Само на осем километра западно от Пазарджик, край село Юнаците, се издига нисък хълм, който лесно може да бъде взет за естествено възвишение. Всъщност това е Селищна могила Юнаците, известна още като Плоската могила – археологически обект, образуван от останките на поне 30 последователни селища, изграждани едно върху друго в продължение на хилядолетия. Могилата се намира върху речна тераса край старото корито на Тополница, недалеч от вливането ѝ в Марица, и се издига приблизително 12 метра над околния терен. Различните археологически пластове показват човешко присъствие тук в продължение на повече от шест хилядолетия – от каменно-медната и бронзовата епоха до желязната епоха, римския период и Средновековието. Само в по-късните пластове са засвидетелствани римско укрепление и средновековен християнски некропол.
Но истинската археологическа сензация се намира много по-дълбоко – в пластовете от V хилядолетие пр. Хр. Именно там археолозите разкриват останките на необичайно голямо и сложно организирано халколитно селище. Проучванията показват, че обитаваната територия не се е ограничавала до днешната могила. Сондажи извън нея разкриват продължение на селището на стотици метри, а площта му се оценява на над 100 000 квадратни метра. Публикувани данни сочат, че дори след десетилетия изследвания археолозите не са достигнали всички негови граници.
Тъкмо този мащаб, заедно със сложната вътрешна организация и укрепената зона, стои зад популярното определение „най-древният град в Европа“. Научно по-предпазливо и по-точно е Юнаците да бъде определяно като един от най-ранните известни протоградски центрове в Европа. Думата „протоград“ е важна, защото показва общество, в което вече се забелязват редица характеристики на много по-късните градове – голяма концентрация на население, укрепена вътрешна зона, специализирано производство, развит обмен и пространствено разделение – без автоматично да пренасяме върху V хилядолетие пр. Хр. представите си за античния или средновековния град.
Цитадела отпреди близо седем хилядолетия
Едно от най-впечатляващите открития в Юнаците е укрепителната система. През ранния халколит, приблизително през втората половина на първата половина на V хилядолетие пр. Хр., върху по-високата част на речната тераса е изградена масивна стена от трамбована глина. Проучените участъци показват внушителна за времето си конструкция, а защитата е била допълнена от дълбок ров. Най-интересното обаче е, че укреплението не е защитавало цялото селище. То отделяло само определена вътрешна зона, докато близката река осигурявала естествена защита от други страни.
Именно това пространство археолозите описват като своеобразна „цитадела“. Терминът не означава, че тук е съществувал акропол в античния смисъл, а че в рамките на огромното селище е имало ясно отделена, специално защитена част. Тази организация е особено важна, защото предполага общество, способно да планира, да мобилизира значителен колективен труд и да поддържа сложна отбранителна система в продължение на поколения.
Защо само част от селището е била защитена по този начин, все още не може да се каже категорично. Възможно е там да са били съсредоточени хора с по-висок статут, обществени или култови функции, запаси или престижни производства. Но каквото и да е било предназначението ѝ, самото наличие на отделена укрепена зона показва социална и пространствена организация, която далеч надхвърля представата за малко праисторическо земеделско селище.
„Градът на птиците“
Популярното име „Градът на птиците“ идва от необичайно богатата колекция от орнитоморфни фигурки, открити при разкопките. Наред с тях има човешки изображения, животни и сложни комбинации между човешки и животински черти. Сред находките са описвани дори двуглави птици с човешки глави.
Не знаем със сигурност каква функция са изпълнявали тези предмети. Част от тях вероятно са били свързани с религиозни представи, ритуали или символи, но без писмени свидетелства значението им остава открито за интерпретация. Именно това ги прави толкова въздействащи – те са един от малкото прозорци към духовния свят на хората, живели край Тополница преди близо седем хилядолетия.
Всекидневният живот обаче се възстановява много по-ясно. Разкрити са стабилно построени жилища, като при някои стените са украсявани в червено и бяло. Жителите използвали каменни, кремъчни, костени и медни сечива, изработвали висококачествена керамика и разполагали със специални съоръжения за съхранение на храна. Медийното определение „първите хладилници в света“ звучи впечатляващо, но е по-коректно да говорим за подземни или вкопани хранилища, в които по-ниската и сравнително постоянна температура е позволявала продуктите да се запазват по-дълго.
