В края на 1924 г. група хора копаят земята за ново лозе край плевенското село Вълчитрън. На едва около 30 сантиметра под повърхността те попадат на необичайни метални предмети. Пред тях лежат голям съд, чаши и странни дисковидни предмети, но никой не предполага, че току-що е открито едно от най-впечатляващите златни съкровища, намирани по българските земи. Откривателите дори се съмняват, че предметите са златни. Смятат ги за изработени от „принч“ и решават, че са само „нишан“, знак за истинско богатство, скрито някъде наблизо. Така повече от 12 килограма древно злато остават край изкопа, докато хората продължават да копаят в търсене на „парите“. Вълчитрънското съкровище е открито на 28 декември 1924 г. в местността „Дивите лозя“ край село Вълчитрън, Плевенско.
Една зимна находка край Вълчитрън
Нивата принадлежала на братята Тодор и Никола Цветанови, които заедно с наети работници я подготвяли за лозе. Предметите се намирали сравнително плитко, на около 30 сантиметра под повърхността. Наоколо не били установени следи от селище или друга постройка, които да дадат ясен отговор защо огромното богатство е било оставено точно на това място.
Откриването нямало нищо общо с внимателно археологическо проучване. Работниците започнали да вадят предметите, а впоследствие част от тях били поделени и отнесени. Затова първоначалното им разположение не може да бъде възстановено със сигурност. Според сведенията на откривателите големият съд бил наклонен с едната дръжка надолу, малките съдове били поставени в него, а дисковидните предмети били наредени пред отвора му.
Те търсели съкровище, докато съкровището лежало пред тях
Най-невероятната част от историята е, че първоначално никой не осъзнал стойността на находката. Големият съд бил оприличен на „супник“, останалите предмети на чаши и „похлупаци“, а металът бил взет за нещо далеч по-обикновено от злато. Откривателите решили, че предметите вероятно са знак за заровено наблизо истинско богатство и започнали да копаят по-дълбоко и по-широко. Едва след като не намерили очакваните пари, прекратили търсенето.
Съмненията какъв е металът довели до повреда на част от находката. От някои от дисковидните предмети били отрязани парчета с лозарска ножица, за да бъдат занесени за проверка в Плевен. Там златарят Коста Златарев установил, че металът действително е злато. Благодарение на неговата намеса и на бързата реакция на властите по-голямата част от съкровището била събрана и спасена. На 7 януари 1925 г. то било предадено на Народния археологически музей в София. Отрязаните парчета така и не били открити.
Тринадесет предмета с общо тегло 12,425 килограма
Вълчитрънското съкровище се състои от 13 предмета с общо тегло 12,425 килограма. Това не е чисто злато в съвременния смисъл. Анализите показват сплав с много високо съдържание на злато, около 88 процента, както и сребро, мед и малко количество желязо. Комплектът включва голям и дълбок съд с две дръжки, голяма чаша с една дръжка, три малки чаши, седем дисковидни предмета, два големи и пет по-малки, както и знаменития триделен съд.
Съдовете впечатляват не с пищна фигурална украса, а с чистотата на формите и изключителното качество на изработката. Те са стилово близки и демонстрират високо техническо майсторство. Отделните части са оформяни, изковавани и съединявани толкова прецизно, че някои от връзките трудно се забелязват с просто око. Това свидетелства за металургични и златарски умения, които са изключителни за епохата.
Майсторство зад привидно простите форми
Изследването на съдовете показва, че изработването им е било сложен процес. Горните части на някои от тях, дръжките и дъната са оформяни отделно и след това съединявани, като при част от връзките е използван припой със сребро. При отделните групи предмети се наблюдава голямо сходство във формата, размерите и теглото, което показва внимателно планиране и работа по предварително определени модели.
Особено любопитни са трите малки чаши. При тях е отбелязвана необичайна особеност на формата, свързана със стабилността им при напълване с течност. Това е един от детайлите, които пораждат въпроси за начина, по който съдовете са били използвани. Сам по себе си той обаче не е достатъчен, за да ни каже дали са били предназначени за всекидневна употреба, церемонии или религиозни ритуали.
Седем златни диска с неизвестно предназначение
Сред най-загадъчните елементи на съкровището са седемте дисковидни предмета, които в различни описания са наричани и дискове, и капаци. Двата големи са почти еднакви по форма, размери и украса, а сходство съществува и между по-малките. Те имат формата на леко изпъкнали дискове с високи луковични дръжки в средата.
Зад привидно простата им форма стои сложна конструкция. Напълно запазеният голям диск например е съставен от няколко внимателно оформени и съединени части. За какво са служили тези предмети, не е окончателно установено. Тъкмо неизвестното им предназначение ги превръща в една от големите загадки на Вълчитрънското съкровище.
