Всяка година на 24 май празнуваме един от най-светлите и обичани български празници. Денят е изпълнен с тържествени шествия, цветя и празнично настроение, а неизменна част от него остава песента „Върви, народе възродени“ – химнът, който повече от век обединява поколения ученици, учители и българи около идеите за знание, просвета и духовност. За мнозина тя е неразделна част от празника, но малко хора познават истинската история на нейното създаване. Началото на този химн не е поставено в концертна зала или музикален институт, а в класните стаи на Русенската мъжка гимназия, където една идея постепенно се превръща в национален символ.
През 1892 година Стоян Михайловски работи като преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия. Освен талантлив учител, той е писател, общественик и човек с изключително силно чувство за отговорност към образованието и духовното развитие на българския народ. Михайловски вярва, че именно знанието и просветата могат да поведат обществото към напредък и развитие.
На 15 април 1892 година той завършва стихотворението „Кирил и Методий“, което публикува в списание „Мисъл“ с подзаглавие „Проект за български всеучилищен химн“. Още самото заглавие показва намерението на автора. Той не създава просто литературно произведение, а текст, предназначен да вдъхновява младите хора и да се превърне в символ на българското образование.
Първите думи от произведението остават завинаги в българската история:
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви…“
Тези редове звучат като призив към целия народ. Те носят послание за движение напред, за развитие и за стремеж към знание. В стихотворението си Михайловски говори за образованието като сила, която има способността да променя обществото и да изгражда бъдещето на един народ.
Особено силно въздействие оказват думите:
„Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!“
И до днес тези стихове продължават да бъдат едни от най-цитираните редове в българската култура. Те се превръщат в своеобразно послание към всяко следващо поколение ученици.
Как стиховете получават своята мелодия
Въпреки силното въздействие на текста, в продължение на девет години стихотворението остава без музикален съпровод. Никой тогава не подозира, че скоро ще се случи едно събитие, което ще превърне творбата в най-разпознаваемия училищен химн в България.
През 1901 година преподавателят по музика Панайот Пипков работи в Петокласното мъжко училище „Йосиф I“ в Ловеч. С наближаването на празника на светите братя Кирил и Методий той получава задача да подготви песен за предстоящото училищно тържество.
Историята на създаването на музиката остава сред най-интересните моменти в българската културна история. По време на учебен час на 9 май Пипков забелязва ученик, който вместо да следи урока, чете книга. Когато учителят взема книгата, погледът му попада върху стихотворението на Стоян Михайловски.
Той започва да чете и още преди да стигне до средата на текста, в съзнанието му започва да се оформя мелодия. Вдъхновението идва мигновено. Пипков се насочва към дъската, взема тебешир и започва да записва нотите.
Само за петнадесет минути мелодията е готова.
До края на часа учениците вече разучават новата песен, а само няколко дни по-късно тя е изпълнена на училищното тържество.
Така се ражда химнът „Върви, народе възродени“.
Как една училищна песен става символ на България
На 11 май 1901 година песента е изпълнена за първи път по време на празнично училищно тържество в Ловеч. Още тогава тя предизвиква силно впечатление. Само година по-късно започва да се изпълнява в училища в различни градове на страната.
Постепенно песента излиза извън рамките на училищния живот и започва да се възприема като символ на българската просвета и духовност.
През различните исторически периоди химнът преминава през промени. В годините на тоталитарния режим някои строфи са редактирани, а други са премахнати по идеологически причини. Част от текста, свързана с религиозни мотиви, не се изпълнява.
След политическите промени в края на XX век оригиналният текст е възстановен. Въпреки това по традиция и днес най-често се изпълняват първите шест строфи от общо четиринадесетте куплета, написани от Стоян Михайловски.
Историята на празника 24 май
Историята на химна е неразривно свързана с историята на самия празник. Денят на светите братя Кирил и Методий започва да се отбелязва още през Българското възраждане.
Първото светско честване е организирано през 1851 година в Пловдив от Найден Геров. Първоначално празникът се отбелязва на 11 май, който е църковният ден на двамата братя.
С течение на времето празникът започва да се отбелязва в различни български градове и постепенно се превръща в символ на българската национална идентичност.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът започва официално да се чества на 24 май. Днес 11 май остава църковният ден на светите братя, а 24 май се утвърждава като светски и държавен празник.
Делото на Кирил и Методий – основа на славянската писменост
Кирил и Методий оставят след себе си едно от най-значимите дела в европейската история. През IX век те създават глаголицата – първата славянска азбука, която дава възможност на славянските народи да развиват своя език и култура.
След смъртта им техните ученици намират убежище в България, където продължават делото им. Именно тук се създават книжовните школи в Преслав и Охрид, които се превръщат в духовни центрове за развитие на славянската култура.
Благодарение на тях възниква кирилицата – азбуката, която използваме днес.
Празникът на буквите и духовността
Днес 24 май е един от най-обединяващите празници в България. Той не е свързан с военни победи или политически събития, а с нещо много по-трайно – духовността.
Това е денят на учителите и учениците, на писателите, учените и творците, на всички, които създават знание и пазят културата жива.
И всяка година, когато прозвучат първите думи на химна „Върви, народе възродени“, България отново си припомня, че истинската сила на един народ не се крие в неговото богатство или територия, а в неговия дух, език и знание. Русенската мъжка гимназия остава мястото, където се ражда текстът на тази безсмъртна песен – песен, превърнала се в глас на българската просвета и символ на стремежа към светла бъднина.
Вашият коментар