Търговски връзки далеч отвъд Тракийската низина
Юнаците не е било изолиран свят. Част от намерените суровини и украшения идват от места на стотици километри разстояние. Особено показателни са гривните и мънистата от средиземноморски миди, включително Spondylus и Dentalium. Самото им присъствие във вътрешността на Балканите свидетелства за мрежи на обмен, които са свързвали Тракийската низина с Егейското крайбрежие. В един сравнително ограничен участък са намерени множество подобни украшения, което подсказва колко ценни са били тези екзотични материали.
Според данните от проучванията жителите са имали достъп и до висококачествен кремък от далечни райони, а близостта до богатите на мед и злато зони около Средна гора създавала допълнителни възможности за обмен и производство. Това не означава непременно, че един търговец е пътувал директно от Егейско море до Юнаците. Предметите могат да преминават през множество общности, но крайният резултат е същият – селището е било част от икономическа мрежа, далеч по-широка от непосредствения му район.
Публикациите около обекта включват и интерпретации за пристан, плавателни съдове и дори корабостроителна дейност. Известно е, че старото корито на Тополница е минавало непосредствено край селището, а някои находки са тълкувани като свидетелства за използване на плавателни съдове. Това е интригуваща възможност, но при липса на пълна специализирана публикация е по-разумно да не наричаме мястото категорично „пристанище“ или „корабостроителница“. Сигурното е, че реката е била важна част от живота и комуникациите на селището.
Знаци, които може би са предшествали писмеността
Сред находките от Юнаците има керамични фрагменти и дъна на съдове с врязани знаци. Подобни символи са познати и от други халколитни обекти на Балканите и често се разглеждат във връзка с т.нар. Дунавска протописменост.
Тук също трябва да се направи ясно разграничение между научен факт и сензационно заглавие. Медийното определение „първата книга в света“ не е доказано и не бива да се използва буквално. Не знаем дали тези знаци са обозначавали собственост, количество, родове, култови символи или са носели някакво друго значение. Нямаме основание да твърдим, че с тях е можело да се записва език така, както по-късно ще се случи в Месопотамия и Египет.
Но дори и без да ги наричаме писменост, те са важни. Повтарящите се символи върху предмети от различни селища показват, че хората от халколитна Югоизточна Европа вече са използвали сложни системи за означаване и комуникация.
Една от ранните известни ампутации в Европа
Сред човешките останки от Юнаците е установено и изключително интересно свидетелство за медицинска намеса – ампутация на китката на жена. Костта показва, че интервенцията е била преживяна и че жената е живяла достатъчно дълго след нея, за да настъпи зарастване.
Това не е само медицински куриоз. За да оцелее човек след подобно нараняване или операция, вероятно е необходима продължителна грижа. Жената определено е била ограничена поне известно време в способността си да извършва част от ежедневните дейности и е разчитала на останалите членове на общността. Затова находката говори не само за практическо умение, а и за социална солидарност.
Най-прецизната формулировка е „едно от най-ранните известни свидетелства за успешна ампутация в Европа“, а не категорично „първата операция на континента“. Праисторическата медицина непрекъснато се преоценява с появата на нови археологически открития.
Един опожарен дом като капсула на времето
През последните археологически сезони вниманието на изследователите се насочва все по-дълбоко към ранните халколитни пластове. Особено ценна се оказва голяма сграда от средата на V хилядолетие пр. Хр., унищожена от силен пожар. Парадоксално, именно разрушението е помогнало на археологията – рухналите и обгорели конструкции са запечатали част от вътрешността и са запазили предметите приблизително там, където са се намирали в момента на катастрофата.
В сградата и около нея са открити фрагментирани съдове, хранилищни съоръжения, животински кости, каменни и кремъчни сечива, мъниста, морски раковини и антропоморфни фигурки от кост и керамика. Особено любопитна е група от десетки животински ашици. Подобни находки позволяват да се изучава не само архитектурата, но и ежедневието – как се е съхранявала храната, какво са отглеждали хората, как са обработвали зърното, какви занаяти са практикували и как са организирали дома си.
Именно в този контекст изследователите получават нови данни и за използването на гроздето.
Гроздето и въпросът за най-старото вино на Балканите
В близост до два разрушени съда са открити хиляди гроздови семки. Концентрацията им е твърде голяма, за да бъде пренебрегната и показва, че гроздето е било събирано и вероятно обработвано целенасочено.
Една от възможните интерпретации е производството на ферментирала гроздова напитка, тоест вино. Ако това бъде потвърдено и с други анализи, находката би имала изключително значение за историята на винопроизводството на Балканите.
