Три живота, една кауза – фамилията Айер, погребана в България
Днес малцина си дават сметка, че един от най-големите български герои не е роден в България. Луи Айер е швейцарски педагог и гимнастик, който пристига у нас през 1894 г. като учител по физическо възпитание. Никой тогава не предполага, че именно този чужденец не просто ще свърже живота си с България, а ще го жертва за нея на бойното поле при Дойран.
От бреговете на Женева до сърцето на българската младеж
Луи Емил Айер е роден на 28 октомври 1865 г. във Веве, на брега на Женевското езеро. Завършва индустриално училище, а после специализира физическо възпитание в Лозана, Женева и Нюшател. Обича спорта още като дете, а гимнастиката става неговата страст.
Когато пристига в България по покана на Георги Живков, заедно с група швейцарски преподаватели, той е разпределен в град Лом. На 17 май 1894 г. започва преподавателска работа в Педагогическото училище. Това е началото на една необикновена връзка между човек и народ.
Любовта към спорта, дисциплината и силата на характера променят поколения български ученици. Айер основава Гимнастическо дружество „Юнак“, е негов пръв главатар и неуморно работи за физическото и моралното възпитание на младежите. С времето името му става символ на чест, родолюбие и спортен дух.
Учител, който възпитава не само тела
Спортът за Луи Айер не е игра, а средство за изграждане на силни личности. Швейцарецът популяризира в България гимнастиката, бадминтона, футбола, бокса, крокета и ролковите кънки. Участва във всички конгреси на Спортния съюз „Юнак“, изнася доклади и работи за спортни организации из цялата страна.
През 1903 г. се премества в Силистра, а шест години по-късно в Русе, където преподава във Висшите педагогически курсове и Мъжката гимназия „Княз Борис“. Силният му характер, дружелюбният нрав и любовта към младите хора го правят любимец на ученици, колеги и приятели.
Луи Айер се установява в България със семейството си. Обиква нашия народ така, сякаш тук е роден. В думите на неговите съвременници има само една константа – той вярваше в България повече, отколкото мнозина българи тогава.
Когато дойде време за война – той застава в първите редици
Когато избухва Балканската война, Айер не се поколебава и секунда. Вместо да напусне страната, той се записва като доброволец. Участва в боевете при Булаир, Шаркьой и Султан тепе. И не само се сражава, а организира самодейни концерти, спортни игри и срещи за морален подем на войниците. Един учител на фронта показва, че духът може да е по-силен от страха.
След Междусъюзническата война продължава да защитава българската кауза. Пише книгата „Про България“ и я издава със собствени средства, изпращайки я на влиятелни личности в Европа.
Войник на България, загинал при Дойран
Когато започва Първата световна война, Айер е вече на 50 години. Никой не би го осъдил, ако реши да остане учител. Той обаче облича войнишката униформа отново – този път като командир на полурота от 33-ти пехотен Свищовски полк.
22 септември 1916 г., позициите при Дойран.
Айер е на първа линия. Борбата е ожесточена. Заболява, но отказва да напусне поста си. Умира като български офицер в болницата в Чаулунджа, след като до последния миг настоява да остане с войниците си.
Семейст Айер, което превръща избора в съдба
Айер възпитава и своите деца като българи. Дъщеря му Луиза служи като медицинска сестра и помага на ранени войници. Синът му, роден в България, също е погребан тук. Така трима от семейството намират вечен дом в българска земя.
Единствено Марсел Айер се връща в Швейцария със своята майка. Пред дома им се развява българско знаме, като символ на любов и вечна памет към страната, която баща му избира.
Вашият коментар