Статуята на свободата, или „Свободата, носеща светлина на света“, е не просто монумент, а вечен символ на надежда и свобода. Нейната история е пълна с любопитни факти и драматични обрати.
Човекът зад идеята
Автор на статуята е френският скулптор Фредерик Огюст Бартолди, който избира за лице образа на собствената си майка. В римската богиня Либертас той въплъщава универсалния идеал за свобода и човешко достойнство.
Островът на Свободата
Монументът е издигнат на малък остров край Манхатън. Днес го наричаме Либърти Айлънд, но до 1956 г. е носел името Бедлоу Айлънд. Макар да принадлежи териториално на щата Ню Джърси, юрисдикцията е поверена на Ню Йорк.
Дългият път през океана
През 1878 г. главата на статуята е изложена на Световното изложение в Париж. След това цялата конструкция е разглобена на 350 части, опаковани в 214 сандъка, и пренесена през Атлантика на борда на кораба „Исере“. Сглобяването в Ню Йорк трае четири месеца, а на 28 октомври 1886 г. президентът Гроувър Кливланд я открива тържествено.
Цветът, който се променя
Когато е издигната, статуята е имала естествения меден цвят на материала си – кафеникав, като монета. В следващите двадесетина години обаче медта се окислява и придобива характерната зелена патина, която днес я пази от корозия и я прави толкова разпознаваема.
Символика и детайли
Статуята е висока 46 метра. Носът ѝ е 1,37 м, а короната има седем лъча – за седемте континента. В дясната ръка тя държи факел, в лявата – Декларацията за независимост, а при краката ѝ са разкъсани вериги – знак за край на робството. Десният ѝ крак е леко повдигнат – тя не стои неподвижно, а върви напред.
Факелът
Идеята е била факелът да служи като морски фар, но светлината му никога не е била достатъчно силна. Днес той има чисто символична роля, а достъпът до него е забранен още след саботажа през Първата световна война, който поврежда част от дясната ръка.
Бурите и времето
Lady Liberty издържа на всичко – при силен вятър се накланя до 8 см, а факелът – до 12. Дори ураганът „Санди“ през 2012 г. нанася само леки щети, които бързо са възстановени.
Музеят и копията
Във фундамента се помещава музей, а посетителите могат да се изкачат само до короната след предварителна резервация. По света съществуват нейни умалени копия – едно от най-известните е в родния град на Бартолди, Колмар в Елзас.
Подарък от Франция
Статуята е дар от Франция по повод 100-годишнината от независимостта на САЩ. Американците изграждат постамента със средства от дарения, което води до значително забавяне на проекта. Въпреки трудностите, монументът се превръща в икона на приятелството между двата народа и на световния идеал за свобода.
Всяка година милиони хора от всички краища на света се стичат към Либърти Айлънд, за да застанат пред дамата със светлината – не просто статуя, а колосален символ на надежда, свобода и вяра в по-добро бъдеще.
Вашият коментар