Но тук е добре да останем точни. Голямото количество гроздови семки само по себе си доказва интензивно използване или обработка на грозде, но не е задължително окончателно доказателство за производство на вино. За най-сигурна идентификация обикновено се търсят и химически следи от съдържанието на съдовете, технологични остатъци и други независими показатели.
Затова на този етап по-коректно е да кажем, че Юнаците предоставя изключително ранни свидетелства за интензивна обработка на грозде и вероятно производство на ферментирала напитка, вместо безусловно да го обявим за мястото на „най-старото вино на Балканите“.
Златното мънисто и началото на златарството
Още по-впечатляваща е една миниатюрна находка – малко златно мънисто от халколитен контекст. Размерът му е скромен, но историческото му значение е огромно. Датировката го поставя сред най-ранните известни обработени златни предмети в Европа и света, а според представената хронология то предхожда с около два века част от прочутите златни находки от Варненския халколитен некропол.
Това е важно, защото Варненският некропол дълго време служи като основен ориентир за най-ранната високоспециализирана обработка на злато. Находката от Юнаците подсказва, че познанието за благородния метал се появява на Балканите още по-рано и не е ограничено само до черноморското крайбрежие.
Но най-интересен е контекстът. Мънистото не е изолиран предмет, попаднал случайно в земята. То произхожда от среда, в която вече има развито керамично производство, познания по медна металургия, достъп до далечни суровини и престижни украшения от морски миди. Това е общество, в което някои предмети очевидно вече носят значение, надхвърлящо чисто практическата им употреба.
Златото трудно може да бъде разглеждано само като суровина. Самото усилие да бъде придобито, обработено и превърнато в украшение предполага естетическа и вероятно социална стойност. То може да е било знак за престиж, принадлежност или положение. Затова малкото мънисто е важно не просто като „старо бижу“, а като свидетелство за началото на социални отношения, в които редките материали започват да обозначават различия между хората.
Какво променя находката
Тя не „измества Варненското злато“ като значение. Варненският некропол остава уникален със своето огромно количество златни предмети, изключителна металургия и ясни свидетелства за социална йерархия. Юнаците добавя нещо различно – доказателство, че експериментите и умението за работа със злато започват още преди оформянето на онзи впечатляващ свят, който виждаме във Варненския некропол.
Това променя представата за развитието на ранната металургия. Вместо една технология да се появи внезапно в един център, започва да се очертава много по-сложна картина – различни общности на Балканите експериментират с мед и злато, обменят суровини и знания и постепенно изграждат една от най-развитите материални култури в праисторическа Европа.
Юнаците се намира във вътрешността на Балканите, в район с удобни комуникации към Егейско море, Родопите, Средна гора и долината на Марица. В близките планински райони има източници на мед и злато. Затова местоположението му го превръща в естествено средище, през което могат да преминават както суровини, така и технологии и идеи.
Насилственият край на халколитното селище
Разцветът обаче има драматичен край. Последното халколитно селище в Юнаците е унищожено при насилствено събитие в края на V хилядолетие пр. Хр. Археолозите откриват опожарени жилища и човешки останки, част от които носят следи от насилствена смърт.
Сред жертвите са деца, жени и възрастни хора. Тази картина показва, че не става дума просто за случаен пожар. Как точно е протекло нападението, кои са нападателите и защо селището е било унищожено, не може да се възстанови напълно.
Тук трябва да бъдем внимателни и с друго популярно обяснение – че една „цивилизация“ внезапно изчезва. Археологическите промени в края на халколита вероятно включват множество процеси: насилие, миграции, демографски промени, преместване на селища и преобразуване на начина на живот. Един унищожен център не означава непременно пълно изчезване на неговото население.
След катастрофата обаче обитаването на самата могила действително прекъсва за значителен период.
Седемнадесет нови селища през бронзовата епоха
През III хилядолетие пр. Хр. хора отново се заселват на мястото. От Ранната бронзова епоха са установени 17 строителни хоризонта, натрупани един върху друг в пласт с дебелина около 4,5 метра. Това превръща Юнаците в един от най-важните обекти за изследване на развитието на Тракия през Ранната бронзова епоха.
И тези жители изграждат укрепления. Разкрити са палисади и ровове, а определени части на селището отново са пространствено отделени. Някои от тези зони се интерпретират като възможна резиденциална или сакрална част.
Така Юнаците позволява на археолозите да наблюдават не един исторически момент, а хилядолетия промяна. Новите жители строят върху останките на старите, разрушават част от тях, създават собствени домове и на свой ред оставят пласт, върху който ще живеят следващите поколения.
Именно от това многократно натрупване постепенно се оформя самата могила.
