Първото правителство на Георги Димитров е Кабинетът, който премахва демократичната опозиция и започва насилственото „македонизиране“ в Пиринския край.
На 23 ноември 1946 г. VI Велико народно събрание избира първото правителство на Георги Димитров – 65-то правителство в историята на България и първото в периода на Народна република България. То управлява страната до 11 декември 1947 г., когато се преобразува във второто негово правителство.
Макар да действа само малко повече от година, този кабинет поставя началото на дълбока политическа трансформация, която променя държавата за десетилетия напред. Историците го определят като правителството, което изгражда механизма за ликвидация на многопартийната система и началото на еднопартийния режим.
Външна политика: излизане от международната изолация
След края на Втората световна война България се намира в дипломатическа изолация. Основната задача на новия кабинет е да постигне международно признание на следвоенния статут на страната.
На 10 февруари 1947 г. България подписва Парижкия мирен договор, като запазва териториите си към 1 януари 1944 г., задължава се да изплати на Гърция 45 милиона долара репарации (в стоки за 8 години) и ограничава армията до 65 000 души
Успоредно с това правителството укрепва отношенията със СССР и търси сближаване с Югославия на Тито. Това сближаване обаче става за сметка на националните интереси – в Пиринския край е въведена политика за насилствено налагане на „македонска идентичност“, изпращат се учители от Белград и се извършват репресии над българите, които се противопоставят.
Едва след разрива между Сталин и Тито през 1948 г. тази политика е преустановена и Пиринският край остава в границите на България.
Вътрешна политика: постепенен демонтаж на многопартийността
По конституция България все още е многопартийна държава, но на практика правителството работи целенасочено за концентриране на властта в ръцете на Българската комунистическа партия.
Сред основните мерки са създаване на младежкото бригадирско движение, ускорено коопериране на земята и засилване на политическия контрол върху образованието и културата.
По икономически показатели реформите дават смесени резултати – добивите от частните стопани остават по-високи от тези на кооперациите, а напускането на ТКЗС се превръща в масов проблем. Но най-драматична е политическата промяна.
1947 г. годината, в която опозицията пада
Опозицията към комунистическия курс е съсредоточена около БЗНС „Никола Петков“, която се превръща в основния защитник на плурализма и парламентарната демокрация.
На 26 август 1947 г. VI Велико народно събрание приема Закон за разтуряне на БЗНС „Никола Петков“, с което: партията е забранена, депутатските имунитети са премахнати, лидерите са арестувани и осъдени, а имуществото им е национализирано.
Това събитие исторически се приема като окончателния край на парламентарната опозиция в България.
Периодът е съпроводен и с репресии срещу въоръжените групи на горяните, които се опитват да окажат съпротива срещу комунистическия режим.
🔚 Разпускане на кабинета и нов етап
След разгрома на опозицията комунистическата партия получава възможност да премине към най-важните икономически мерки и това за тях са национализация на предприятия, банки и минни комплекси и масово коопериране на земята.
На 6 декември 1947 г. влиза в сила Конституцията на Народна република България, която юридически закрепва еднопартийната власт и отваря пътя към второто правителство на Георги Димитров.
Вашият коментар