Как мракът подготви почвата за България
Когато през 536 година небето над Европа потъмняло, никой не можел да си представи, че тази природна катастрофа ще промени не само климата, но и съдбата на целия континент.
Историкът Прокопий Кесарийски описва, че „слънцето светеше, но без блясък, като по време на затъмнение“.
В продължение на повече от десетилетие последиците от това събитие – наричано днес „климатичната криза от 536 г.“ – се усещали по целия познат свят. Тъмнината продължила около година, но застудяването и лошите реколти измъчвали хората в продължение на десетилетия.
Студът, гладът и болестите разклащали устоите на Източната Римска империя – огромната държава, която тогава владеела Балканите и земите на днешна България.
Император Юстиниан I, прочут със своите строежи и закони, се опитвал да запази реда, но бедствията изтощавали хората и войската.
Гладът по земите на Тракия и Илирия, както и епидемиите, които следвали, намалили населението и отслабили държавата.
Северната граница по Дунава постепенно останала без достатъчна защита.
След 540-те години натискът на славяни и авари се засилвал, а през VII век, особено след бунта от 602 г., империята фактически загубила контрола над границата.
Така се отворил пътят на нови народи, които търсели по-добри земи и сигурност.
Сред тях били славяните, които започнали трайно заселване по поречията на големите реки и в плодородните долини.
Малко по-късно, през втората половина на VII век, се появили и българите – народ с дълга традиция на държавност и военна организация.
След като преминали Дунав при хан Аспарух, те намерили изтощена империя, неспособна да ги спре, и стъпили трайно на Балканите.
През 681 година Византия признала тяхната държава – началото на Първото българско царство.
Парадоксално, мракът и студът на 536 година проправили пътя към изгрева на България.
Без онези години на климатичен хаос, глад и разруха, Източната Римска империя вероятно още дълго щяла да държи северните земи под властта си, а създаването на българската държава през VII век можеше да остане само неосъществена възможност.
От хаоса на бедствията се раждат нови начала.
И макар за хората от VI век това да е било време на отчаяние, за нас – техните наследници – то се оказва началото на една нова епоха: епохата на България.
Ако този разказ ви заинтригува – абонирайте се за страницата „Светът на историята“ във Фейсбук, за да прочетете продължението. Благодарим ви!
Вашият коментар