Представете си, че е средата на II век. След дълго пътуване по римските пътища достигате до един от най-важните градове в провинция Тракия. Пред вас се издигат крепостните стени на Августа Траяна – град, който днес познаваме като Стара Загора.
Преминавате през западната порта и стъпвате върху широка каменна улица. От двете ѝ страни са подредени десетки магазини. Някъде се продават керамични съдове, другаде платове, накити, масло, вино или подправки, пристигнали от различни краища на Римската империя. Граждани, търговци, войници и пътешественици непрекъснато се разминават по улицата, която отвежда към сърцето на града.
Само след няколко минути пред вас се разкрива форумът – най-представителното обществено пространство в Августа Траяна. Тук се провеждат официални церемонии, обществени събрания и религиозни празници, а в центъра му се издига внушителна конна статуя на римски император – символ на властта на Рим.
Недалеч се чува шумът на стотици зрители. В каменния аудиториум се провеждат представления, музикални изпълнения и обществени прояви, а съвсем наблизо градските терми вече се изпълват с хора, дошли не само да се изкъпят, но и да разговарят, да сключат сделки или просто да научат последните новини.
Така вероятно е изглеждала Августа Траяна през своя най-голям разцвет – един от най-богатите и най-добре устроени градове в римска Тракия.
От тракийското Берое до римския град
Историята на Августа Траяна започва много преди римляните. На това място още от древността съществувало тракийското селище Берое. Благодарение на плодородните земи, богатите водоизточници и стратегическото си разположение то постепенно се превърнало във важен център в сърцето на Тракия.
След окончателното присъединяване на Тракия към Римската империя през 46 г. сл. Хр. Берое продължило да се развива, а по времето на император Траян получило статут на град. В чест на владетеля било преименувано на Августа Траяна.
Това не било просто ново име. Градът получил собствено самоуправление, градски съвет и правото да сече бронзови монети – привилегия, която се давала само на значими градски центрове. Благодарение на благоприятното си разположение между Сердика, Филипопол и Адрианопол Августа Траяна постепенно се превърнала в един от най-важните административни, икономически и културни центрове в провинция Тракия.
През следващите два века градът преживял истински разцвет. Населението нараствало, строели се обществени сгради, храмове и бани, а местните занаятчии и търговци поддържали връзки с различни части на Римската империя.
Град, построен по всички правила на Рим
Подобно на останалите големи градове в империята, Августа Траяна била изградена по строг градоустройствен план. Правите улици се пресичали под прав ъгъл, оформяйки правилни квартали, а общественият живот бил съсредоточен около форума.
Главната улица – decumanus maximus – преминавала през целия град от запад на изток. Тя започвала от западната порта, минавала през форума и достигала до източната градска порта, която все още не е напълно разкрита от археолозите.
Разкритият участък показва впечатляващите инженерни умения на римляните. Улицата била широка около 11 метра, като шест метра заемало каменното платно, а от двете му страни имало просторни тротоари. Под тях преминавали канали, които отвеждали отпадните води извън града – система, осигуряваща по-добра хигиена и удобство за жителите.
Още по-впечатляващо е откритието, направено от археолозите по протежение на улицата. От двете ѝ страни били разположени 36 магазина, които превръщали главния булевард в оживен търговски център.
Тук можело да се намери почти всичко – местно произведени керамични съдове, метални изделия, тъкани, накити, вино, зехтин, подправки и стоки, пристигнали от различни провинции на империята. Ден след ден улицата се изпълвала с хора, шум от разговори и звън на монети, превръщайки се в една от най-оживените части на града.
Форумът – мястото, където се срещал целият град
В края на главната улица посетителят достигал до форума – истинското сърце на Августа Траяна.
За римляните форумът не бил просто площад. Това било мястото, където се вземали важните решения, сключвали се сделки, почитали се боговете и се провеждали официалните празници. Тук гражданите се събирали, за да научат новините, да чуят решенията на местната власт или просто да разговарят.
Форумният комплекс заемал повече от седем декара и бил един от най-внушителните обществени ансамбли в римска Тракия.
В центъра му се издигал масивен каменен постамент, върху който някога била поставена конна статуя на римски император. Подобни паметници се издигали в най-важните градове на империята и символизирали присъствието на римската власт дори далеч от столицата.
Около площада се издигали обществени сгради с колонади, където се помещавали административни институции и вероятно помещения за различни обществени дейности. Форумът бил мястото, където се пресичали политическият, икономическият и религиозният живот на града.
Днес именно тази част от древния град е най-добре проучена и представлява сърцето на археологическия резерват „Августа Траяна – Верея – Стара Загора“.
Каменният аудиториум
В непосредствена близост до форума археолозите са разкрили каменен аудиториум с девет реда седалки, побиращ около 1300 зрители.