Триделният съд и неговата загадъчна система
Най-необикновеният предмет в целия комплект е триделният съд. Той е съставен от три продълговати полуяйцевидни части, свързани помежду си чрез тръбички. Конструкцията има реална функция. Трите части образуват система от скачени съдове, така че течност, налята в едната, преминава и в останалите и може да бъде изведена през средната тръба.
Предназначението му остава неясно. Предлагани са различни интерпретации, включително употреба при церемонии или религиозни ритуали, но няма достатъчно данни, които да позволят възстановяването на конкретен обред. Това е един от онези археологически предмети, при които разбираме как функционира конструкцията, но не знаем какво значение е имала тя за хората, които са я създали.
Съкровище от бронзовата епоха
Вълчитрънското съкровище обикновено се отнася към бронзовата епоха, като най-често се свързва с Късната бронзова епоха. В научната литература обаче са предлагани различни датировки. Някои изследователи поставят изработването му още през Средната бронзова епоха, приблизително между 2000 и 1600 г. пр. Хр., докато други го отнасят към периода приблизително между 1600 и 1200 г. пр. Хр.
Това означава, че Вълчитрънското съкровище е много по-старо от прочутите тракийски съкровища от класическата и елинистическата епоха. То е сред най-забележителните паметници, свързвани с тракийската култура през бронзовата епоха, и свидетелства за общество, в което обработката на благородни метали вече е достигнала изключително високо ниво.
Между Балканите, Анатолия и микенския свят
Не е окончателно решен и въпросът за културните връзки на съкровището. В научните дискусии са търсени паралели с района на Средния Дунав, с древните култури на Анатолия и с микенския свят. Подобни сравнения са особено важни, защото през бронзовата епоха Балканите не са изолирана територия. Суровини, технологии, предмети и идеи се разпространяват между различни райони на Европа и Източното Средиземноморие.
Затова Вълчитрънското съкровище е важно не само като впечатляващо количество злато. То е свидетелство за сложен древен свят, в който местните общества са участвали в далеч по-широки културни и технологични контакти.
На кого е принадлежало огромното богатство
Не знаем името на човека, който е притежавал тези предмети. Самото количество благороден метал обаче показва изключително висок социален статус. Предполага се, че съкровището може да е принадлежало на племенен владетел или на представител на висшия елит.
Възможно е поне част от предметите да са имали церемониална или ритуална функция. Необичайните им форми, огромната стойност на използвания материал и сложната конструкция на триделния съд подкрепят подобни предположения. Но археологията не разполага с достатъчно доказателства, за да каже кой точно ги е използвал или как са изглеждали церемониите, в които евентуално са участвали.
Защо 12 килограма злато са останали под земята
Причината съкровището да бъде заровено също остава неизвестна. При проучването на мястото не са установени ясни следи от селище около находката. Една от старите хипотези предполага, че собственикът е скрил богатството при опасност, вероятно по време на бягство, и е възнамерявал по-късно да се върне за него. Ако е било така, нещо му е попречило да го направи.
Съществува обаче и друга възможност. През бронзовата епоха ценни метални предмети понякога са оставяни в земята не за да бъдат спасени и взети отново, а като част от ритуални действия. Липсата на сигурен археологически контекст не позволява да изберем категорично между тези обяснения. В случая с Вълчитрън и самото заравяне остава част от загадката.
Повече от три хилядолетия тайни
Вълчитрънското съкровище впечатлява с огромното количество благороден метал, но истинската му стойност е много по-голяма от неговите 12,425 килограма. То разкрива майсторството на древни златари, способни да изработват сложни съдове с удивителна техническа прецизност преди повече от три хилядолетия. Същевременно поставя въпроси, на които науката все още няма окончателен отговор.
А съвременната му история започва почти невероятно. Хора намират повече от 12 килограма древно злато, не разбират какво държат в ръцете си и продължават да копаят, защото вярват, че истинското богатство трябва да бъде някъде наблизо. Част от предметите са повредени, парчета са отрязани с лозарска ножица, а едва намесата на златар и властите спасява по-голямата част от находката.
Днес знаем от какво са направени предметите и можем да изучаваме невероятната техника на техните създатели. Но все още не знаем със сигурност кой е притежавал съкровището, за какво са служили седемте диска и триделният съд, защо комплектът е бил заровен и защо никой не се е върнал за него. Именно тези неизвестни превръщат Вълчитрънското златно съкровище в една от големите загадки на древността по българските земи.
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
Вашият коментар