„В чуждите учебни заведения са свършиле науките си мнозина българе,
но тие са останале в чужбината да кърпят чуждите дрехи
и да плачат на чуждите гробища;
а българете постоянно се оплакват, че нямат учители,
че нямат способни списатели и че нямат учени хора…
И така, ние сме родени на тоя свят или да кърпиме чуждите дрехи,
или да плачеме на чуждите гробища.” — Любен Каравелов, „Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи“, 28 април 1873 г.
Звучи ли ви познато?
Колко българи и днес заминават, за да градят, творят и служат далеч от родината, докато у дома няма кой да повежда, да създава, да просвещава.
С тези думи Любен Каравелов отправя призив, който и днес е жив:
България има нужда от своята образована, будна и смела младеж — у дома.
Копривщица – началото
На 7 октомври 1834 г. в Копривщица се ражда едно от най-ярките възрожденски пера и най-значимите духовни водачи на българската нация.
Любен Каравелов израства в град, където вътрешната свобода на духа винаги е била по-силна от робството.
Още в младостта си той попива идеите на европейското Просвещение, а по-късно ги съчетава с ясното съзнание, че само народ, който извоюва свободата си сам, има право да я притежава.
Пътят към идеята за свободата
Каравелов учи в Пловдив, Белград и Москва, където среща силни революционни идеи и пламъка на борбата за освобождение.
Но за разлика от много други млади българи, за които той пише с болка —той не остава в чужбина. Той се връща, за да даде, а не за да получи.
Каравелов – пишещият революционер
В Букурещ той се превръща в:
-издател на в. „Свобода“ и по-късно „Независимост“
– идеолог на българското национално-освободително движение
– председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК)
Под неговото влияние Васил Левски оформя своята програма. Двамата работят рамо до рамо, водени от една истина, че свободата не се подарява — тя се извоюва.
От перото му се ражда образът на България
Любен Каравелов е не само организатор и революционер, но и голям писател.
Сред произведенията му са:
„Българан е галант“
„Три мафиоти“
„Маминото детенце“
и идилията „Хубава си, моя горо“
Тази песен не е просто текст — тя е образът на България, горда, чиста, млада.
Думите му и днес болят
В статията си от 1873 г. Каравелов задава въпрос, който остава отворен: Защо българите отиват да служат на чужди земи, когато собствената им родина ги чака?
Той не обвинява, а призовава да се върнем, да градим, да създаваме, да образоваме, да носим България в себе си.
Любен Каравелов остава съвестта на своята епоха — човекът, който говореше не за това какви сме били, а за това какви можем да бъдем.
Свободата започва от себеосъзнаването.
Силата — от знанието.
А бъдещето — от решението да не бягаме от своя народ.
Вашият коментар