Макар често да бъде наричан амфитеатър, той се различава от класическите римски амфитеатри, предназначени за гладиаторски битки. Формата му показва, че тук са се провеждали театрални представления, музикални изпълнения, официални церемонии и обществени прояви.
Каменните седалки били разположени амфитеатрално около сценичното пространство, а колонадите и арките придавали представителен облик на цялото съоръжение. За жителите на Августа Траяна това било не просто място за развлечения, а важен център на обществения и културния живот.
Градските терми – мястото, където се срещал целият град
Само на няколко крачки северно от форума се намирали градските терми – обществените бани на Августа Траяна. Построени в средата на II век, те били сред най-модерните съоръжения в града и показват високото ниво на римското строително изкуство.
За съвременния човек банята е място за лична хигиена. За римляните обаче термите били много повече. Те били своеобразен обществен клуб, където хората прекарвали свободното си време, разговаряли, обсъждали търговски сделки, политически новини или просто се срещали с приятели.
Разкопките разкриват добре запазени части от отоплителната система – хипокауст, едно от най-забележителните инженерни постижения на античността. Подът на помещенията бил повдигнат върху малки тухлени колонки, а между тях циркулирал горещ въздух, идващ от специални пещи. Част от топлината преминавала и през кухини в стените, което позволявало помещенията да се отопляват равномерно дори през студените зимни месеци.
Подобна система изисквала сериозна организация и постоянна поддръжка, което показва колко развит и заможен е бил градът.
Произход: Открита е в античния град Августа Траяна, днешна Стара Загора, България.
Датировка: Датира се от третата четвърт на IV век.
Описание: Изобразява три фигури – танцуващи вакханки и сатир, а понастоящем се съхранява в Регионален исторически музей – Стара Загора.
Крепостните стени – защитата на един процъфтяващ град
Макар днес Августа Траяна да се свързва най-вече със своя форум, тя била и добре укрепен град.
Най-ранната крепостна стена е изградена в края на II век, когато Римската империя започнала да обръща все по-голямо внимание на защитата на своите градове. Тя опасвала Августа Траяна и защитавала жителите ѝ от евентуални нападения.
Няколко века по-късно, когато варварските нашествия зачестили, отбранителната система била значително укрепена. В края на V и началото на VI век била изградена нова, по-масивна крепостна стена, която използвала части от по-старите съоръжения.
Западната порта, през която и днес започва посещението на археологическия резерват, била един от главните входове към града. През нея ежедневно преминавали търговски кервани, държавни куриери, войници и жители на околните селища.
Разцвет и изпитания
През II и III век Августа Траяна достигнала своя най-голям разцвет. Благодарение на благоприятното си местоположение градът се превърнал в един от най-важните центрове на вътрешна Тракия. Развивали се занаятите, търговията и строителството, а обществените сгради непрекъснато се разширявали и украсявали.
Но както много други римски градове, и Августа Траяна не успяла да избегне бурните събития на Късната античност.
През средата на III век готските нашествия достигнали Балканите и градът понесъл тежки разрушения. Впоследствие бил възстановен и укрепен, а животът в него продължил. Именно тогава били предприети и редица промени по крепостната система.
През следващите векове Августа Траяна постепенно се превърнала във важен раннохристиянски център. В писмените извори вече започва да се среща с името Верея, под което градът е известен през късната античност и Средновековието.
Августа Траяна днес
В продължение на векове останките на древния град били скрити под пластове пръст и под по-късното застрояване на Стара Загора. Едва археологическите проучвания през XX век започнали постепенно да разкриват неговия истински облик.
Днес Античният форумен комплекс е един от най-добре социализираните археологически обекти в България. Посетителите могат да видят части от главната римска улица, западната порта, форумния площад, аудиториума, крепостните стени и останките от градските терми.
Любопитното е, че мястото продължава да изпълнява почти същата функция, каквато е имало преди близо две хилядолетия. Ако в древността форумът е събирал жителите на Августа Траяна за обществени церемонии и културни прояви, днес той отново се изпълва с хора. Каменните трибуни са сцена на спектакли на Държавна опера – Стара Загора, концерти, фестивали и културни събития, които връщат живота сред античните руини.
Наследството на един римски град
Августа Траяна не е просто археологически обект в центъра на Стара Загора. Тя е свидетелство за времето, когато римската цивилизация достига своя разцвет по българските земи.
Широките каменни улици, форумът, обществените бани и внушителните крепостни стени разказват историята на един град, който в продължение на векове бил средище на търговия, култура и обществен живот.
Днес, когато се разхождаме сред останките на форума, трудно можем да си представим оживлението, което някога е изпълвало това място. Но всяка запазена колона, всяка каменна плоча и всяка разкрита улица напомнят, че именно тук е туптяло сърцето на един от най-значимите градове в римска Тракия.
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
Вашият коментар