През лятото на 1982 г. археолозите проучват Гинина могила край село Свещари в Североизточна България. Под могилния насип е разкрита монументална гробница от първата половина на III век пр. Хр., която скоро ще бъде призната за един от най-забележителните паметници на тракийската култура по нашите земи. Само три години след откриването ѝ, през 1985 г., Свещарската гробница е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Гробницата се намира на около 2,5 км югозападно от село Свещари, в днешната област Разград, и е част от историко-археологическия резерват „Сборяново“. Това е район с изключителна концентрация на археологически паметници – селища, светилища и некрополи от различни епохи. Особено значимо е наследството на гетите – тракийска общност, населявала земите от двете страни на Долния Дунав.
Откритието под Гинина могила
Свещарската гробница е разкрита при археологически проучвания на Гинина могила през 1982 г. под ръководството на археолога Мария Чичикова. За разлика от Казанлъшката гробница, чието откриване през 1944 г. е случайно, тук става дума за целенасочено археологическо проучване на могилния некропол.
Под насипа археолозите попадат на внушително каменно съоръжение, изградено от големи, прецизно обработени варовикови блокове. Гробницата е дълга около 7,5 м и широка около 6,5 м, а вътрешната ѝ височина достига приблизително 4,45 м.
Архитектурата показва едновременно влиянието на елинистическия свят и местни особености, свързани с културата и вярванията на гетите.
Три помещения за един погребален ритуал
До вътрешността се достига по коридор – дромос, след който са разположени три помещения: преддверие, странична камера и основна погребална камера. Помещенията са покрити с полуцилиндрични сводове с различни размери и височина.
Архитектурната украса е богата. Срещат се розети, гирлянди и стилизирани животински глави, а вътрешността е оформена така, че каменната архитектура и скулптурната декорация да образуват единна композиция.
Но истинската изненада очаква археолозите в централната погребална камера.
Десетте жени, които поддържат вечността
По три от стените на камерата са разположени десет женски фигури – кариатиди, високи около 1,20 м. Те са изваяни с вдигнати нагоре ръце, сякаш поддържат конструкцията над себе си.
Фигурите са облечени в дълги, богато надиплени дрехи, пристегнати под гърдите. Долната част на дрехите се разтваря във форма, напомняща обърната цветна чашка. Косите им са къдрави и се спускат към раменете, а върху главите им са поставени високи украшения, наподобяващи кошници – т.нар. калатоси.
Особено впечатляващо е, че фигурите не са напълно еднакви. Лицата им се различават, което им придава индивидуалност и показва вниманието, с което са работили древните майстори.
Днес виждаме античната каменна пластика предимно в естествения цвят на камъка, но първоначално кариатидите са били оцветени. Следи от пигменти са запазени по косите, лицата и облеклата им. Преди повече от 2200 години погребалната камера е изглеждала значително по-пъстра, отколкото я възприемаме днес.
Именно тези десет фигури превръщат Свещарската гробница в паметник без пряк аналог сред известните тракийски гробници.
Недовършена гробница
При внимателно разглеждане се забелязва още нещо необичайно – част от украсата не е довършена. Някои детайли по кариатидите са обработени по-грубо, а части от живописната композиция са останали само очертани.
Това е породило предположението, че строителството и декорацията са били прекъснати и погребението е трябвало да бъде извършено, преди майсторите да приключат работата си.
Понякога от това се прави следващата крачка – че владетелят е загинал внезапно, вероятно в битка. Подобно обяснение е възможно, но самата незавършена украса не може да ни каже със сигурност защо работата е прекратена.
Владетелят на кон и жената с венеца
Над кариатидите, в люнета на погребалната камера, се намира една от най-интересните сцени в гробницата.
Изобразен е конник, приближаващ към висока женска фигура. След него вървят двама мъже, а зад жената са представени още четири женски фигури, носещи различни предмети. Жената протяга към конника венец.
Композицията обикновено се интерпретира във връзка с хероизацията на починалия владетел – превръщането му след смъртта в герой с особено място в религиозните представи на общността. В нея се преплитат елементи от елинистическото изкуство и местните гетски вярвания.
Но и тук трябва да бъдем внимателни. Не разполагаме с текст към изображението, който да обяснява неговото значение. „Хероизация“ е научна интерпретация на сцената, а не надпис, оставен от нейните създатели.
Кой е бил погребан в Свещарската гробница?
Големината на съоръжението, сложната архитектура и богатата му украса показват, че то е било предназначено за човек с изключително високо положение. Именно затова Свещарската гробница обикновено се определя като царска гробница на гетски владетел.
Едно име неизменно се появява около нея – Дромихет.
Дромихет е известен гетски владетел от началото на III век пр. Хр., познат от античните писмени извори и особено от разказа за конфликта му с елинистическия владетел Лизимах. Хронологията и значението на района правят привлекателна хипотезата, че Свещарската гробница може да е свързана именно с него.
Но няма надпис или друга находка, която категорично да доказва, че погребаният е Дромихет.
Затова е по-коректно да кажем, че гробницата е принадлежала на представител на висшия гетски елит, вероятно владетел, докато идентифицирането му с Дромихет остава хипотеза.
Погребение, коне и ограбени богатства
В погребалната камера са открити две каменни погребални ложета, човешки останки и следи от гробни дарове. Гробницата обаче е била ограбена още в древността и предметите от благородни метали, които вероятно са били положени при погребението, не са достигнали до нас.
В страничното помещение са открити останките на пет коня. Присъствието им е свързано с погребалния обред и представите за положението и пътя на покойника след смъртта.
В могилния насип са открити и следи от ритуални действия. Така гробницата трябва да се разбира не просто като място, в което е положено тяло, а като част от много по-сложна система от погребални и религиозни практики.
Градът край гробниците
Свещарската гробница е само част от огромния археологически пейзаж на „Сборяново“. В района са известни множество могили, некрополи, светилища и останки от голям укрепен център.
Този градски център често се свързва с Хелис, известен от античните извори и разглеждан като важен политически център на гетите. Археологическите проучвания разкриват масивни укрепления и следи от значително селище от елинистическата епоха.
И тук обаче границата между доказаното и вероятното е важна. Идентификацията на археологическия град в „Сборяново“ с историческия Хелис е широко обсъждана и аргументирана хипотеза, но не разполагаме с надпис, който недвусмислено да назовава града.
Това не намалява значението му. Напротив – концентрацията на монументални гробници, укрепления, светилища и некрополи показва, че районът е бил един от големите политически и религиозни центрове на гетите.
От Гинина могила до ЮНЕСКО
Само три години след откриването ѝ световното значение на Свещарската гробница получава международно признание. През 1985 г. тя е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Причината не е само възрастта ѝ. Паметникът е изключителен заради съчетанието между архитектура, скулптура и живопис и заради начина, по който елинистическите художествени форми са преобразени в специфичната културна среда на гетите.
Повече от 2200 години след създаването им десетте каменни жени все още стоят с вдигнати ръце около погребалната камера. Не знаем със сигурност името на владетеля, за когото е построена тя. Не знаем защо майсторите са оставили част от работата си недовършена. И не можем да възстановим напълно смисъла, който древните са влагали във всяка фигура.
Но Свещарската гробница ни е оставила нещо по-ценно от легенда – автентично свидетелство за света на гетите, съхранено под една могила в Североизточна България повече от две хилядолетия.
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
Вашият коментар