През 1924 г. при селскостопанска работа в местността Даалъка, на около километър северозападно от село Сарая, Пазарджишко, случайно е открито гърне със сребърни и бронзови римски монети, наречено съкровището от Сарая. Находката обаче е разграбена още при откриването и само част от нея достига до Археологическия музей в София. Затова днес не знаем колко монети първоначално е съдържало гърнето, нито каква част от съкровището е изгубена. Не са известни размерите на съда и доколко е бил запълнен, поради което дори приблизителният размер на първоначалната находка не може да бъде възстановен.
До музея достигат едва 33 монети: 3 денария, 29 антониниана и една бронзова провинциална монета от Никея. Макар да представляват само неизвестна част от намереното през 1924 г., те обхващат повече от четири десетилетия римска история и отвеждат към две съвсем различни събития: пищното честване на хилядолетието на Рим през 248 г. и разрушителните готски нашествия, които само няколко години по-късно разтърсват римска Тракия.
Най-ранната запазена монета е денарий на Септимий Север от 209 г. Следват монети на Юлия Домна и Каракала, но основната част от съкровището е значително по-късна. От 29-те антониниана цели 27 принадлежат на Гордиан III и Филип Араб. Почти всички запазени сребърни монети са отсечени в Рим. Единственото изключение е антониниан на Гордиан III, произведен в Антиохия между 242 и 244 г.
Само една от достигналите до музея монети е бронзова. Тя е отсечена в Никея при Север Александър. Първоначално е била определена като монета на Максимин I, но по-късното изследване коригира тази атрибуция. Именно присъствието на този единствен бронзов екземпляр превръща запазената част от Съкровището от Сарая в смесена находка. Такива съкровища са сравнително редки: сред известните находки от II и III век от Мизия и Тракия около 65% са съставени от сребърни монети, приблизително 25% от бронзови и едва около 10% са смесени. Сред находките от Тракия, завършващи с монети на Траян Деций, Сарая е единствената известна смесена находка.
Хипопотам от хилядолетието на Рим
Сред оцелелите монети има един особено необичаен екземпляр. Това е сребърен антониниан на Отацилия Севера, съпругата на император Филип Араб, отсечен в Рим през 248 г. На лицевата страна е нейният портрет, а върху обратната е изобразен хипопотам, вървящ надясно, придружен от надписа SAECVLARES AVGG.
Хипопотамът не е декоративна приумица на монетаря. През 248 г., при управлението на Филип Араб, Рим отбелязва традиционно изчислената 1000-годишнина от основаването на града. По римското летоброене това е хилядната година ab urbe condita, от основаването на Града. Честванията са свързани със зрелища и игри, а събитието намира отражение и върху монетите. За юбилея са отсечени емисии с надпис SAECVLARES AVGG, върху които се появяват различни животни. Сред тях са лъв, вълчица, газела, антилопа, елен и именно хипопотам. Съвременни музейни и нумизматични каталози определят тези изображения като част от монетната серия, свързана с игрите за хилядолетието на Рим.
В Съкровището от Сарая е попаднала и друга монета от същата серия. Тя е на Филип II, сина и съвладетел на Филип Араб, а върху обратната ѝ страна е представена коза. Така две малки сребърни монети, намерени почти седемнадесет века по-късно край Пазарджик, носят пряк отзвук от едно от най-големите юбилейни чествания на древния Рим.
Контрастът с последните монети в същото гърне е особено силен. През 248 г. имперската власт представя Рим като вечния град, празнуващ своето хилядолетие. Само няколко години по-късно балканските ѝ провинции са изправени пред тежка военна криза.
От празненствата в Рим до кризата в Тракия
Най-късните запазени монети от Сарая принадлежат на Траян Деций, управлявал между 249 и 251 г. Върху едната е представена персонификацията на Дакия с военно знаме, а върху другата двете Панонии, също с военно знаме. Именно те определят най-ранния възможен момент, след който съкровището е могло да бъде укрито.
Средата на III век е един от най-тежките периоди за балканските провинции на Римската империя. При Траян Деций готските нападения достигат дълбоко в римските владения. Особено тежко е засегната Тракия, а Филипопол е превзет.
Това е пряко свързано с мястото, където векове по-късно е открито Съкровището от Сарая. Землището на днешното село се е намирало в градската територия на античния Филипопол. Затова съчетанието между местоположението на находката и датата на най-късните монети позволява укриването ѝ да бъде свързано с готското нашествие от средата на III век.
Не можем да знаем кой е притежавал монетите или при какви точно обстоятелства са били поставени в гърнето. Но хронологията е забележителна. Сред парите има монета, създадена за тържествата по случай хилядолетието на Рим през 248 г., а само няколко години по-късно следата на съкровището прекъсва във времето на една от най-тежките кризи, преживени от римска Тракия.
Второ съкровище от същото място
Историята не приключва с находката от 1924 г. Повече от половин век по-късно, през 1978 г., в същата местност е открито още едно монетно съкровище. От него 17 монети постъпват в музея в Пловдив. Най-късните запазени екземпляри са от времето на Филип Араб, но сходството между двете находки е достатъчно, за да бъде допуснато, че те вероятно са били укрити приблизително по едно и също време и поради сходни причини.
Това вече поставя находката от 1924 г. в по-широка картина. От територията на България са известни около 120 колективни находки, завършващи с монети на Траян Деций, като около 30 от тях произхождат от провинция Тракия. Подобни съкровища са известни и от Сбор, Крислово, Хисаря и самия Филипопол. Те са материалните следи на период, в който несигурността кара хората да превръщат натрупаните пари в скрити под земята запаси.
От Съкровището от Сарая до нас достигат само 33 монети. Останалите са разпръснати непосредствено след откриването през 1924 г. и вероятно никога няма да разберем колко голяма е била първоначалната находка. Но запазените екземпляри са достатъчни, за да свържат едно малко село край Пазарджик с две събития от историята на Римската империя. Едната монета носи хипопотама от юбилейните емисии на хилядолетния Рим, а последните монети отвеждат към годините, когато готските нашествия достигат Филипопол и разтърсват Тракия.
Само за няколко години монетите от Сарая преминават от образите на имперския празник към времето на военната катастрофа. И точно това, според мен, вече е историята на статията, а не просто описанието на 33 монети.
Настоящата статия е подготвена въз основа на изследването на Мирослава Доткова „Съкровище от римски монети от с. Сарая, Пазарджишко“, публикувано в „Нумизматика, сфрагистика и епиграфика“, т. 18, 2022 г., с. 11–22. За снимките: хипопотамът е №27, а козата е №30 на последното табло от научната публикация.
Вашият коментар