След като царството на Самуил пада в началото на XI век, българските земи попадат под византийско владичество. Народът не забравя свободата си – вдигат се въстания през 1040–1041 г. начело с Петър Делян и през 1072–1073 г. с Георги Войтех. Те са потушени, но духът на съпротивата остава жив.
През 80-те години на XII век Византия се намира в тежка криза. Империята губи позиции на всички фронтове – селджуците настъпват в Мала Азия, унгарците овладяват Белград и Браничево, сърбите отхвърлят васалитета си, а норманите превземат Драч и Солун. Вътре в държавата бушуват борби за власт. През 1185 г. династията на Комнините пада, Андроник I е свален и убит, а на престола идва нов владетел – Исак II Ангел.
Нуждаещ се от средства за предстоящата си сватба с унгарската принцеса Маргарита, императорът налага нов тежък данък върху населението в българските земи – данък в натура, в животни и храни. За българите в Мизия и Балкана това е непоносимо. Натрупаното недоволство избухва.
Двама братя – Теодор и Асен – местни боляри, решават да поведат народа. Те първо търсят признание от императора, но след отказа му се завръщат в Търново, където народът вече е разбуден. На 26 октомври 1185 г. – Димитровден – в новопостроената църква „Св. Димитър Солунски“ в Търново те обявяват въстанието. По-големият брат Теодор приема името Петър – в чест на някогашния цар Петър I – и е провъзгласен за цар на българите и власите.
Въстанието бързо набира сили. Въстаниците овладяват Търново и редица крепости. Преслав и Варна остават под византийски контрол, но народното движение обхваща цяла Северна България. Император Исак II реагира с поход през 1186 г., който принуждава Асен и Петър да се оттеглят отвъд Дунав. Там те привличат мощен съюзник – куманите.
С тяхна подкрепа Асеневци се завръщат и отново вдигат бунтовниците. През 1187 г. императорът тръгва на нов поход. Войските му обсаждат Ловеч три месеца, но не успяват да превземат крепостта. Неуспехът принуждава Византия да седне на преговори.
Последвалото примирие, известно като Ловешки мир, фактически признава властта на Асеневци в Мизия. За гаранция най-малкият брат – Калоян – е изпратен като заложник в Константинопол.
Това е началото на възстановената българска държава – Второто българско царство – със столица Търново и династията на Асеневци.
След близо два века под чужда власт българите отново имат свое царство. Асен и Петър полагат основите на една нова епоха, в която Търновград ще се издигне като политически и духовен център на Балканите.
Вашият коментар