През лятото на 294 година по брега на Дунав се движи необичайна процесия. Пред нея язди човекът, който управлява най-могъщата държава на своето време – император Диоклециан. След години на войни и кризи той е поел нелеката задача да възстанови реда в Римската империя. Но този път не е тръгнал към столицата, нито към някой от големите градове. Посоката му е северната граница – там, където Дунав разделя Римския свят от земите на племената отвъд реката. Една от спирките по неговия път е Трансмариска – днешният Тутракан.
По онова време това вече е утвърден военен пункт, но укрепленията му не могат да отговорят на новите предизвикателства. През III век готските нашествия многократно достигат Дунав, а римската отбранителна система започва да показва слабостите си. Диоклециан добре разбира, че ако границата не бъде укрепена, опасността ще достигне далеч навътре в империята.
След огледа той взема решение, което ще промени съдбата на Трансмариска за векове напред.
Нарежда изграждането на нов, масивен кастел – една от най-големите и най-добре укрепени крепости по Дунавския лимес.
Пет години по-късно, през 299 година, императорът отново пристига тук. Строителството вече е завършило. По случай посещението му е поставен официален надпис, в който Трансмариска е наречена praesidium – крепост с особено военно значение. Малко градове по римската граница могат да се похвалят, че са били посещавани два пъти лично от един и същи император.
Но историята на това място започва много преди появата на римските легиони.
Преди римляните
Дунав винаги е привличал хората.
Реката давала вода, риба, плодородни земи и естествен път за придвижване. Не е случайно, че районът около днешен Тутракан е населяван още през неолита и енеолита – между VI и III хилядолетие пр. Хр. Археолозите откриват кремъчни стъргалки, остриета и върхове на стрели – свидетелства за първите хора, които избрали именно това място за свой дом.
През следващите хилядолетия тук живеят тракийски племена. За тях Дунав не е граница, а път. По него се осъществява търговия, обменят се стоки и идеи, а високият бряг предлага естествена защита. Именно стратегическото положение превръща района в ценна територия още преди идването на римляните.
Дунав става граница на империята
През 46 година сл. Хр. Тракия окончателно става част от Римската империя. Малко по на север римляните вече владеят Мизия, а Дунав постепенно се превръща в една от най-дългите и най-важните граници на държавата.
Тази граница не можела да се пази само с отделни гарнизони. Затова Рим изгражда цяла отбранителна система, известна днес като Дунавски лимес. По брега една след друга изникват крепости, наблюдателни кули, военни лагери и пристанища, свързани помежду си с добре изградени пътища. При опасност известието можело да достигне до съседната крепост за кратко време, а подкрепленията да се придвижат по суша или по реката.
Сред тези укрепления постепенно се откроява и Трансмариска.
Раждането на един военен град
Около 40–50 година сл. Хр. на това място възниква римско военно селище. Първоначално то има задачата да контролира движението по Дунав и да наблюдава северния бряг. С течение на времето лагерът се разраства, а около него започват да се заселват търговци, ковачи, дърводелци, грънчари и семействата на войниците.
Така, както се случва почти навсякъде в Римската империя, около военния лагер постепенно се оформя истински град.
Археологическите находки показват, че през различни периоди тук са пребивавали Първа тракийско-сирийска кохорта, както и подразделения на XI Клавдиев и I Италийски легион. Това не означава, че всички тези части са били разположени едновременно в Трансмариска, но присъствието им показва колко важно място заема крепостта в отбраната на Дунавската граница.
Животът тук никога не спирал.
По пристанището акостирали лодки със зърно, дървен материал и военни доставки. По главната улица непрекъснато преминавали куриери, държавни служители и нови подразделения. В работилниците се поправяли оръжия и колесници, а на пазара можели да се купят стоки, пристигнали от различни краища на империята.
Макар основната му функция да била военна, Трансмариска постепенно се превръща в оживен град, чието ежедневие било тясно свързано с римската армия.
Защо Диоклециан избира именно Трансмариска
Когато Диоклециан достига до Трансмариска през 294 година, той вече има ясна представа как трябва да изглежда новата отбранителна система.
Вместо по-малки укрепления, които лесно могат да бъдат превзети, императорът започва да изгражда големи крепости, способни да издържат продължителна обсада и да приемат значителни военни гарнизони.
Трансмариска е сред местата, които получават най-голямо внимание.
Новият кастел обхващал площ от около 65 декара. Масивните каменни стени били подсилени с бойни кули, а вътре били изградени казарми, складове, административни помещения и всичко необходимо за дългосрочно пребиваване на голям гарнизон.
Оттук се координирала отбраната на значителна част от Дунавския лимес. В крепостта резидирал префектът на долната част на XI Клавдиев легион, който командвал пет кохорти. Под негов контрол попадал участъкът от реката между днешните Ряхово и Долно Ряхово – десетки километри от една от най-уязвимите граници на Римската империя.
Затова Трансмариска никога не била просто поредната крепост. Тя била команден център, от който зависела сигурността на голяма част от северната граница.
Един ден зад крепостните стени
Когато портите на Трансмариска се отваряли призори, животът в крепостта вече бил започнал. Часовите слизали от кулите след нощното дежурство, сменяни от нови патрули, а по улиците се чувал тропотът на войници, които се отправяли към сутрешния строй.
