Забравената софийска улица

В центъра на София има една тиха уличка, по която мнозина минават всеки ден, без да се замислят чие име носи. Улица „Христо Белчев“ звучи познато, но малцина знаят кой всъщност е човекът зад това име. А историята му е по-драматична от всеки роман – история за държавност, приятелство, заговор и една фатална грешка, която се превръща в първото политическо убийство в новата българска история.

Христо Минчев Белчев е министър, финансист и интелектуалец, роден през 1857 г. във Велико Търново. Още като млад показва блестящ ум и усет към словото. Учи в Загреб, където публикува стихове на хърватски език – рядко срещано явление за българин по онова време. По-късно става стипендиант на българското правителство и заминава за Париж, за да изучава икономика. Този европейски опит го превръща в един от най-подготвените млади държавни служители в следосвобожденска България.

Белчев и възходът му в държавното управление

След завръщането си Белчев бързо се утвърждава като компетентен специалист в Министерството на финансите. Работи като главен ревизор, после като главен секретар, а през 1890 г. е назначен от министър-председателя Стефан Стамболов за министър на финансите. Двамата се сближават. Белчев е спокоен, уравновесен и изключително интелигентен, а Стамболов е енергичен, твърд и често безкомпромисен. Различни по характер, но съмишленици по идеи, те стават почти неразделни в държавната работа.

Стефан Стамболов
Стефан Стамболов

Политическото напрежение в България

България от 90-те години на XIX век е раздирана от политическо напрежение. Стамболов управлява с желязна ръка, води политика срещу руското влияние и е в постоянен конфликт с революционни емигрантски кръгове. Сред най-яростните му противници са представители на македонската емиграция. Димитър Ризов, изгнаник в Белград, започва да крои план за убийство на премиера. Той намира съмишленик в лицето на оръжейния майстор Наум Тюфекчиев. Към тях се присъединяват брат му Никола, бившият офицер Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев с прякор Халю и най-малкият брат Тюфекчиев – Денчо, едва осемнадесетгодишен.

Планът е Стамболов да бъде убит близо до кафе-сладкарница „Панах“, негово любимо място на булевард „Цар Освободител“. Заговорниците успяват да привлекат и човек от охраната му, Спас Антонов, който трябва да се отдръпне в решителния момент.

Белчев и фаталната вечер на 15 март 1891 г.

Вечерта на 15 март 1891 г. Стамболов и Христо Белчев наистина са в „Панах“. Малко след 20 часа двамата излизат и тръгват по улица „Левски“ към градската градина. София е тъмна и слабо осветена. Атентаторите са заели позиции. Халю сграбчва ръката на Стамболов, за да му попречи да извади револвера си. Прозвучават изстрели. Един куршум улучва Никола Тюфекчиев, друг ранява Халю, а Стамболов успява да реагира и да се спаси.

В този хаос Христо Белчев побягва към градината. В тъмнината младият Денчо Тюфекчиев го обърква със Стамболов и стреля. Белчев пада на земята и умира почти веднага.

Така един млад, образован министър става жертва на куршум, който не е бил предназначен за него. Това е първото политическо убийство в България, макар и извършено по погрешка.

Последвалата политическа разправа

След атентата истинските извършители успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Единствено Денчо остава в София, но никой не подозира, че именно той е стрелял. Той е арестуван и подложен на жестоки мъчения, но умира, без да разкрие съучастниците си.

Вместо да бъдат преследвани реалните виновници, случаят е използван за мащабна политическа разправа. Започват масови арести. Задържани са бившият министър-председател Петко Каравелов, общественици, интелектуалци и революционери. Мнозина попадат в затвора без доказателства, само по подозрения и доноси.

Процесът, който разтърсва държавата

През 1892 г. е организиран най-шумният процес на времето си. Той е представен като доказателство за огромен заговор срещу държавата, вдъхновен и платен от Русия. За удобна „руска връзка“ е посочен поетът и общественик Светослав Миларов. Срещу него се използва личният му дневник, превърнат в основно доказателство.

Процесът завършва с тежки присъди. Каравелов е осъден на пет години затвор, Трайко Китанчев на три. Няколко души са обесени в двора на Черната джамия. Истинските организатори на покушението срещу Стамболов остават извън обсега на българското правосъдие.

Делото по заговора за убийството на Н.Ц.В. княза и министър-председателя Стамболова и убийството на министъра Белчева
Делото по заговора за убийството на Н.Ц.В. княза и министър-председателя Стамболова и убийството на министъра Белчева

Белчев като символ на една епоха

Убийството на Христо Белчев остава болезнен знак за крехкостта на българската държава в първите години след Освобождението. Неговата смърт е резултат от политическа омраза, заговори и случайност, но последствията от нея са дълбоки и дълготрайни.

Днес малката улица „Христо Белчев“ напомня за човек, чиято съдба е неразривно свързана с драмата на ранната българска държавност. За един куршум, който променя историята, без да е бил предназначен за него.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!