина през вековете.
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
Вашият коментар