Букьовското съкровище: сребърното богатство на тракийския Северозапад

През 1925 г. жител на тогавашното село Букьовци, днешния град Мизия, обработва земята си в местността „Гладно поле“, когато на неголяма дълбочина попада на древни сребърни предмети. Той все още не знае, че това е само част от находката. Десет години по-късно земята ще разкрие още предмети от същото съкровище, а част от вече намереното междувременно ще бъде изгубена завинаги. Днес оцелелите великолепни съдове, накит и украси за конска амуниция са известни като Букьовското съкровище и ни отвеждат в света на тракийската аристокрация в Северозападна България.

Съкровището се датира към края на V и IV век пр. Хр. и се свързва с културната среда на трибалите, едно от големите тракийски племена, населявали значителни части от днешна Северозападна България и съседните земи. Богатството и качеството на предметите показват, че те са принадлежали на човек с изключително висок обществен статус.

Съкровище, открито два пъти

Историята на откриването му е почти толкова любопитна, колкото самите предмети. През 1925 г. Александър Витанов от Букьовци подготвя своя земя за засаждане на лозе в местността „Гладно поле“. На около 40 сантиметра под повърхността той попада на сребърни предмети. Обстоятелствата около находката не са документирани така подробно, както би станало при съвременно археологическо проучване, поради което не знаем със сигурност колко предмета първоначално са били открити.

Историята получава неочаквано продължение през 1935 г. Според запазените сведения, когато Витанов копае за основи на постройка близо до лозето, са намерени още сребърни предмети. Така Букьовското съкровище излиза на бял свят на два етапа с интервал от десет години.

Това обаче има тежки последици за запазването му. Според публикувани по-късно сведения само част от намереното достига до Археологическия музей в София. За други предмети се твърди, че са били продадени на златари и вероятно претопени, а част от останалото у откривателя впоследствие е било откраднато. Ако тези сведения са точни, днес познаваме само част от първоначално заровеното богатство.

Сребърните съдове от Букьовци

Сред запазените предмети се открояват сребърни фиали, чаши и канички. Част от тях са украсени с канелюри, растителни и геометрични орнаменти, а върху отделни детайли е използвана и позлата. Именно съчетанието на сребро и златни акценти е позволявало на майсторите да подчертават определени части от украсата.

Особено интересен е сребърен съд, върху който са представени стилизирани лотосови цветове, подчертани с позлата. Други съдове впечатляват с вертикални или хоризонтални канелюри и с прецизната си изработка. Формите и декоративните мотиви поставят Букьовското съкровище в широкия художествен свят на тракийската торевтика, в който местните традиции се преплитат с влияния от различни части на античния свят.

Това не са обикновени съдове за всекидневна употреба. Среброто, сложната изработка и декоративната програма ги превръщат в престижни предмети, подходящи за средата на тракийската аристокрация, където пиршеството и ритуалното пиене имат важно обществено и символно значение.

Необикновеният сребърен накит

Най-разпознаваемият предмет от Букьовското съкровище вероятно не е съд, а великолепен сребърен накит. Той е изграден от пет фибули, свързани чрез плетени сребърни елементи, и е богато украсен с розети, палмети, човешки глави и висулки. Сложността на композицията и количеството благороден метал го превръщат в един от най-впечатляващите предмети в находката.

Предполага се, че накитът е носен върху гърдите и е принадлежал на представител на тракийския елит. Дали неговият собственик е бил мъж или жена не може да бъде заявено категорично само въз основа на самия предмет. Несъмнено е обаче, че подобно украшение е било не просто декоративен аксесоар, а видим знак за богатство и положение.

Особено красиви са човешките лица и розетите, включени в композицията. Те показват колко сложна може да бъде тракийската работа със сребро дори при предмет, предназначен да бъде носен върху тялото.

Сребро и за конската амуниция

Към съкровището принадлежат и сребърни апликации за конска амуниция. Това е детайл, който срещаме и в други богати тракийски комплекси. Конят за аристокрацията в Тракия има особено значение. Той е свързан с войната, лова, престижа и демонстрацията на обществено положение.

Затова украсата на коня може да бъде почти толкова пищна, колкото личните украшения на неговия собственик. Използването на сребро за елементите на сбруята показва, че Букьовското съкровище е принадлежало към среда, в която благородният метал е служил не само за съдове и накити, но и за публично демонстриране на ранг.

Следите на трибалите

Букьовското съкровище обикновено се разглежда във връзка с културната среда на трибалите. Това тракийско племе е добре известно на античните автори и обитава земи в северозападната част на Балканите. През IV век пр. Хр. трибалите се появяват и в разказите за военните кампании на Филип II и Александър Македонски.

През 335 г. пр. Хр., преди похода си срещу Персийската империя, Александър предприема военна кампания на север и достига земите, свързвани с трибалите. Този епизод показва, че населението на региона е част от много по-големите политически процеси, които променят Балканите през IV век пр. Хр.

Самото Букьовско съкровище обаче не ни дава името на своя притежател. Затова е по-коректно да говорим за богат представител на местната тракийска аристокрация и за връзка с културната среда на трибалите, отколкото да приписваме предметите на конкретен владетел.

Букьовското и Рогозенското съкровище

Букьовското често е разглеждано редом с далеч по-голямото Рогозенско съкровище, открито също в Северозападна България. Рогозенското съдържа 165 сребърни съда и е натрупвано продължително време, като представлява един от най-впечатляващите комплекси на тракийското сребърно изкуство.

Между предмети от двете находки са търсени стилови и художествени връзки, а някои изследователи ги поставят в близка производствена и културна среда. По-смелите предположения за принадлежност към един и същ аристократичен род обаче трябва да се приемат като хипотеза, а не като установен исторически факт.

Двете съкровища все пак показват нещо изключително важно. През V и IV век пр. Хр. в тази част на Тракия съществува елит, способен да притежава и поръчва значителни количества висококачествени съдове и украшения от благородни метали.

Част от съкровището, която никога няма да видим

Именно съдбата на Букьовското съкровище го отличава от много други известни тракийски находки. То не е достигнало до нас като непокътнат археологически комплекс. Открито случайно, разделено между различни хора и разкрито на два пъти през десет години, то вероятно е загубило част от предметите си още преди специалистите да получат възможност да го проучат цялостно.

Най-болезнена е възможността част от древните сребърни произведения да са били просто претопени. Ако това действително се е случило, изгубена е не само стойността на благородния метал. Изчезнали са изображения, надписи или декоративни мотиви, които биха могли да ни дадат допълнителна информация за хората, притежавали съкровището преди повече от две хилядолетия.

Къде може да бъде видяно днес

Оригиналните запазени предмети от Букьовското съкровище се съхраняват в Националния археологически институт с музей при БАН в София. Историята на находката обаче се завръща и там, където започва. През февруари 2025 г., сто години след първото откриване, в днешния град Мизия е открита постоянна експозиция с прецизни реплики на предмети от Букьовското съкровище.

Така един век след като Александър Витанов попада на първите сребърни предмети в земята край Букьовци, съкровището отново се превръща в част от местната памет. Оцелелите съдове, необикновеният накит и сребърната украса за конска амуниция ни позволяват да видим само част от първоначалното богатство. А може би най-голямата загадка на Букьовското съкровище остава именно онова, което никога няма да видим: предметите, изчезнали след откриването му и вероятно загубени завинаги.