Военната служба далеч не се изчерпвала с битките. Повечето дни преминавали в обучение, охрана и тежък физически труд. Легионерите упражнявали бойни техники, ремонтирали укрепленията, изграждали нови съоръжения и поддържали пътищата между крепостите по лимеса. Всеки войник носел със себе си инструменти за копаене, брадва и лопата, защото римската армия строяла не по-малко, отколкото воювала.
Зад стените на Трансмариска живеели не само войници. Имало ковачи, които поправяли мечове и върхове на копия, дърводелци, които изработвали колесници и укрепвали портите, грънчари, кожари и писари. Лекари лекували болните и ранените, а ветеринари се грижели за конете и товарните животни.
С течение на времето около военния лагер се оформило истинско селище. Там се заселвали търговци, занаятчии и семействата на част от военните. По пазарите можели да се намерят местни земеделски продукти, риба от Дунав, вино, зехтин и стоки, пристигнали от различни краища на империята. Така Трансмариска постепенно престанала да бъде само гарнизон и се превърнала в оживен град.
Датировка:
II – III век
Местонахождение:
ИМ-Тутракан
Крепост, създадена да устои
След реформите на Диоклециан новият кастел бил изграден така, че да издържи продължителна обсада.
Крепостта заемала площ от около 65 декара. Масивните ѝ каменни стени били подсилени с бойни кули, които осигурявали добра видимост към реката и околните подстъпи. Сред тях била и кула №1, запазена и реставрирана в наши дни. Тя притежавала потерна – малък страничен проход, използван за незабелязано придвижване извън крепостта по време на опасност или за връзка с външните постове.
Археологическите разкопки разкриват и части от южната крепостна стена, както и две впечатляващи бойни кули – едната подковообразна, а другата ветрилообразна. Подобни архитектурни решения не били случайни. Те позволявали по-добра защита на стените и по-широк обстрел срещу нападателите.
Вътре в крепостта се намирали казарми, складове за провизии и оръжие, административни помещения и жилища за командния състав. Всичко било организирано така, че гарнизонът да може да функционира самостоятелно дори при продължителна блокада.
От военен център до епископско седалище
С времето ролята на Трансмариска започнала да се променя.
След приемането на християнството като официална религия на Римската империя през IV век градът постепенно се превърнал не само във военен, но и в духовен център. През V и VI век Трансмариска вече била седалище на епископ, което свидетелства за значението ѝ в административната структура на ранновизантийската държава.
Това не означавало, че военната ѝ роля намалява. Напротив – крепостта продължавала да бъде една от най-важните опорни точки по Долния Дунав. Докато в църквите се извършвали богослужения, по стените денонощно дежурели войници, готови да отблъснат всяко нападение.
Надгробна стела
Местонахождение:
ИМ-Тутракан
Последните години на Трансмариска
През V и VI век Балканите били подложени на непрекъснати нападения. Готи, хуни и други племена многократно преминавали Дунав, а много градове по границата били разрушавани.
Трансмариска също преживяла тежки времена. Крепостта неведнъж била атакувана, но благодарение на мощните си укрепления и стратегическото си значение многократно била възстановявана. За византийските императори тя оставала твърде ценна, за да бъде изоставена.
Едва в началото на VII век, по време на славяно-аварските нашествия, животът в античния град постепенно замира. След повече от шест века история Трансмариска изчезва като действащ военен и административен център.
Но мястото не губи своето значение.
Векове по-късно тук възникват нови укрепления, а стратегическото положение на високия дунавски бряг отново определя съдбата на района. Историята сякаш се повтаря – различни държави използват едно и също място за защита на северната граница.
Трансмариска днес
Голяма част от античния град все още се намира под съвременния Тутракан и продължава да крие своите тайни.
Археологическите проучвания, започнали преди десетилетия, разкриват постепенно крепостните стени, бойните кули и други части от древния кастел. Особено впечатляваща е реставрираната кула №1, превърнала се в един от символите на антична Трансмариска. Южната крепостна стена и разкритите кули също дават ясна представа за мащаба на укрепителната система, изградена по времето на Диоклециан.
През 1968 година античният кастел „Трансмариска“ е обявен за паметник на културата с национално значение. Археологическите разкопки продължават и днес, а всяка нова находка допълва историята на града.
Наследството на една гранична крепост
Историята на Трансмариска е история за повече от шест века постоянна служба по една от най-важните граници на древния свят. През портите ѝ са преминавали легионери, императори, търговци, духовници и пътешественици. Стените ѝ са устоявали на многобройни нападения, а значението ѝ било толкова голямо, че самият Диоклециан посещава крепостта два пъти, за да проследи укрепяването на Дунавския лимес.
Днес от някогашната мощна крепост са останали само части от стените и кулите, но те продължават да разказват историята на място, което векове наред е било сред най-важните пазители на северната граница на Римската империя. И макар повечето посетители да познават Тутракан най-вече като красив дунавски град, под неговите улици все още лежат останките на Трансмариска – една крепост, която някога е пазела не само Дунав, а и сигурността на една империя.
Вашият коментар