На 6 ноември 1886 г. Русия официално прекратява дипломатическите си отношения с България. Това се случва няколко години след Освобождението и само година след Съединението между Княжество България и Източна Румелия.
Събитието е ключов момент в утвърждаването на самостоятелната българска държавност.
Политическата обстановка
Княз Александър I Батенберг застава начело на България след Освобождението с подкрепата на Русия. В първите години отношенията между двете държави са близки и изглежда, че България ще следва руската политическа линия.
Ситуацията се променя след Съединението (6 септември 1885 г.).
Александър I подкрепя акта и застава начело на държавата без предварително съгласие от Русия.
Успешната Сръбско-българска война само засилва усещането, че България е способна да защитава интересите си самостоятелно.
Това предизвиква рязко охладняване на отношенията с Петербург.
След последвалата политическа криза през август 1886 г. и детронирането на княза, Русия решава да прекрати връзките си с България.
Обществените настроения и Захари Стоянов
В този период в страната се оформя политическа и интелектуална среда, която защитава идеята за независима българска външна политика.
Една от най-ярките фигури в това отношение е Захари Стоянов – участник в националноосвободителните борби и публицист.
Той изразява тревога от възможността освободителната зависимост да се превърне в политическа зависимост.
В едно от най-цитираните му изречения се казва:
„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за пръв път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука…“
Този цитат понякога се тълкува погрешно като отрицание на руската роля в Освободителната война.
Всъщност той изразява притеснение от зависимост, а не отричане на жертвата и заслугата.
Историческият смисъл
Прекъсването на отношенията през 1886 г. показва:
- че изграждането на независима българска държавност е процес, продължил след Освобождението;
- че свободата не се гарантира веднъж завинаги, а трябва да се утвърждава чрез действия;
- че приятелството между държави винаги е свързано с интереси, а не само с чувства и идеали.
Заключение
Случилото се на 6 ноември 1886 г. не е просто дипломатически акт.
Това е заявка, че България иска да определя курса си сама, дори когато това означава трудности и конфликти.
Историята от този период ни напомня:
Политическата свобода е продължение на националната свобода.
И тя се защитава не с чужда воля, а със собствена.
Вашият коментар