Княз Александър I Батенберг остава в историята като първият монарх на Третата българска държава и владетелят, който в най-тежкия момент застава на страната на българския народ. Животът му в България продължава само седем години, но този кратък период е изпълнен със събития, определили хода на нашата национална история.
Военно начало и връзка с България
Преди да поеме българския трон, Александър участва като млад офицер-доброволец в Руско-турската освободителна война (1877–1878) в отряда на генерал Гурко. Тази битка за свободата на България се превръща в основа на неговата лична връзка с бъдещата му държава.
След войната, на 26 юни 1879 г., той полага клетва във Велико Търново и става първият княз на България.
Съединението – смел избор срещу волята на Великите сили
На 6 септември 1885 г. България обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Това е смел акт, който Европа не очаква и много от Великите сили не желаят.
Особено Русия се противопоставя.
Съединението е извършено без нейно разрешение, което подкопава влиянието ѝ на Балканите.
В отговор:
Русия отзовава всички свои офицери от българската армия.
България остава без висше командване броени дни преди войната със Сърбия.
Вместо да отстъпи, княз Александър поема лична отговорност.
Сливнишката битка – князът редом с войниците
От 5 до 7 ноември 1885 г. при Сливница българската армия побеждава по-многобройната сръбска армия.
Князът лично е на бойното поле, ръководи действията и споделя риска с войниците.
Тази победа утвърждава Съединението като окончателен исторически факт. Променя отношението на Европа към България и дава на страната международно самочувствие.
Русия продължава да се намесва в държавния живот на България и след войната Русия засилва натиска върху страната.
През август 1886 г. група русофилски настроени офицери извършват преврат и принуждават княза да подпише акт на абдикация.
Скоро обаче българските офицери и политически дейци, начело със Стефан Стамболов и Сава Муткуров, организират контрапреврат и възстановяват законната власт.
За да си върне влияние върху България, Русия изпраща генерал Каулбарс с мисия да:
натиска политическите решения на държавата,
отменя избори,
освобождава превратаджии,
влияе върху правителството.
България отказва.
И през ноември 1886 г. двете страни скъсват дипломатическите отношения.
Абдикацията
Осъзнавайки, че престолът му може да стане повод за граждански раздор, Александър I приема най-трудното решение:
На 7 септември 1886 г. той абдикира, поставяйки стабилността на България над личната власт.
Последният владетел на бойното поле
Александър I остава в историята като:
Владетелят на Съединението
Защитникът на българската независимост
Последният български монарх, участвал лично в бойни действия
Той умира през 1893 г., а по негово желание тленните му останки са върнати в България и погребани в София.
Историческата оценка
Александър I Батенберг не е българин по произход, но става българин по избор.
България остава в сърцето му до края.
А България никога не би била същата без него.
Вашият коментар