Да – същият Каблешков, авторът на Кървавото писмо и един от най-смелите лидери на Априлското въстание
Обичайно, когато чуем името „Граф Монте Кристо“, си спомняме за Едмон Дантес – човекът, който преминава през предателство, затвор, болка, но намира сили да се върне… не заради сляпо отмъщение, а заради стремеж към справедливост и свобода.
Но малцина знаят, че първият българин, който превежда този роман на нашия език, не е професионален писател, а… революционерът Тодор Каблешков.
Да – преводът на Дюма не е случаен избор. Животът на Едмон Дантес и съдбата на младия бунтовник от Копривщица имат удивителни прилики.
Когато революцията и литературата се срещат
Млад, възторжен, блестящо образован – Каблешков е изпратен да учи във Френския султански лицей в Цариград, едно от най-престижните училища тогава. Там усъвършенства френския, изучаван още от Пловдив, и попива духа на революционните идеи, които вече разтърсват Европа.
Именно тогава светът на Александър Дюма среща света на Тодор Каблешков.
По онова време той започва превод на „Граф Монте Кристо“. Само няколко страници са достигнали до нас, но те разкриват нещо изключително важно: запазено е началото на втората част – което доказва, че той вече е превел цялата първа част. Колко от романа е успял да преведе след това, не знаем. Бурният ход на съдбата скоро го отвежда към друга мисия – революционната.
Паралелът, който историята сякаш нарочно подчертава
Граф Монте Кристо – мъж, хвърлен в тъмница, измамен от властта, който мечтае за справедливост.
Тодор Каблешков – млад българин, отдаден на идеалите за свобода, също хвърлен в затвор, също предаден, който също не се примирява.
Съдбите на двамата се преплитат не само в литературен план.
Докато превежда романа, Каблешков се запознава с Мария Българова, младата учителка от Сопот, смятана за негова годеница. Тя често се сравнява с Мерседес, любимата на Едмон Дантес – жената, останала завинаги в сърцето му.
Дори детайлите са романтични: на Мария Каблешков подарява снимката си в униформата на Френския лицей – същата, на която е запечатана младост, вяра и бъдеще.
Последните акорди на един живот, изгорял в стремеж към свобода
След Априлското въстание Каблешков е заловен. В затвора се среща със Захари Стоянов – двамата разговарят на френски, за да не бъдат разбрани от пазачите.
Каблешков запява Марсилезата, но заменя текста с разказ за въстанието – единственото място, където може да продължи борбата си, е чрез песен.
На път за Пловдив той отнема живота си с револвера на охраняващото го заптие.
Умира на 25 години – млад, свободолюбив и достоен.
Един превод, който остана недовършен. Една свобода, която беше довършена.
Преводът на „Граф Монте Кристо“ така и не стига до читателите си.
Но каузата на свободата достига до България.
Днес запазените ръкописни страници на Каблешков се съхраняват в родната му къща музей в Копривщица. Те не са просто литературен фрагмент – те са символ на човек, който във всеки смисъл е живял така, както се живее в роман за свободата.
Понякога един недовършен превод говори повече от цяла книга.
Понякога истинските герои не са измислените – а онези, които превеждат мечтите си в дела.
Вашият коментар