Знаете ли каква е връзката между катедралния храм „Св. Александър Невски“, последния византийски император Константин XI Палеолог и руската бомбардировка на Варна на 14 октомври 1915 г.?
На 14 октомври 1915 г., в деня на света Петка, Варна преживява едно от най-тежките изпитания в историята си. В ранните часове над морската столица се появяват руски хидроплани, а малко по-късно край брега застава мощна ескадра на Черноморския флот на Руската империя. Започва ожесточен артилерийски обстрел, който продължава над два часа и причинява човешки жертви, паника и огромни материални щети.
Моментът е подбран прецизно. Българската армия по това време води успешна офанзива срещу Сърбия и освобождава земи в Моравско и Македония. Затова нападението срещу Варна е възприето като удар, целящ да попречи на българските военни успехи и да накаже страната за нейния курс към национално обединение.
България във войната — и дипломатическият детайл, който често се премълчава
На 1 октомври 1915 г. България влиза в Първата световна война на страната на Централните сили. Така тя се изправя срещу Антантата — включително Русия, Англия и Франция. Опасността за Черноморското крайбрежие е ясна и Варна е укрепена с минирани подстъпи и брегови батареи.
По-малко известният факт е дипломатическият натиск за бомбардировката. Историческите източници сочат, че френският посланик в Петербург — Жорж Морис Палеолог, е един от най-настоятелните гласове Русия „незабавно“ да удари Варна и Бургас.
Този детайл прави събитието още по-иронично: Палеолог е потомък на последния византийски император Константин XI Палеолог. Така, векове след падането на Константинопол, наследник на императора настоява за атака срещу православен български град.
Началото: удари от въздуха
В 6:20 ч. варненци чуват необичаен шум. Руски хидроплан прелита над града и хвърля две бомби. Веднага след него се появява втори самолет, който също атакува. Щетите са ограничени, но задачата е изпълнена — самолетите маркират целите и подготвят насочването на артилерията.
Артилерията влиза в действие
Около обяд в морето се разгръща руска флотилия от 17 кораба — броненосци, крайцери, миноносеци и спомагателни съдове. Обстрелът започва с пълна сила:
- първо прагът на пристанището, Галата и Евксиноград,
- след това централната част на града и гъсто населените квартали.
Бомбите сеят разрушения, а хиляди жители се укриват в мазета и покрайнините на града, докато по улиците отекват взривове.
Неочакваният обрат — подводниците
Докато Варна е под огън, германските подводници UB-7 и UB-8 получават радиосъобщение за нападението и веднага се насочват към района. При торпедна атака — вероятно срещу броненосеца „Пантелеймон“ — руската ескадра спира огъня и внезапно се изтегля към свои териториални води.
По-късно същата вечер двете подводници влизат в пристанището на Варна и са посрещнати с аплодисменти и възгласи от гражданите.
Жертвите и пораженията
Равносметката е тежка:
- 9 загинали — сред тях 12-годишно момче,
- 30 ранени — цивилни и военнослужещи,
- много пострадали остават осакатени.
Разрушенията са значителни:
- повреден вълнолом,
- пострадали обществени и административни сгради,
- над 50 разрушени къщи, магазини и кантори, основно в Гръцката махала.
Щетите надхвърлят 2 милиона лева, многократно повече от годишния бюджет на Варна.
Следвоенният отзвук — символичният жест в София
Общественото възмущение е огромно. Само пет дни след бомбардировката — на 19 октомври 1915 г., по настояване на цар Фердинанд, е взето решение:
➡ храм-паметникът „Св. Александър Невски“ да бъде преименуван на „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“
Така България изпраща ясно послание: държавата следва своя път и не приема ударите от онзи, който е бил смятан за „вечен приятел“
Събитието от 14 октомври 1915 г. свързва три на пръв поглед далечни исторически линии:
- руската атака срещу Варна,
- наследника на последния византийски император – Палеолог,
- и промяната на името на най-големия православен храм в България.
Тази връзка остава свидетелство, че историята не познава вечни съюзници — тя познава само интереси, решения и последици.
Вашият коментар