Забравената софийска улица
В центъра на София има една тиха уличка, по която мнозина минават всеки ден, без да се замислят чие име носи. Улица „Христо Белчев“ звучи познато, но малцина знаят кой всъщност е човекът зад това име. А историята му е по-драматична от всеки роман – история за държавност, приятелство, заговор и една фатална грешка, която се превръща в първото политическо убийство в новата българска история.
Христо Минчев Белчев е министър, финансист и интелектуалец, роден през 1857 г. във Велико Търново. Още като млад показва блестящ ум и усет към словото. Учи в Загреб, където публикува стихове на хърватски език – рядко срещано явление за българин по онова време. По-късно става стипендиант на българското правителство и заминава за Париж, за да изучава икономика. Този европейски опит го превръща в един от най-подготвените млади държавни служители в следосвобожденска България.
Белчев и възходът му в държавното управление
След завръщането си Белчев бързо се утвърждава като компетентен специалист в Министерството на финансите. Работи като главен ревизор, после като главен секретар, а през 1890 г. е назначен от министър-председателя Стефан Стамболов за министър на финансите. Двамата се сближават. Белчев е спокоен, уравновесен и изключително интелигентен, а Стамболов е енергичен, твърд и често безкомпромисен. Различни по характер, но съмишленици по идеи, те стават почти неразделни в държавната работа.

Политическото напрежение в България
България от 90-те години на XIX век е раздирана от политическо напрежение. Стамболов управлява с желязна ръка, води политика срещу руското влияние и е в постоянен конфликт с революционни емигрантски кръгове. Сред най-яростните му противници са представители на македонската емиграция. Димитър Ризов, изгнаник в Белград, започва да крои план за убийство на премиера. Той намира съмишленик в лицето на оръжейния майстор Наум Тюфекчиев. Към тях се присъединяват брат му Никола, бившият офицер Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев с прякор Халю и най-малкият брат Тюфекчиев – Денчо, едва осемнадесетгодишен.
Планът е Стамболов да бъде убит близо до кафе-сладкарница „Панах“, негово любимо място на булевард „Цар Освободител“. Заговорниците успяват да привлекат и човек от охраната му, Спас Антонов, който трябва да се отдръпне в решителния момент.
Белчев и фаталната вечер на 15 март 1891 г.
Вечерта на 15 март 1891 г. Стамболов и Христо Белчев наистина са в „Панах“. Малко след 20 часа двамата излизат и тръгват по улица „Левски“ към градската градина. София е тъмна и слабо осветена. Атентаторите са заели позиции. Халю сграбчва ръката на Стамболов, за да му попречи да извади револвера си. Прозвучават изстрели. Един куршум улучва Никола Тюфекчиев, друг ранява Халю, а Стамболов успява да реагира и да се спаси.
В този хаос Христо Белчев побягва към градината. В тъмнината младият Денчо Тюфекчиев го обърква със Стамболов и стреля. Белчев пада на земята и умира почти веднага.
Така един млад, образован министър става жертва на куршум, който не е бил предназначен за него. Това е първото политическо убийство в България, макар и извършено по погрешка.
Последвалата политическа разправа
След атентата истинските извършители успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Единствено Денчо остава в София, но никой не подозира, че именно той е стрелял. Той е арестуван и подложен на жестоки мъчения, но умира, без да разкрие съучастниците си.
Вместо да бъдат преследвани реалните виновници, случаят е използван за мащабна политическа разправа. Започват масови арести. Задържани са бившият министър-председател Петко Каравелов, общественици, интелектуалци и революционери. Мнозина попадат в затвора без доказателства, само по подозрения и доноси.
Процесът, който разтърсва държавата
През 1892 г. е организиран най-шумният процес на времето си. Той е представен като доказателство за огромен заговор срещу държавата, вдъхновен и платен от Русия. За удобна „руска връзка“ е посочен поетът и общественик Светослав Миларов. Срещу него се използва личният му дневник, превърнат в основно доказателство.
Процесът завършва с тежки присъди. Каравелов е осъден на пет години затвор, Трайко Китанчев на три. Няколко души са обесени в двора на Черната джамия. Истинските организатори на покушението срещу Стамболов остават извън обсега на българското правосъдие.

Белчев като символ на една епоха
Убийството на Христо Белчев остава болезнен знак за крехкостта на българската държава в първите години след Освобождението. Неговата смърт е резултат от политическа омраза, заговори и случайност, но последствията от нея са дълбоки и дълготрайни.
Днес малката улица „Христо Белчев“ напомня за човек, чиято съдба е неразривно свързана с драмата на ранната българска държавност. За един куршум, който променя историята, без да е бил предназначен за него.
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата

- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах

- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море

- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи

- Патриарх Йосиф II: българинът начело на Константинополската патриаршия

- В сянката на двама царе: Кой е чъргубилят Мостич?


Вашият коментар