Далакова могила край Тополчане: златната маска и уникалният сребърен ритон с кентавър

В първите десетилетия на IV век пр. Хр. в земите около днешен Сливен е погребан човек, принадлежал към най-високите слоеве на тракийското общество. Повече от две хилядолетия неговият гроб остава скрит под Далакова могила край село Тополчане. Когато през лятото на 2007 г. екипът на Траколожката експедиция за могилни проучвания ТЕМП под ръководството на археолога Георги Китов започва проучването на могилата, археолозите попадат на изключително богато погребение. Златна маска, две златни фиали, масивен златен пръстен, два забележителни сребърни ритона, сребърни и бронзови съдове, червенофигурна керамика и пищна украса за конска амуниция превръщат Далакова могила в една от най-впечатляващите тракийски находки от Сливенския край. Днес официалното представяне на находките ги датира в първата четвърт на IV век пр. Хр.

Богатото погребение под могилата

Далакова могила се намира североизточно от село Тополчане. Под могилния насип археолозите разкриват гроб с дървена конструкция, в който заедно с останките на погребания са положени множество ценни дарове. От двете страни на гробната камера са погребани и два коня. Сред намереното са златни и сребърни предмети, съдове, оръжие, керамика, амфори и множество части от конска амуниция. Още при откриването богатството на погребението кара археолозите да го свържат с представител на тракийския владетелски елит.

Датировката на комплекса е особено важна. Официалният туристически портал на Сливен определя находките от Далакова могила към първата четвърт на IV век пр. Хр., а изследванията на Георги Китов поставят погребението приблизително в същия период. Това е времето, когато Одриското царство продължава да бъде една от значимите политически сили в Тракия. Самоличността на погребания обаче не е установена със сигурност и затова определянето му като конкретен известен владетел би било прибързано.

Редкият сребърен ритон с кентавър

Сред най-забележителните находки е великолепният сребърен ритон с протоме на кентавър. Издълженият съд завършва с триизмерната фигура на митичното същество с човешка и конска природа. Ритонът е изключително рядък образец на античната торевтика и една от най-впечатляващите находки от Далакова могила. Човешката фигура е представена напрегната и в движение, а в ръката си държи предмет, който се готви да запрати. Кентавърът вероятно е имал и апотропейно значение, тоест образът му е трябвало да отблъсква злото.

Самият факт, че подобен съд е положен в гроба, говори за изключително високия ранг на неговия притежател. Ритоните не са били обикновени съдове за всекидневна употреба. Те са част от аристократичната култура на пиршеството и ритуала и се срещат сред някои от най-престижните произведения на тракийската торевтика. РИМ Сливен и днес определя сребърния ритон с протоме на кентавър като една от най-ценните находки от Далакова могила.

Ритонът с глава на млад елен

В гроба е намерен и втори забележителен сребърен ритон. Той завършва с изящно моделирана глава на млад елен. Именно така предметът е идентифициран в официалния каталог на археологическите находки от Сливенския край. Горната част на съда е богато украсена с фигурална сцена, а части от изображението са подчертани с позлата.

Двата ритона превръщат комплекса в нещо повече от богато погребение. Те показват средата, към която е принадлежал покойникът, свят на церемониални пиршества, престижни съдове от благороден метал и демонстрация на власт и положение. Още съобщенията от самите разкопки през 2007 г. отбелязват изключителната рядкост на ритоните и богатството на останалите дарове.

Загадката на златната маска

Най-популярната находка от Далакова могила безспорно е златната маска. Тя представлява тънък златен лист, върху който е оформено човешко лице. Днес предметът е представян от РИМ Сливен и от официалния туристически портал на града именно като „златна маска“. Откриването ѝ през юли 2007 г. предизвиква огромен интерес и още тогава е определено като едно от най-значимите открития на експедицията на Георги Китов.

Но историята на предмета може да е значително по-сложна. Самият Китов забелязва следи, които го карат да предположи, че първоначално той е имал друга форма и предназначение. Според неговата интерпретация златният лист може първоначално да е представлявал фиала, която впоследствие е била изправена и преобразувана. Именно затова е по-коректно тази интересна хипотеза да бъде разграничавана от сигурно установеното. В научната литература също се среща определението „маска фиала“ за подобните находки от Светицата и Далакова могила.

Двете златни фиали

До златната маска са открити и две великолепни златни фиали. Те са оформени с радиално разположени изпъкнали ребра и са сред най-впечатляващите предмети от погребалния инвентар. Фиалата е плитък съд, тясно свързан с пиенето и извършването на възлияния, а изработването на такива съдове от злато ги превръща в предмети с огромна стойност и престиж.

Съчетанието на златните фиали със сребърните ритони показва колко необикновен е комплектът от съдове в Далакова могила. Още непосредствено след откриването археолозите обръщат специално внимание на рядкостта на златните съдове в тракийските погребални комплекси.

Златният пръстен и името Севт

Сред най-интригуващите находки от Далакова могила е масивен златен пръстен печат. Върху него е изобразен брадат мъж, а надписът е разчетен като „Севт, син на Терес“. Това е изключително важно свидетелство, защото вероятно посочва името и произхода на притежателя на пръстена. Въпреки това остава въпросът кой точно Севт стои зад надписа. Името е носено от няколко представители на одриската династия, а идентифицирането на човека от Далакова могила с конкретен известен владетел остава дискусионно.

Злато и сребро дори по конската сбруя

Особено впечатляваща част от комплекса е конската амуниция. Открити са множество декоративни елементи, сред които златни и сребърни камбанки, апликации, разпределители за ремъци, накрайници и други украшения. Официалният туристически портал на Сливен представя част от тези предмети именно като златни и сребърни камбанки от конски амуниции. Подобна пищност показва, че конете също са били част от демонстрацията на ранг и богатство.

Конят за тракийската аристокрация не е просто средство за придвижване. Той присъства във военното дело, лова, религиозните представи и образа на владетеля. Затова не е случайно, че в едно толкова богато погребение ценни метали са използвани не само за съдовете и личните предмети на покойника, но и за украсата на неговите коне.

Червенофигурните съдове

Златото и среброто лесно привличат вниманието, но керамиката от Далакова могила също е забележителна. Сред находките има червенофигурни съдове, включително леканета с капаци. РИМ Сливен посочва комплект от пет леканета сред гробните дарове, като върху капаците им са представени сцени, които изследователите свързват със сватбена обредност и с идеите за преход между различни състояния.

Тези предмети са важни, защото разкриват не само богатството, но и културните връзки на тракийския елит. В един и същ погребален комплекс виждаме местни представи и символи наред с предмети и художествени мотиви, принадлежащи към широкия свят на античното Средиземноморие.

Гроб на човек от върховете на тракийското общество

Далакова могила разкрива погребение на човек с изключително висок обществен статус. Два великолепни сребърни ритона, две златни фиали, златната маска, масивният пръстен печат, оръжие и пищно украсена конска амуниция очертават света на тракийския владетелски елит в началото на IV век пр. Хр.

Особено интригуващ е златният пръстен с надпис „Севт, син на Терес“. Той ни дава име, но не решава окончателно загадката. Кой точно е този Севт и какво е мястото му в одриската династия остава предмет на научни интерпретации. Затова не е коректно погребаният в Далакова могила категорично да бъде обявяван за Севт IV.

Повече от 2400 години след погребението Далакова могила продължава да задава въпроси. Но златната маска, редкият сребърен ритон с кентавър и пръстенът с името „Севт, син на Терес“ са достатъчни, за да превърнат находката в едно от забележителните свидетелства за богатството и властта на тракийския елит.