Когато днес влизаме в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, обикновено си мислим за нея като за държавна институция, създадена след Освобождението. Малцина знаят, че нейната основа всъщност е поставена десетилетия по-рано от един българин, който не живее в България, но посвещава живота си на нейната просвета.
Този човек е Иван Денкоглу.
Малко известен факт е, че първата голяма училищна библиотека в София, създадена и финансирана изцяло от Денкоглу, се превръща в ядрото, от което по-късно израства Народната библиотека. Днес това почти не се споменава, а заслугата му е огромна. Зад името на една скромна софийска улица стои личност с мащаб и влияние, които малцина си представят.
Детство в бедност и съдба на изгнаник
Иван Денкоглу е роден през 1781 г. в малкото софийско село Балша. Семейството е бедно. Когато баща му умира, майка му остава без средства да го отглежда. Затова изпраща малкия Иван в Търново при далечна роднина.
Дава му едва 14 сребърни монети, всичко, което има.
Това момче обаче носи в себе си огромна сила. То напуска дома си, но никога не губи връзката с него.
Нежин – мястото, където започва възходът
Съдбата отвежда Иван в Нежин, оживен търговски град в днешна Украйна. Там той работи здраво. Учи нови езици. Започва да търгува с кожи.
Постепенно се издига. Става член на Нежинското гръцко братство, което е знак за признание и доверие. Натрупва капитал.
Но вместо да забрави откъде е тръгнал, той започва да мисли още повече за България. В чужбина в него се ражда не само търговец, но и родолюбец.
Москва – успех, богатство и решението да служи на България
В края на 1820-те Денкоглу се установява в Москва. Там развива търговията си със сибирски кожи, една от най-скъпите стоки в Русия.
Става богат човек. Но неговата цел никога не е личният разкош.
Той започва да се среща с най-известните славянофили и български възрожденци. Запознава се с Априлов, Раковски, Геров, Погодин, Венелин.
Вижда в образованието силата, която може да повдигне България.
И започва да дарява.
Дарителят, който инвестира в българското знание
Иван Денкоглу финансира печатането на книги. Изпраща учебници в България. Помага на ученици и учители. Създава стипендии в Московския университет и в Ришельовския лицей в Одеса.
Една от тези стипендии е „на вечни времена“, но с условието българските студенти да се върнат у дома. Той добре разбира, че България има нужда не просто от пари, а от просветени хора.
Библиотеката, която променя всичко
Най-голямото дело на Иван Денкоглу у нас е създаването на голямата училищна библиотека в София. Той финансира закупуването на книги, учебници и пособия в мащаб, невиждан дотогава.
Тази библиотека става истински център на знанието в тогавашния град.
И тук идва малко известната, но напълно вярна историческа истина:
Именно тази библиотека става основата на по-късната Народна библиотека в София.
Книгите, дарени от Денкоглу, стават първият организиран фонд на бъдещата национална институция. Те поставят началото на мястото, което днес пази паметта на цяла България.
Това е принос, който рядко се споменава в учебници и статии. А е едно от най-значимите дарителски дела в нашата история.
Последно завръщане и последно доказателство за любов към България
През 1857 г. Денкоглу се връща за кратко в родината. Вече е възрастен човек. Прекарва две седмици в София, но желанието да види България отново е огромно. След завръщането си в Русия той не спира да се интересува от всичко, което се случва у нас.
В завещанието си отново мисли за родината. Оставя средства за училището, за църквите, за бедните. Дори за освобождаването на хора, затворени за дългове.
Умира през 1861 г. в Москва. Но оставя след себе си духовно наследство, което живее и днес.
Благодетел, който заслужава да бъде помнен
Георги Раковски го нарича „благодетел роду нашему“. И думите му са верни.
Иван Денкоглу е човек, който превръща личната си съдба от бедно момче с 14 монети в джоба до човек с огромен принос за България.
Той не носи оръжие, но води битка. Битка за просвета.
И я печели.
Днес, когато влизаме в Народната библиотека, е честно да помним, че в основата ѝ стои един мълчалив, щедър и почти забравен българин.
Вашият коментар