Абритус – римският град, край който загива император Траян Деций

През юли 251 година земите на днешна Североизточна България стават сцена на едно от най-драматичните събития в историята на Римската империя. Недалеч от античния град Абритус римските легиони се изправят срещу армията на готския владетел Книва. Сражението завършва с тежко поражение за Рим, а император Траян Деций и неговият син и съимператор Херений Етруск намират смъртта си на бойното поле. Това е първият известен случай, в който действащ римски император загива в битка срещу външен враг.

Днес руините на Абритус се намират само на няколко километра от Разград. Макар да е по-малко известен от Никополис ад Иструм или Улпия Рациария, той е сред най-добре проучените късноантични градове в България и пази история, която променя съдбата на цяла една империя.

От тракийско селище до римски град

Историята на Абритус започва още преди римското завоевание. На това място съществува тракийско селище, върху чиито останки в края на I век сл. Хр. възниква римски военен лагер. Благодарение на стратегическото си положение между важни пътища, свързващи Одесос (Варна), Марцианопол, Никополис ад Иструм, Сексагинта Приста и вътрешността на Балканите, селището постепенно се превръща в значим градски център.

През II и III век Абритус преживява своя най-голям разцвет. Населението му е пъстро – тук живеят траки, ветерани от римските легиони, преселници от Италия и Мала Азия, търговци и занаятчии. Археологическите находки показват добре развито производство, оживена търговия и богат духовен живот. В града са почитани както традиционните римски богове, така и тракийски и източни култове.

Надгробна плоча

Битката, която разтърсва Римската империя

През 250 година готският владетел Книва преминава Дунав и нахлува в балканските провинции на Рим. След поредица от грабежи и обсади император Траян Деций решава да пресече пътя на оттеглящата се готска армия.

Двете войски се срещат през юли 251 година край Абритус. Античните автори разказват, че готите успяват да примамят римските легиони към блатист терен. В настъпилия хаос римската бойна линия се разпада, а самият император и синът му загиват. Телата им никога не са открити.

Поражението е огромен удар за Рим. Освен че губи своя владетел, империята е принудена да промени политиката си спрямо варварските племена. Много историци определят битката при Абритус като едно от събитията, ускорили кризата на Римската империя през III век.

Археолозите откриват бойното поле

Дълго време точното място на битката остава неизвестно. През последните години археолози локализират с голяма степен на вероятност бойното поле край село Дряновец, на около 15 километра от Разград.

Открити са десетки предмети от римското военно снаряжение – части от шлемове, ризници, върхове на копия, детайли от щитове и колчета от войнишки палатки. Намерено е и съкровище от 540 сребърни монети, което според изследователите вероятно представлява военната каса на римската армия, останала на бойното поле след поражението.

Археологическите находки, съчетани с писмените извори, дават сериозни основания районът край Дряновец да бъде определен като мястото, където се е състояла една от най-известните битки в римската история.

Градът се превръща в мощна крепост

След драматичните събития през III век Абритус не изчезва. В началото на IV век, вероятно по времето на император Константин Велики, около града е изградена внушителна крепост.

Тя заема площ от около 15 хектара и е защитена от крепостна стена с дължина приблизително 1400 метра, четири главни порти и 35 отбранителни кули. Стените достигали около 12 метра височина и превръщали Абритус в една от най-силно укрепените крепости на провинция Втора Мизия.

При разкопките археолозите разкриват широки улици, жилищни квартали, обществени сгради, работилници, църкви и казармени помещения. Градът разполагал с добре организирано водоснабдяване и през V век вече бил седалище на епископ.

Варварските нашествия

През следващите два века Абритус многократно е нападнат. Готите го разрушават през 376–378 година, а през 447 година градът е опустошен от хуните на Атила. Впоследствие укрепленията са възстановени по време на управлението на император Юстиниан I, който предприема мащабна програма за укрепване на Балканите.

Окончателният край настъпва около 586 година, когато аварите разрушават града. След това Абритус постепенно е изоставен.

В края на IX и началото на X век върху част от руините е изградена българска крепост, просъществувала до XI век.

Забележителните находки

Археологическите разкопки в Абритус разкриват едни от най-ценните находки от римската и късноантичната епоха, откривани в България.

Сред тях най-впечатляващо е най-голямото късноримско златно монетно съкровище, откривано в България – 835 златни солида от V век. Археолозите са открили още десетки латински надписи, мраморни и каменни релефи, архитектурни детайли, оброчни плочки, бронзови матрици за тяхното производство, оръжия, монети и предмети от всекидневния живот. Благодарение на тези открития днес Абритус е сред най-добре проучените късноантични градове на Балканите.

Всички тези находки свидетелстват за богатството и значението на града през късната античност.

Абритус днес

Днес Археологическият резерват „Абритус“ е един от най-добре подредените антични комплекси в България. Посетителите могат да разгледат крепостните стени, кулите, улиците, останките от жилищните квартали и модерния интерактивен музей, който представя историята на града чрез оригинални експонати и съвременни мултимедийни технологии.

Абритус не е просто поредният римски град по българските земи. Това е мястото, където съдбата на една велика империя се променя за един ден. Руините му напомнят, че дори най-могъщите държави могат да претърпят поражения, които променят хода на историята.