От Желязната епоха до Рим
По-високите пластове отвеждат към желязната епоха. Разкрити са следи както от Ранната, така и от Късната желязна епоха, макар голяма част от тях да е нарушена от по-късни дейности.
През римския период, между II и VI век сл. Хр., древната могила вече представлявала удобно естествено възвишение сред равната долина. Римляните използват стратегическото ѝ положение и изграждат малко укрепление, допълнително защитено с ров. Парадоксът е забележителен: римските строители създават своето укрепление върху хълм, който всъщност е бил издигнат от хилядолетия човешки живот.
Някои от римските изкопи дори нарушават укрепителни съоръжения, изградени около четири хиляди години по-рано.
Най-горният значим археологически пласт принадлежи на Средновековието. Върху могилата е разкрит християнски некропол. Така пространство, което започва историята си като огромно праисторическо селище, векове по-късно служи като укрепена позиция, а накрая и като място за погребение.
Повече от осем десетилетия археология
Първите сериозни археологически проучвания на Юнаците започват още през 30-те години на XX век с Васил Миков. Той прави голям сондаж и получава първите важни сведения за сложната стратиграфия на могилата.
През 1976 г. започват мащабни системни разкопки, ръководени от Румен Катинчаров и Величка Мацанова. През следващите десетилетия към изследванията се присъединяват международни екипи, а от началото на XXI век особено важна роля в изучаването на халколитните пластове има екипът, работещ последователно върху ранната история и пространствената структура на селището.
И днес Юнаците не е „разкопан град“, чиято история вече познаваме. Само част от огромната територия е изследвана. Под земята все още лежат неизследвани жилища, структури и културни пластове, които могат да променят или допълнят сегашната картина.
Медийните публикации неслучайно подчертават, че дългогодишните проучвания продължават да разкриват неочаквани данни за размерите и организацията на селището.
Най-древният град в Европа?
Може ли тогава Юнаците да бъде наречен „най-древният град в Европа“?
Археологическите данни безспорно позволяват много силно заключение. Още през V хилядолетие пр. Хр. тук съществува огромно селище с площ над десет хектара, укрепена вътрешна зона, сложни отбранителни съоръжения, стабилна жилищна архитектура, специализирани производства, далечни контакти и ясно организирано пространство.
Това е достатъчно, за да говорим за един от най-ранните известни протоградски центрове на европейския континент.
Но дали трябва да бъде наречен „град“, зависи от критериите, които използваме. Археолозите спорят какво точно отличава голямото селище от истинския град – само размерът ли, наличието на специализирани занаяти, политическата организация, обществените сгради, разделението на труда или комбинация от всички тях.
Затова медийните твърдения, че учените били категорични за „най-древния град в Европа“, трябва да се възприемат внимателно. Истинското значение на Юнаците не зависи от подобна титла.
Светът под могилата
Преди близо седем хилядолетия край Тополница съществува огромна общност. Нейните жители изграждат укрепления, стабилни къщи и специални пространства за производство и съхранение на храна. Украсяват стените си. Работят с камък, кремък, кост, мед и дори със злато. Притежават предмети, чиито суровини са изминали стотици километри от Егейския свят. Оставят загадъчни знаци върху съдовете си и създават странни фигурки на птици, които хилядолетия по-късно ще дадат на мястото неговото популярно име.
Една жена оцелява след тежка ампутация. Хиляди гроздови семки разкриват как древните жители използвали плодовете на лозата. Миниатюрно златно мънисто показва колко рано хората на Балканите са започнали да обработват един от най-престижните материали в човешката история.
После този свят е унищожен.
След векове идват нови хора. След тях – други. И още други. Те строят върху старите руини и така повече от тридесет селища постепенно се натрупват едно върху друго.
Затова Селищна могила Юнаците е много повече от сензационното определение „най-древният град в Европа“. Тя е едно от местата, на които можем да наблюдаваме раждането на сложните общества на Балканите пласт по пласт – от първите укрепени общности и далечните търговски връзки до ранната металургия, социалните различия и онези черти на организацията, които хилядолетия по-късно ще свързваме с истинския град.
А сред всичко това остават малките изображения на птици – неми свидетели на един свят, съществувал хилядолетия преди класическите цивилизации на Европа, но много по-сложен, организиран и свързан, отколкото доскоро сме си представяли.
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
- Патриарх Йосиф II: българинът начело на Константинополската патриаршия
- В сянката на двама царе: Кой е чъргубилят Мостич?
Вашият коментар