Свободата не е право за малцина. Тя е право за всеки
Едно от най-възвишените и морално грандиозни постижения на Търновската конституция е безусловното отхвърляне на робството в пределите на България.
Оригиналният текст от 1879 г. гласи:
„61. Никой въ Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества.
Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска территория.“
Няма условия. Няма изключения. Няма „но“.
На българска земя човек не може да бъде собственост. Всеки, който пристъпи границата — независимо от произход, религия, етнос или пол — става свободен.
Свободата на духа и вярата е личен избор, не държавно задължение
Търновската конституция не гарантира само политическа и гражданска свобода. Тя защитава и свободата на съвестта — правото всеки човек да изповядва вярата си без страх и без преследване.
Оригиналният текст от 1879 г. постановява:
„40. Християнете отъ неправославно исповедание и друговерците, бил природни подданници на Българското Княжество, било приети въ подданство, а така също и чужденци, които постоянно или само временно живеятъ въ България, ползуватъ се съ свобода на вероисповеданието си, стига испълнението на техните обреди да не нарушава съществующите закони.“
Народ, който е страдал от насилствена промяна на вярата, заявява, че вярата е лична и свещена територия на човека, недостъпна за държавен натиск.
Всички са равни пред закона
Конституцията не просто провъзгласява принципи — тя ги гарантира.
Оригиналният текст гласи:
„58. Титли за благородство и други отличия, също и ордени не могътъ да съществуватъ въ Българското Княжество.“
С тази една-единствена разпоредба България премахва наследствените привилегии и заявява, че държавата започва от равенството. Няма благородници и поданици. Няма висши и низши. В България всички стоят под един и същи закон.
Този народ не просто получава държава, той я създава
След свободата, след равенството и след правото на вяра идва естественият въпрос:
Кой народ изковава такива принципи само година след Освобождението?
Отговорът е един — народът, който отказа да умре духовно през пет века робство.
Народът, който векове е живял без държавност, без институции и без политически права, изпраща във Велико Търново своите най-далновидни представители. В сградата на стария турски конак, превърната в Учредително събрание, започва изграждането на бъдещето. Там, където някога се е решавала съдбата на поробения българин, сега се коват законите на една свободна държава.
Тук се проявява нещо дълбоко характерно за българина. В продължение на векове, дори най-бедните семейства са отделяли последните си пари, за да изучат децата си. Образованието никога не е било разкош, а дълг към рода и към бъдещето. И когато настъпва историческият момент, този народ не отговаря с тъмни векове на незнание, а с плеяда млади, образовани и просветени хора, възпитани в европейски университети. Те са тези, които пишат Търновската конституция. Нищо в това не е случайно.
Новата България прави нещо, което светът не очаква. Вместо да гледа назад към раните, тя гледа напред към бъдещето. Вместо да отговаря на насилието с мъст, тя отговаря със справедливост и държавност. Това е един от най-големите морални и политически актове в европейската история на XIX век.
Държавност, изпреварила времето си
Конституцията гарантира:
• свобода на словото
• свобода на печата
• свобода на събранията и сдружаването
• неприкосновеност на жилището
• защита на собствеността
• защита от произволен арест
• право на справедлив съд
• разделение на законодателна, изпълнителна и съдебна власт
• парламентарен контрол върху министрите
• съдебна отговорност за министрите
За народ, който до вчера е живял без институционален живот, това е истински интелектуален подвиг.
Търновската конституция показва, че България не просто се връща на картата. Тя се завръща там, където винаги е принадлежала — в европейското пространство на свобода, законност и граждански права. Народ, който пет века е бил лишен от държавност, създава една от най-демократичните конституции на континента. Това е подвиг, който удивлява Европа и остава неповторим в европейската конституционна история.
Свободата се оказва не подарък, а наследствен инстинкт. Когато моментът настъпва, българският народ доказва, че е не просто готов за своята държавност, а достоен за нея.
Търновската конституция е паметник на духа. Не паметник от камък и бронз, а паметник от думи и принципи. Тя доказва, че българите могат да бъдат победени, но не и сломени. Могат да бъдат поробени, но не и лишени от стремеж към свобода.
Когато България се изправи, тя не се върна.
Тя се въздигна.
Вашият коментар